Смъртоносно обаждане

14.

Въпреки подозренията на Хънтър и Гарсия въз основа на уликите, които бяха открили в апартамента на Карън Уорд, думата "преследвач" отекна в ушите им като бомба, която се взриви в затворено помещение.

– Някой е следил Карън Уорд? – попита Карлос и недоверчиво погледна партньора си.

– О, боже мой – промълви Таня и закри с ръка устата си. Тя, изглежда, не чу въпроса на Гарсия. – Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, че дори не си помислих за това.

– Таня? – извика Карлос и леко наклони глава наляво, за да улови погледа ѝ, но не успя. Тя се беше втренчила в някаква произволна точка върху килима. – Таня? – отново опита той.

Никаква реакция.

– Госпожице Кейтлин? – настоя Гарсия, този път по-твърдо.

– Извинете. За какво говорехме?

– Карън Уорд казвала ли ти е, че някой я е дебнал?

– Ммм... да. – Таня все още изглеждаше малко втрещена. – Да, разбира се, каза ми. Ние бяхме най-добри приятелки. Но не мога да повярвам, че дори...

– Ще ни разкажеш ли за това? – прекъсна я Карлос.

Тя въздъхна тежко.

– Мога да ви разкажа онова, което знам. – Намести се на фотьойла, като този път се дръпна назад и сложи глава на облегалката. – Мисля, че всичко започна преди по-малко от година, след като Карън си намери работа в "Бърк Уилямс", много престижен козметичен салон в Санта Моника. Тя беше страхотна козметичка. Умна, с широки познания, внимателна към детайлите. Много добра в работата си и изключително мил човек. Всичките ѝ клиенти я обожаваха, затова не беше изненада, че успя да си намери толкова бързо такава желана работа.

– И това е станало, когато се е преместила от Алхамбра в Мар Виста – каза Хънтър, припомняйки си информацията, която беше прочел в папката на Гарсия.

– Да – отвърна Таня. – Много хубав малък апартамент.

– Споделяше ли го с някого?

– Не, живееше сама.

– Добре – рече Карлос. – Какво се случи, след като госпожица Уорд започна работа в "Бърк Уилямс"?

Таня кръстоса крака и почеса лявото си коляно.

– Мисля, че два месеца след като постъпи в "Бърк Уилямс", Карън започна да получава онези откачени писма.

– Писма?

Тя кимна.

– Да. На хартия – не текстови съобщения, нито имейли или гласови съобщения. Бележки на обикновен лист хартия – без име, подпис или адрес, нищо.

– Тя позна ли почерка? – попита Гарсия.

– О, не, забравих да кажа, че писмата не бяха написани на ръка. – Таня отмести поглед от празния пакет от цигари на масичката за кафе и въздъхна разочаровано. – Бяха сглобени от букви и думи, изрязани от списания и вестници, като онези чудати бележки за откуп в старите филми.

На Хънтър това му се видя странно и особено тревожно.

– Ти каза "писма". Имаше ли повече от едно?

– Да. Мисля, че Карън получи две или три през няколкото месеца, докато работеше в "Бърк Уилямс", но бяха достатъчно, за да я уплашат.

– Това ли беше причината да реши да напусне "Бърк Уилямс" толкова скоро? – попита Робърт.

Таня пак кимна енергично.

– Карън наистина много се уплаши от тези писма.

– Не ги ли занесе в полицията? – попита Карлос. – Не подаде ли оплакване? Не започнаха ли разследване?

Таня свали преметнатия си крак.

– Казах ѝ да го направи. Дори предложих да отида с нея.

– Отидохте ли в полицията?

– Не, тя не искаше.

Изненадата на Гарсия беше осезаема.

– Защо?

Таня повдигна рамене.

– Карън смяташе, че полицията няма да може да направи много, тъй като писмата са напълно анонимни. Страхуваше се, че само ще ѝ зададат няколко въпроса и после няма да се занимават. Не виждаше как това ще ѝ помогне да престане да се страхува, нито как ще гарантира, че няма да получи още писма. Бележките много я уплашиха. Тя не спеше добре. Мислеше, че ако се премести и смени работата си, всичко ще бъде наред и писмата ще спрат.

