Смъртоносно обаждане

46.

Господин Джей очакваше да види, че длетото ще бъде вкарано докрай в мозъка на Касандра, но в главата ѝ беше проникнал не много повече от един сантиметър. Демонът беше контролирал силата на удара с чука със съвършена точност на скулптор – един-единствен удар, нищо повече, защото не беше необходимо.

Когато демонът най-после дръпна ръцете си, от главата на Касандра потече гъста, лепкава кръв и образува неравна червена пътека по слепоочието и бузата ѝ чак до брадичката.

Господин Джей затаи дъх, стискайки зъби с гнева на хиляди богове.

Клепачите на Касандра потрепнаха хаотично няколко секунди и после спряха. Очите ѝ се върнаха на местата си, измъчени и преливащи от болка.

– Ха-ха-ха-ха-ха!

Електронно изкривеният смях изненада господин Джей, който отново подскочи на място.

– Мислеше, че просто ще забия длетото дълбоко в главата ѝ с един-единствен удар? – попита демонът.

Господин Джей не отговори.

– Помисли си го, нали?

Мълчание.

– Нямаше да е забавно. Не, Джон. Ще продължаваме, докато дадеш правилния отговор или докато жена ти умре. За всеки грешен отговор ще пробивам нова дупка в черепа ѝ. Не съм сигурен колко дупки ще трябват, докато тя умре, но не мисля, че ще са необходими много, нали?

– Копеле...

– Знаеш правилата – прекъсна го демонът. – Не можем да продължим, докато не ми кажеш правилния отговор. И така, да опитаме отново. Датата на сватбата ти. Имаш пет секунди.

Колелцата в мозъка на господин Джей не знаеха накъде да се завъртят. Гневът се сблъска със страх, който се сблъска със съмнение и безнадеждност, и всичко се обви в чувство за пълна празнота.

Касандра отново примигна, този път бавно. Очите ѝ изглеждаха объркани.

Върху рамото ѝ капеше кръв от брадичката.

– Четири... – отброи демонът.

Седми март – отново си помисли господин Джей, но сега знаеше, че греши. Тогава защо в ума му постоянно изскачаше тази дата? Деня ли бъркаше или месеца?

– Три...

На полицата над камината в дневната им имаше най-малко две фотографии от сватбата им. Господин Джей и Касандра стояха пред църквата с широки усмивки на лицата. Снимките ли бяха подсказали на този психопат идеята за въпроса?

Не трябва да мислиш за това, Джон. Мисли за датата за сватбата, по дяволите.

– Две...

Очите на Касандра се фокусираха само за момент и тя погледна целенасочено съпруга си. Отчаянието, което беше съзряла на лицето му преди няколко секунди, се беше засилило неимоверно.

– Една...

– Седми април? – Думите се отрониха от устата на господин Джей без абсолютно никаква убеденост и прозвучаха по-скоро като въпрос, отколкото като твърдение. Бяха само догадка, нищо повече. Психическите му терзания бяха толкова силни, че вероятно не би си спомнил и собствената си рождена дата.

Когато тези две думи стигнаха до ушите на Касандра, тя примигна и дори през сълзите ѝ господин Джей видя, че очите ѝ изгубват надежда веднъж завинаги.

– Пак грешен отговор – каза демонът, спокоен като свещеник, който изнася неделна проповед. Той доближи длетото и чука до главата на Касандра. Този път сложи длетото малко вляво от центъра и само на два-три сантиметра от челото ѝ.

Господин Джей отново изпита желание да го умолява, да падне на колене и да се разридае, но какво полза щеше да има? Демонът нямаше да го послуша. Нямаше да спре.

Дяволът вдигна чука и замахна.

БАМ.

Още един идеално контролиран удар, който вкара само върха на длетото в черепа на Касандра. Тя отново потрепери конвулсивно на стола и очите ѝ изчезнаха в неизвестността, но този път главата ѝ застрашително се разтресе за секунда, сякаш някакво голямо насекомо беше пропълзяло в носа ѝ и бе ужилило мозъка ѝ.

Господин Джей почувства, че животът му изгуби смисъла си. Съпругата му, неговата опора, неговият свят, умираше пред очите му и той не само нямаше какво да направи, за да я защити, но тя умираше заради глупостта му. Защото не можеше да си спомни датата на собствената си сватба.

От новата рана бликна кръв, покапа по слепоочието ѝ и се стече по лявата ѝ буза. Клепачите ѝ потрепнаха, но този път спряха по средата. Тя нямаше сили да отвори очи.

На господин Джей му прилоша от убийствената болка да гледа как изтезават съпругата му пред очите му и от задушаващата вина, която изпитваше, и отмести поглед от екрана за няколко секунди.

Демонът видя това.

– Ти погледна встрани – каза той.

Господин Джей незабавно се втренчи в екрана на телефона.

– НЕ – извика той и поклати глава. – НЕ.

– Знаеш правилата, Джон. Отместиш ли поглед, тя отново ще бъде наказана.

Демонът сложи длетото точно в средата на черепа на Касандра.

