Смъртоносно обаждане

48.

Гарсия пристъпи по-близо, за да огледа по-добре главата на жертвата, но също като Хънтър и доктор Слейтър не видя нищо през гъстия, лепкав пласт от кръв и коса.

– Перфорации на черепа? – недоверчиво попита той. – С какво? Малка дрелка? – Погледът му бързо обходи стаята, сякаш търсеше инструмента.

Хънтър поклати глава.

– Не, не с дрелка. Косата ѝ би се завъртяла и усукала от скоростта на дрелката. – Той описа кръг с показалеца си. – Това би създало дебели възли в основата на раната и би сплъстило косата ѝ, а тук няма такова нещо.

Измина секунда мълчание и после Карлос изкриви лице, сякаш почувства болката.

– Чук и гвоздей.

Този път Робърт кимна.

– Или нещо много подобно.

Доктор Слейтър също кимна.

– И този извод ни довежда до единствената друга прилика в метода на действие дотук между тази жертва и убитата жена пред три нощи. Както си спомняте, първото е трапезният стол.

– Изтезания – рече Карлос.

– Точно така – потвърди доктор Слейтър. – Убиецът малко по малко е разкъсал лицето на първата жертва, а на тази е пробил черепа... по една дупка всеки път.

Хънтър реши, че е време да даде на доктор Слейтър малко повече информация.

– Има и трета прилика между двете убийства, докторе.

Тя се обърна с лице към него.

– Видеообаждането – обясни Робърт. – Също като при първото убийство извършителят е предал цялото изпитание по видеовръзка. Този път на съпруга на жертвата.

– Все още нищо не е сто процента сигурно – намеси се Гарсия, – защото не сме разговаряли с господин Дженкинсън.

– Къде е той? – попита доктор Слейтър.

– Сигурно в момента пътува насам, но е бил във Фресно, когато е получил обаждането.

– Фресно?

Гарсия кимна.

– Той е бизнес консултант. Бил е там по работа.

– Пак ли е имало игра с въпроси? – попита тя.

Карлос леко наклони глава настрана.

– Очевидно е имало и ако правилата са били същите като първия път, след всеки грешен отговор жертвата е била наказвана.

– Блъскане на лицето в контейнер със стъкла – замислено каза доктор Слейтър. – Дупки, пробити в черепа.

– Веднага щом играта е свършила, съпругът се е обадил на 911 – каза Хънтър.

– Това обяснява защо всички дойдохме тук толкова бързо – каза доктор Слейтър. – Кръвта на жертвата още е топла. Вкочаняването още не е започнало. Бих казала, че тя е мъртва от два часа, може би по-малко.

– Колко пробождания в черепа ѝ са били необходими, преди да свърши играта, докторе? – попита Гарсия.

– Трудно е да се каже, детектив. – Доктор Слейтър насочи към жертвата изпълнените си с жал очи. – Зависи от различни фактори – диаметър на използвания гвоздей, мястото на перфорацията, колко дълбоко е бил забит гвоздеят в черепа и дали е засегнал мозъка. В зависимост от точността на убиеца и какви поражения е искал да нанесе, играта може да е приключила с един грешен отговор или с десет. Убиецът е контролирал всичко.

Хънтър отстъпи няколко крачки назад, когато най-после успя да откъсне вниманието си от жертвата. Той забеляза, че също като в преддверието на семейство Дженкинсън, и в дневната не е пипано или преместено нищо. Вече беше огледал пръстите и ръцете на Касандра. Нямаше охлузвания, нито драскотини или следи от някакви наранявания при самозащита. Тя беше сравнително висока жена – метър седемдесет и два-три сантиметра, слаба и стройна, с добре оформени мускули, и това предполагаше, че най-малко веднъж седмично е ходела на фитнес. Хънтър беше сигурен, че ако не е била изненадана или заплашена с пистолет, госпожа Дженкинсън би оказала съпротива, при това доста силна, но въпреки това нямаше следи от борба никъде – нито по тялото ѝ, нито в дома ѝ.

– Намерили ли са мобилния ѝ телефон? – попита Робърт.

– Да – отговори доктор Слейтър. – Искате ли да познаете къде го намерихме?

– В микровълновата фурна – отговори Гарсия.

Доктор Слейтър кимна.

– А компютър? Лаптоп? Таблет?

– Още не сме проверили цялата къща, но на плота в кухнята има лаптоп. – Тя посочи с показалец.

Нова играчка за отдел "Информационни технологии", с която да се забавляват, помисли си Карлос.

Доктор Слейтър отново оглеждаше тялото на жертвата.

– Няма логика – каза тя и откъсна вниманието на Хънтър от мислите му.

– Имаш предвид очевидните вариации в метода на действие ли? – попита той.

Доктор Слейтър първо кимна, а после се замисли върху думите му.

– Очевидни? Току-що описах четири главни разлики.

– И всичките са правилни и добре обосновани – отвърна Робърт, – но може би забравяме нещо.

– Какво? – попита тя.

– Ако наистина говорим за същия убиец отпреди три нощи, това е второто му убийство. В момента не е съвсем ясно какъв точно е методът му на действие и почеркът, защото имаме само един пример за сравнение.

Доктор Слейтър се замисли и след това повдигна вежди, приемайки довода му.

Хънтър се приближи до камината и взе от полицата сватбената фотография в рамка. Снимката показваше жертвата и съпруга ѝ, които стояха на стъпалата пред църква. Робърт позна катедралата "Дева Мария на ангелите" в центъра на Лос Анджелис. Усмивките на лицата им бяха красноречиви.

– Да – каза той. – Много неща показват какъв е методът на действие на убиеца. Има и много разлики, но истината е, че в момента той може би само експериментира.

Доктор Слейтър приклекна пред Касандра, за да огледа очите ѝ.

– Почакай – каза тя, когато схвана смисъла на думите на Хънтър. – Ако си прав и извършителят все още експериментира, тогава знаем какво означава това, нали? Това няма да свърши дотук. Той ще убие отново.

Хънтър и Гарсия не отговориха.

Не беше необходимо.