Смъртоносно обаждане

62.

Господин Джей затвори след разговора с Хънтър и подтикна изтощения си мозък да работи по-бързо. Трябваше да признае, че дотогава предполагаше, че идеята на убиеца за въпроса с датата на сватбата е възникнала спонтанно, на място, подсказана от фотографиите на полицата над камината. Мисълта, че убиецът може да е бил в дома му и преди, не му беше минавала през ума, но сега звучеше логично. Адски логично. Когато Хънтър спомена за вероятността непознат да е влизал в къщата – някой майстор или техник – едва тогава споменът изплува в паметта му.

Преди два месеца, докато господин Джей пак беше на "делово пътуване", в мокрото помещение се беше спукала главна тръба и бе наводнила кухнята. Касандра се беше обадила на водопроводчик, който ѝ бе препоръчан от една нейна приятелка. Тя беше казала на господин Джей, че водопроводчикът бил много сръчен и дружелюбен човек. Не само че отстранил проблема за много по-кратко време, отколкото очаквала Касандра, но ѝ помогнал да избърше и изсуши пода на кухнята и да върне всичко на мястото му. Освен това бил приятен събеседник. Бъбрив. Дори ѝ направил мил комплимент, като казал, че съпругът ѝ е късметлия. Щом бяха повели разговор, изкопчването на информацията за годишнината от сватбата на Касандра е било детска игра.

Докато разговаряше по телефона с Хънтър, господин Джей спонтанно реши да запази тази информация за себе си, поне засега. Той искаше да говори с водопроводчика пръв, преди полицията. Дори ако детективите научеха за ремонта, а господин Джей не се съмняваше, че рано или късно ще разберат, той лесно можеше да обвини изтощения си мозък, че е забравил.

Господин Джей ясно си спомняше, че Касандра му каза, че е платила в брой на водопроводчика и както обикновено, е получила разписка, която служи и като гаранция за извършената работа. Разписката сигурно беше при всички други сметки за къщата – в чекмедже в кухнята, но преди да се върне в дома си, господин Джей трябваше да проведе още един телефонен разговор.