Смъртоносно обаждане

82.

Хънтър възнамеряваше да послуша съвета на Гарсия. След като остави Ерика Барне в дома ѝ, идеята му беше да се прибере вкъщи и да се опита да поспи, но двата екранни кадъра, които тя беше заснела на телефона си, не му даваха покой, затова реши да се отклони от пътя си и да се отбие в кабинета си в Главното управление.

Той си беше изпратил по имейла двата екранни кадъра от мобилния телефон на Ерика, когато я остави в дома ѝ, и ги беше изтрил от паметта на телефона ѝ. Медиите определено бяха надушили мириса на кръв и ако научеха, че тези два екранни кадъра съществуват, щяха да направят всичко, за да се докопат до тях.

Хънтър включи компютъра си, намери имейла от телефона на Ерика и щракна два пъти на първото от двете прикрепени изображения – ужасяващата маска на убиеца.

Колкото и страшна и отблъскваща да изглеждаше, маската всъщност беше произведение на изкуството, изработена от силиконова гума. Разрезът на лицето, който минаваше от десния ъгъл на устните по бузата чак до дясното ухо, изглеждаше пресен, сякаш беше направен в истинска плът само преди няколко минути и всеки момент от него щеше да потече кръв. Острите, изцапани с кръв зъби, изглеждаха получовешки, полуживотински, но много реалистични. Оголената челюст и носът бяха невероятно детайлни и очите, покрити с две кървавочервени склерални контактни лещи, сякаш наистина принадлежаха на демон...

Изведнъж сърцето на Хънтър ускори ритъма си и във вените му нахлу адреналин с такава сила, че тялото му се разтрепери, защото го видя.