Смъртоносно обаждане

10.

След бърза закуска Робърт се свърза с Гарсия и двамата се срещнаха на Саут Върмонт Авеню в Западен Карсън, един от тринайсетте квартала, които съставляват Пристанищния район в южен Лос Анджелис. Сержант Веласкес им беше дал адреса, който принадлежеше на човека, с когото те искаха да разговарят най-много – Таня Кейтлин, най-добрата приятелка на Карън Уорд.

Върмонт Авеню е една от най-дългите улици в посока север-юг в Лос Анджелис и дължината му е повече от 37.5 километра, 35 от които се разстилат почти по абсолютно права линия. Адресът ги заведе в долния край на Саут Върмонт Авеню, малко след булевард "Уест Торънс". Сградата, занемарена на вид правоъгълна постройка в бяло и синьо, която видимо се нуждаеше от грижи, се намираше срещу редица магазини.

– Отдавна ли чакаш? – попита Хънтър, когато слезе от колата си.

Карлос, който се беше облегнал на шофьорската врата на своята хонда "Сивик", погледна часовника си – 8:16.

– Няма и две минути. – Думите му бяха последвани от полуприкрита прозявка.

– Успя ли изобщо да поспиш?

– Съвсем малко – отговори Гарсия и непохватно наклони глава. – Реших да спя в дневната, за да не събудя Ана за втори път през нощта, но идеята се оказа лоша. Диванът не е направен за спане. Поне за човек с ръст метър осемдесет и пет.

Хънтър го разбираше напълно.

– Към шест часа ми омръзна да се мятам и да се въртя и си помислих, че е по-добре да свърша някоя работа. – Карлос сведе поглед към синята папка в дясната си ръка. – Ами ти? В колко часа си тръгна от местопрестъплението?

– Час и нещо след теб, щом закараха трупа в Съдебната медицина точно преди разсъмване.

– Тогава ако те попитам дали изобщо си спал, въпросът ми ще бъде глупав, нали?

Робърт погледна партньора си.

– Да – съгласи се Гарсия със себе си. – Глупав въпрос.

– Какво има в папката?

– Основният профил на жертвата. – Карлос повдигна рамене. – Е, поне част от него. Оперативният отдел още работи по въпроса. Това е всичката информация, която успяха да съберат за нея за толкова кратко време.

– Добре. Какво знаем? – попита Хънтър, докато двамата пресичаха улицата, отправяйки се към жилищния блок в синьо и бяло.

Гарсия разтвори папката.

– Карън Уорд, двайсет и четири годишна, родена на 17 март в град Камбъл, окръг Санта Клара, където все още живеят родителите ѝ. Няма криминално досие, нито неизплатени дългове. Дошла в Лос Анджелис преди четири години да учи естетика и гримиране в Академията за красота.

Те спряха, когато стигнаха до сградата.

– Къде се намира Академията?

– В Кълвър Сити – отговори Карлос и продължи: – Била отлична студентка и завършила година по-късно сред петимата най-добри в класа. Академията има програма, за да помага на студентите да си намерят работа. Издействали ѝ стаж в спа център на име... – Той отгърна на следващата страница. – Дневен спа център "Трилогия" в Манхатън Бийч.

– Къде е живеела тогава?

– Хмм... – Гарсия прелисти папката, търсейки информацията. – В къща в Саут Бей заедно с... – Той повдигна вежди от почуда, – Не с кого да е, а е човекът, с когото сме дошли да се срещнем – Таня Кейтлин.

– Добре.

– Карън Уорд работила в Дневен спа център "Трилогия" една година, а после се преместила в козметичния салон "Глик" в Монтерей Парк.

Хънтър изглеждаше малко изненадан.

– Монтерей Парк? Това е доста далеч от Саут Бей.

– Несъмнено – съгласи се Карлос, – но не е пътувала всеки ден дотам, защото се е преместила да живее в Алхамбра.

– Пак ли с приятелката си?

Гарсия отново прегледа информацията в папката.

– Не пише, но предполагам, че Таня Кейтлин ще ни каже.

– Да.

– Карън била в "Глик" пак една година и после отново сменила работното си място. – Карлос погледна Робърт. – Досещаш се. Нова работа. Друга част на града. Нов адрес.

– Този път – къде?

– Пак в западната част – Санта Моника. Новата работа била в козметичен салон от висока класа... "Бърк Уилямс" на Трета улица.

– А новият ѝ адрес?

– Апълтън Уей в Мар Виста – отвърна Гарсия, продължи да чете наум и се намръщи.

– Какво? – попита Хънтър.

– Много бърза смяна. Работила в "Бърк Уилямс" само четири месеца и после се преместила в друг спа център на име "Тру Бюти" в Лонг Бийч, на Източна втора улица.

– Последната ѝ работа, преди да бъде убита – отбеляза Робърт, тъй като си спомни, че сержант Веласкес беше споменал адреса.

– Точно така – потвърди Карлос.

– Нещо за връзките ѝ? – попита Хънтър. – Срещала ли се е с някого?

Гарсия прелисти страниците в папката.

– Нищо.

– А пише ли нещо за причината за смените на работните ѝ места? Затворил ли е някой от козметичните салони? Уволнена ли е била?

Карлос отново потърси информацията.

– Не. Тук не пише нищо по този въпрос, но и на мен ще ми е интересно да знам. Живяла е в Лос Анджелис четири години. Едната прекарала в учене, а през следващите три е сменила местоработата си три пъти. Е, това не е нещо нечувано

– Призна Гарсия, – но Карън не е сменяла различни случайни работни места. Опитвала се е да направи кариера като козметичка и съм сигурен, че е работила усилено, за да си осигури редовна клиентела. Това обаче е трудно, когато се местиш насам-натам в голям град като Лос Анджелис.

Хънтър беше съгласен с разсъжденията на партньора си.

– Една и съща професия, различни работодатели. Това показва, че вероятно не са я уволнявали. Ако беше така, тя не би си намерила нова работа толкова бързо, защото не би имала препоръки.

– Да – съгласи се Карлос. – Решението да напусне е било нейно, не на работодателите ѝ. – Той се замисли и стисна устни.

– Като гледам трудовата ѝ история, бих казал, че първите две смени на работните места изглеждат нормални. Първата работа – току-що завършила Академията и стажантка в Дневен спа център "Трилогия". Стажът свършва и е съвсем логично Карън да потърси професионално израстване, по-висока заплата, подобри възможности и така нататък... Затова е следващият работодател, "Глик". Е, местоположението му не е страхотно, но когато се опитваш да започнеш кариера, обикновено правиш саможертви. Карън прекарва една година на новата си работа и после си осигурява позиция в козметичен салон от висока класа в Санта Моника – вероятно онова, към което се е стремила, след като е специализирала като козметичка.

– Въпреки това тя остава там само четири месеца и напуска – добави Хънтър.

– Едва ли е било изпитателен срок – призна Гарсия. – Този път обаче не прилича на стъпка нагоре по стълбата. Защо го е направила?

Робърт изкриви лице в гримаса, с която искаше да каже: "Кой знае?".

– Бягала е от нещо или от някого?

– Може би.

Хънтър се обърна с лице към сградата.

– Вероятно Таня Кейтлин ще може да хвърли светлина върху нещо повече освен откаченото видеообаждане.