Смъртоносно обаждане

4.

Насочвана от порив на есенния вятър, който се беше засилил значително през последните няколко минути, купчината облаци над тях се беше сгъстила и когато Хънтър, Гарсия и Веласкес тръгнаха към сградата, облицована с теракота, върху главите им и сухия асфалт плиснаха първите капки дъжд.

– Името на жертвата е Карън Уорд – каза сержант Веласкес, ускори крачка, за да избяга от дъжда, и поведе Робърт и Карлос нагоре по бетонните стъпала към входа на жилищния блок. Вместо да разчита на паметта си, той извади тефтерче и го разгърна. – Била е на двайсет и четири години, неомъжена, и е работела като козметичка в салон на Източна втора улица. – Веласкес инстинктивно посочи на изток. – Всъщност недалеч оттук. Живяла е в тази сграда само от четири месеца.

– Под наем ли? – попита Гарсия, когато влязоха в блока.

– Да. Собственичката е някоя си... – Сержантът прелисти страница в тефтерчето си. – Нанси Роджърс, жителка на Торънс, в Саут Бийч.

– Обир? – попита Хънтър.

Веласкес обезпокоено поклати глава.

– Не, и извършителят дори не се е опитал да направи така, че да изглежда като обир. Няма и видими следи от влизане с взлом или борба. Чантата ѝ е намерена на дивана в дневната. Вътре е портмонето ѝ с две кредитни карти и осемдесет и седем долара в брой. Ключовете на колата ѝ също са в чантата.

Лаптопът ѝ е в спалнята, където открихме и няколко бижута върху тоалетката. Гардероби, чекмеджета, шкафове... нищо не изглежда докоснато.

Единствената мярка за сигурност на входа на сградата беше стар домофон. Нямаше камери за наблюдение.

– Сама ли е живяла?

– Да – кимна сержантът.

Жилищният блок не предлагаше асансьор и Хънтър и Гарсия последваха Веласкес нагоре по стълбите към последния етаж.

– Изпратих ченгета да разпитат всички съседи – уведоми ги сержантът. – Нищо. – Той изкриви лице в не много изненадана гримаса. – Никой не е видял и не е чул нищо.

– Нито дори съседът до жертвата? – попита Робърт.

Веласкес поклати глава.

– Съседите до нея са семейство на средна възраст – обясни сержантът. – Господин и госпожа Сантяго. И двамата имат проблеми със слуха. Разговарях с тях, но макар да чувахме силно, господин Сантяго отвори вратата след около един час, и то само защото станал посред нощ да отиде до тоалетната и тогава ни чул, че чукаме.

Стълбите ги доведоха до дълъг и тесен коридор, сега ярко осветен от мощните прожектори на криминалистите. Апартаментът на Карън Уорд беше номер 305, последният вдясно. Никълъс Холдън, единият от експертите по пръстови отпечатъци на екипа криминалисти, беше приклекнал пред външната врата и търсеше отпечатъци.

– Споменахте, че жертвата не е била омъжена – каза Гарсия, докато вървяха по коридора.

– Да – потвърди Веласкес.

– Знаете ли дали се е срещала с някого? Имала ли е приятел?

Сержантът много добре знаеше защо Гарсия задава този въпрос – млада жена беше жестоко убита в собствения си апартамент без видим мотив и без следи от влизане с взлом и затова имената, които щяха да съставят първоначалния списък с "интересни лица", щяха да принадлежат предимно на хора, с които жертвата може да е имала романтична връзка през последните няколко години. В САЩ така наречените престъпления от страст представляват над половината от всички убийства на жени.

– Съжалявам, детектив, но нямахме време да съберем тази информация. – Веласкес погледна часовника си и поясни: – Истината е, че научихме много малко за жертвата и случилото се в апартамента ѝ, преди да бъде потвърдено, че разследването се предава на ОСУ на лосанджелиската полиция. – Той млъкна и се обърна с лице към двамата детективи. – Честно казано, този вид решения обикновено ме вбесяват. Това е наша юрисдикция, затова ние трябва да разследваме случая, разбирате ли? Ние тук не сме Б група. Това убийство обаче направо плаче за отдел "Свръхтежки убийства" от самото начало, затова очаквахме, че ще ни го вземат. – Сержантът вдигна ръце в знак, че се предава. – И в случая няма да имате оплаквания от мен или от хората ми. Щом искате онова зло там вътре... не е необходимо да питате втори път. Цялото е ваше.

