Смъртоносно обаждане

61.

Гарсия току-що беше направил нова каничка прясно кафе, когато Хънтър се върна в кабинета им. Съблазнителното ухание на силното бразилско кафе бе наситило въздуха и за Робърт беше невъзможно да устои. Пък и не искаше. Той се приближи до машината и си наля. Когато Хънтър започна да разбърква кафето си, Карлос се подсмихна, облегна се назад на стола си и кръстоса крака.

– Защо го правиш? – попита той.

– Кое?

– Разбъркваш кафето си. Пиеш го чисто, без захар, сметана и мляко. Няма какво да разбъркваш в кафето си, затова защо го правиш?

– Харесва ми звукът, който издава – повдигна рамене Хънтър и нарочно изтрака с металната лъжичка по порцелановата чаша.

– Да, сигурно. Това е като да сложиш вода в шейкър, без да добавиш абсолютно нищо друго, и да я разклатиш силно, а после да я изпиеш. Пак си е само вода.

– Да, но е разклатена вода, не разбъркана.

– Не, по дяволите – засмя се Гарсия. – Не можеш да се шегуваш с Джеймс Бонд. Беше ужасно, Робърт.

– Но ти се засмя.

– Не беше смях.

– Беше.

– Не беше... Все едно. Извади ли късмет? – попита Карлос, имайки предвид телефонното обаждане на Хънтър до Джон Дженкинсън.

– Не – отговори Робърт и остави чашата на бюрото си. – Той не можа да си спомни дали напоследък в къщата им са ремонтирали нещо, нито дали са идвали техници. Съпругата му се грижела за тези неща.

– Точно както предположихме – отбеляза Гарсия.

Когато бяха излезли от дома на господин Дженкинсън тази сутрин, преди да отидат в Института по съдебна медицина, Хънтър и Гарсия бяха помолили Оперативния отдел да провери всички трансакции по кредитните карти на Касандра Дженкинсън през последните пет години. Идеята беше да открият някоя фирма за ремонти или услуги за дома, която тя може да е използвала, включително поправки на електроника, водопроводчици, градинари, почистване на канали, дори доставчици, които може да са минали през дневната, за да внесат нов диван, нов килим или нещо друго. Същото правеха и с кредитните карти на Карън Уорд. След това щяха да сравнят списъците. Ако Карън и Касандра бяха използвали една и съща фирма или дори един и същ търговец, тогава щяха да знаят, че вероятно са попаднали на нещо.

– Докато говорех по телефона – каза Робърт и отпи от кафето си, – ми хрумна нещо друго. Нека добавим и кредитните карти на Джон Дженкинсън към търсенето. Може би съпругата му е използвала някоя от тях, за да плати нещо, и е забравила да му каже. Ако не е зле финансово, той може да не е забелязал.

– Прав си – съгласи се Гарсия и протегна ръка към телефона на бюрото си.

Хънтър изпи кафето и погледна часовника си.

– Искам да проверя нещо в лабораторията по криминалистика, но може ли да те помоля за една услуга?

– Разбира се. Между другото, нещото, което искаш да провериш, случайно не се ли казва доктор Сюзан Слейтър?

– Какво?

– Само казвам. Все едно, каква е услугата?

Робърт поклати глава.

– Спомняш ли си как откри вероятния начин, по който убиецът е разбрал, че Таня Кейтлин не знае наизуст номера на мобилния телефон на Карън Уорд?

– Разбира се, постингът на техния приятел Пит Харис на страницата му в социалната мрежа. За ленивия мозък.

– Мислех си, че ако убиецът наистина е използвал социалната мрежа, за да получи информацията за Таня Кейтлин, защо да не е опитал да направи същото, за да получи информация и за съпруга на Касандра Дженкинсън?

– И аз си мислех същото – призна Гарсия. – Не се тревожи. Работя по въпроса.