– Предполагаше ли, че писмата може да са от някого от клиентите ѝ в "Бърк Уилямс"? – попита Хънтър, докато записваше нещо в тефтерчето си.

– Попитах я – потвърди Таня, – но истината беше, че тя не знаеше какво да мисли. Не проумяваше защо изобщо ги получава. Тогава Карън току-що беше започнала работа в "Бърк Уилямс". Освен това ми каза, че по онова време всичките ѝ клиенти били жени. Пък и както казах, тя беше най-милият човек, когото може да срещнеш. Всички я обичаха. Защо някой клиент би искал да направи такова нещо на човек като Карън?

– Ти каза, че госпожица Уорд не се е срещала романтично с никого? – попита Карлос.

– Не.

– Знаеш ли кога за последен път е имала връзка с някого?

– Настоя той.

Таня отмести поглед встрани за момент и се замисли.

– Преди повече от една година – отговори тя. – Карън приключваше стажа си в "Трилогия". Но не беше нищо сериозно.

– Защо?

Таня повдигна рамене.

– Карън излезе няколко пъти с момчето, с което се запозна тогава. Той не беше американец. Беше някъде от Европа

– Швеция или Швейцария, или нещо такова, но никой от двамата не търсеше сериозна връзка. Най-важното за Карън беше да придобие колкото може повече опит в "Трилогия", за да си намери хубава работа. Мисля, че името на момчето беше Лиъм, или нещо подобно. Той учеше музика някъде. Завърши и се върна в Европа, преди Карън да приключи стажа си.

Гарсия кимна.

– И никой друг през последните месеци? Госпожица Уорд е била много привлекателна млада жена.

– Не знам за друг – отвърна Таня. – Да, прав сте. Когато ходехме заедно в барове и клубове, обикновено някой опитваше късмета си, но тя не проявяваше интерес. Не съм я виждала да взима телефонния номер на някого, нито да дава своя.

– Карън показвала ли ти е някое от писмата?

Хънтър видя, че Таня стисна челюсти.

– Да... – отговори тя. – Веднъж ми показа едното.

– Спомняш ли си какво пишеше?

Таня отново погледна празния пакет от цигари на масичката за кафе. Пак ставаше нервна. Сложи лакти на облегалките за ръце на фотьойла и се замисли. Споменът я накара да потрепери неспокойно.

– Пишеше нещо от сорта, че ще я докосва и ще я накара да пищи и да усети вкуса на собствения си страх. Аз... не си спомням точните думи, но писмото уплаши и мен, особено заради изрязаните букви. Затова ѝ казах, че трябва да го занесе в полицията.

Робърт продължаваше да наблюдава внимателно Таня. Тя отново се тресеше от нерви.

– Ти каза, че госпожица Уорд мислела, че ако се премести и смени работата си, всичко ще бъде наред и писмата ще спрат.

– Да, точно така.

– И стана ли така?

Таня поклати глава и очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Не. Отначало тя си помисли, че писмата са спрели. Живееше на новото място в Лонг Бийч повече от месец и всичко изглеждаше чудесно. Новата ѝ работа в "Тру Бюти" също вървеше добре. Карън започна да се отпуска, но после една вечер преди няколко седмици ми се обади, изпаднала в паника, и каза, че пак е получила писмо.

– Показа ли ти го? – попита Гарсия. – Писмото, което е получила, след като се е преместила в Лонг Бийч?

– Не, само ми каза за него по телефона.

– Каза ли ти какво пише? Спомняш ли си?

– Не. Попитах я, но тя не ми каза. Отговори, че било като другите.

– Споменавала ли е как е получавала писмата? – настоя Робърт. – В пощенската ѝ кутия ли са били пускани... или пъхнати под вратата?

Таня кимна, но този път движението беше нервно и боязливо.

– Предишните писма бяха оставени под вратата, не в пощенската ѝ кутия, но не и онова, което получи, след като се премести в Лонг Бийч. – Тя млъкна, сякаш се нуждаеше от време, за да проумее онова, което ще каже. – Бележката, която получи Карън в Лонг Бийч... е била оставена върху леглото ѝ. Под възглавницата.