Хънтър и Гарсия се намръщиха озадачено.

– Чакайте малко – рече Карлос. – Какво искате да кажете с това "убийството плаче за отдел "Свръхтежки убийства" от самото начало"?

Веласкес отмести очи от Гарсия и погледна Хънтър и после отново Гарсия.

– Не ви ли казаха по телефона?

Отговорът на двамата детективи беше изпълнено с любопитство мълчание.

– О, боже! – Сержантът сведе поглед към пода и поклати глава. – Е, добре. В единайсет и двайсет на телефон 911 се получава обаждане от изпаднала в истерия жена. Тя не говори много смислено, но пищи думата "убийство". Както всички знаем, това е "червен флаг". Обаждането беше прехвърлено до нашия участък и после до моето бюро.

– Говорили ли сте с нея? – попита Карлос.

Веласкес кимна.

– И тя наистина беше изпаднала в истерия и твърдеше, че някой е убил най-добрата ѝ приятелка пред очите ѝ. – Той млъкна, вдигна показалеца на дясната си ръка и поясни: – Е, не точно пред очите ѝ, но е била оставена... по-скоро принудена да гледа убийството по видеотелефонна връзка.

– Моля? – Несигурното изражение на Гарсия бързо се превърна в озадачено.

– Правилно чухте, детектив. Жената крещеше по телефона и твърдеше, че някакъв психопат ѝ се обадил от мобилния телефон на госпожица Уорд и я принудил да играе някаква игра, от която зависел животът на приятелката ѝ.

– Игра? – попита Хънтър.

– Да, така каза тя. Вижте, не знам подробности, защото, както ви казах, жената беше в истерия. Първото, което трябваше да направя, беше да следвам протокола и да изпратя патрулна кола до дома на предполагаемата жертва на убийство, госпожица Карън Уорд. Двама униформени полицаи дойдоха тук малко преди полунощ и познайте какво. Вратата била отключена. Влезли да проверят и... Ето ви вас в резултат на това.

– Казахте, че истеричната жена твърдяла, че е най-добрата приятелка на жертвата? – попита Карлос.

Сержантът кимна.

– Името ѝ е Таня Кейтлин. Данните ѝ са в колата ми. Ще ви ги дам, преди да тръгнете.

Хънтър, Гарсия и Веласкес най-после стигнаха до апартамент 305 и Робърт поздрави експерта по пръстови отпечатъци от екипа на криминалистите.

– Здравей, Ник.

– Здравейте, момчета – машинално отговори криминалистът.

Хънтър, Гарсия и Веласкес подписаха декларацията за местопрестъпление и получиха бели предпазни гащеризони от тайвек за еднократна употреба и латексови ръкавици. Започнаха да ги нахлузват и Робърт забеляза аварийната врата в дъното на коридора след апартамента на Карън.

– Знаете ли накъде води изходът?

– До метални стълби, които ще ви отведат до уличка зад сградата – обясни сержантът. – Ако завиете наляво, ще излезете на Нюпорт Авеню, а ако свърнете надясно, ще се озовете на Лома Авеню.

Преди да вдигне ципа на предпазния гащеризон, Хънтър се приближи до аварийната врата, за да я огледа по-добре. Хоризонталната напречна греда показваше, че вратата може да се отвори само отвътре. Не предлагаше достъп до сградата, но ако идваш от апартамент 305, би предоставила много по-бърз маршрут за излизане, отколкото ако се върнеш по коридора чак до бетонното стълбище в другия край.

Робърт бутна надолу гредата и отключи вратата. Не се разнесе звук. Вратата нямаше аларма. Когато отново се обърна към входа на апартамент 305, забеляза, че криминалистът наклони глава първо на една страна, втренчи се във вратата, а после наклони глава на другата страна и пак се втренчи във вратата.

– Откри ли нещо, Ник?

– Само проверявам на светлината под различен ъгъл – отговори Холдън, без да отклонява вниманието си от работата. Маската на носа му подскочи нагоре и надолу, докато говореше. – Но бих казал, че дотук има отпечатъци от трима души, а току-що започнах.

Хънтър кимна с разбиране.

– Би ли ми направил услуга да провериш и аварийната врата, когато приключиш там? Искам да сравня отпечатъците, открити върху двете врати.

Холдън погледна към аварийния изход.

– Разбира се. Няма проблем.

Двамата детективи облякоха гащеризоните, сложиха качулките на главите си и секунда по-късно прекрачиха прага на апартамент 305.