Господин Джей се вгледа в очите на съпругата си и онемя. Касандра вече не беше на себе си. В пълните със сълзи и почуда очи той не съзря нищо освен тъмна бездна. Зениците ѝ се бяха разширили. Бялото на очите ѝ бе придобило цвета на евтино червено вино. Дори да бе успял да си спомни правилно датата на сватбата им и демонът да бе удържал на думата си да я остави на мира, Касандра, която господин Джей познаваше, вече я нямаше. Доколкото видя, длетото проникна достатъчно дълбоко, за да пробие черепа ѝ. Мозъкът ѝ вероятно вече бе претърпял необратимо увреждане. След бог знае колко операции, ако животът ѝ изобщо бъде спасен, кой знае в какво състояние щеше да бъде Касандра? Щеше ли да може да говори? Да върви? Да движи ръцете си? Да познава някого? И господин Джей дори не включваше психическите поражения, които щяха да ѝ нанесат събитията от тази вечер. Каквото и да направеше от сега нататък, той вече беше изгубил Касандра.

БАМ.

Чукът отново се стовари върху главата ѝ, но този път прозвуча така, сякаш демонът вложи малко повече сила в удара, защото господин Джей чу, че се строши кост. Звукът беше като стъпване върху счупени стъкла.

Частица от секундата по-късно той видя, че от новата рана рукна поток кръв.

Касандра потрепери конвулсивно веднъж. Два пъти. Три пъти. Демонът пусна главата ѝ, която като на забавен каданс непохватно клюмна на гърдите ѝ.

Тялото ѝ се отпусна неподвижно и после изведнъж се разтърси от още една силна конвулсия. Устата ѝ леко се разтвори и от десния ъгъл потече слюнка. Мускулни спазми накараха раменете ѝ да се повдигнат два пъти и после движенията спряха напълно.

Този път се парализира господин Джей. Очите му бяха приковани в екранчето на телефона. Дишането му беше тежко и затруднено.

Демонът пусна чука и длетото и остави образа на безжизнената Касандра да постои на екрана още няколко секунди, а после допря два пръста до дясната страна на шията ѝ. Миг по-късно провери и другата страна.

Господин Джей направи същото от хотелската си стая. Протегна два пръста, леко ги постави върху екранчето на мобилния си телефон и ги придвижи нежно, сякаш действително докосваше лицето на съпругата си.

– Много... съжалявам – прошепна той болезнените думи. – Много, много съжалявам, моя любов. Много те обичам. Моля те, прости ми.

– Поздравления, Джон – обади се демонът, който вече се беше отдръпнал от Касандра. – Ти успя да оставиш жена си да умре.

По лицето на господин Джей се търкулна една-единствена сълза. Той затвори очи и въздъхна с омраза. Когато отново ги отвори, те бяха лишени от живот като очите на съпругата му. Ръката му се отдръпна от екранчето на мобилния телефон.

Изведнъж, с едно-единствено бързо движение, камерата се вдигна нагоре и наляво и екранът се изпълни с нещо, което господин Джей не очакваше – лицето на демона. Само че не беше лице, а маска. Въпреки че беше много реалистична, с разкъсана и разтопена плът, разкривени дяволски очи, разпорен нос и изцапани с кръв остри зъби, господин Джей не мигна, не помръдна и не отмести поглед встрани.

– Сега, след като игричката ти свърши – каза той със спокоен и студен тон, който можеше да смрази прозорците в хотелската стая, – ти и аз ще изиграем една друга игра, в която аз съм най-добрият. Игра, която играя от години и никога не съм губил. Слушаш ли ме?

Демонът не отговори.

– Наистина ли мислиш, че като се криеш зад камерата и тази грозна маска, ще бъдеш в безопасност? – продължи господин Джей и се втренчи в очите на демона. – Всяка мишена, която съм изпратен да премахна, е беглец. И всичките правят същата грешка, която и ти допускаш сега. Те мислят, че ако бягат, ако се местят от град на град, щат или държава... ако сменят имената и външния си вид... ако си набавят нови документи и така нататък, ще бъдат в безопасност. Те всички мислят, че изчезването е ключът към съвсем нов живот и че ще загърбят старите си проблеми. – Последва изпълнена с напрежение пауза. – Всичките грешат. Нека ти кажа и нещо друго, което не знаеш за мен, който и да си. Първата част от работата ми е да проследя и да открия бегълците, където и да се намират... – Господин Джей се наведе по-близо до телефона. – И аз съм абсолютно най-добрият в това. Ето защо знам следното: където и да отидеш, където и да се скриеш, който и да станеш след това, ще те намеря... и ще изтръгна сърцето ти от гърдите. Чуваш ли ме, ненормален извратеняк?

Беше изненадващо, че демонът държа телефона включен по време на цялата дълга реч на господин Джей.

– Ха-ха-ха-ха!

Устата на ужасяващ клоун на зловещата маска се изкриви неестествено, когато смехът стана истеричен.

– Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!

Господин Джей беше като хипнотизиран и не можеше да откъсне очи от екранчето. През живота си той беше виждал неща, които не бе виждал никой друг. Грозни, страшни неща, които биха разстроили и най-непреклонните хора, но не беше виждал такова нещо.

Част от секундата по-късно разговорът прекъсна.