Смъртоносно обаждане

7.

Гарсия отмести поглед първо към локвата кръв под стола и после към пръските върху покривката на масата. Беше толкова стъписан от жестокостта на раните на жертвата, че дотогава не бе забелязал, че освен онези, които стърчаха от лицето на убитата жена, никъде другаде няма стъкла.

– И аз стигнах до абсолютно същото заключение – съгласи се доктор Слейтър и застана до Хънтър зад стола на жертвата. – Начинът, по който е завързана жената и въжето е увито около стомаха ѝ, лесно би позволил на извършителя да я хване за главата и да блъсне лицето ѝ напред и надолу. – Тя се престори, че сграбчва жертвата за косата и имитира движението.

– Ударът е бил бърз и силен.

Карлос заобиколи масата от другата страна. Очите му продължаваха да претърсват пода.

– Тогава предполагаме, че убиецът е сложил някакъв контейнер, пълен със строшени стъкла, пред нея, може би на масата или на коленете ѝ, хванал я е за косата и е блъснал лицето ѝ в него?

Сержант Веласкес, който все още стоеше до завесата от мъниста, стисна зъби и пристъпи от крак на крак.

– Колкото и абсурдно и садистично да звучи, детектив – отговори доктор Слейтър, – в момента тази теория е на първо място в списъка.

– Намерихте ли... контейнера? – попита Гарсия.

– Не, още не – призна криминалистката. – Но със сигурност мога да ви кажа откъде са дошли стъклата.