Смъртоносно обаждане

45.

По-малко от два часа по-рано

Изведнъж ръцете с ръкавици на демона се вдигнаха над главата на Касандра.

Не бяха празни.

В дясната си ръка той държеше обикновен чук, а в лявата

– Дълго петнайсет сантиметра зидарско длето с остър като на гвоздей връх.

Касандра не виждаше какво става зад нея. Не можеше да движи врата си и да се обръща. Можеше само да гледа право в екрана на телефона си и в очите на съпруга си. Този път тя съзря в тях нещо, което не беше виждала дотогава – пълно и абсолютно отчаяние.

– Не го прави. Моля те, не го прави – инстинктивно се замоли господин Джей, но в гласа му не прозвуча убеденост.

Той не помнеше колко пъти е бил на мястото на убиеца, с набелязаната мишена – безпомощна пред него. Всичките се молеха. Умоляваха. Предлагаха му пари, извинения и обещания, но винаги безуспешно. Господин Джей не отиваше при тях да преговаря или да им прости. Той беше последната спирка. Окончателната последица от грешката, която беше направила мишената. И в думите на демона господин Джей разпозна същата решителност, която носеше в себе си. В действията му също. От хотелската си стая на стотици километри от дома си господин Джей разбра, че не може да направи или да каже абсолютно нищо, за да попречи на демона да направи това, което е намислил. Той примигна, гледайки съпругата си, и точно преди зрението ѝ напълно да се замъгли от нов изблик на сълзи, тя видя болката, изписана на лицето му. Тъгата. Безпомощността.

Демонът зад Касиди сложи върха на металното длето над главата ѝ. Постави го на седем-осем сантиметра над челото ѝ и малко вдясно от центъра.

Касандра усети острия връх върху скалпа си и отчаяно стрелна очи нагоре, сякаш се опитваше да види веждите си.

Демонът вдигна чука.

Касандра сведе очи и отново се вгледа в съпруга си на екрана на мобилния си телефон. Устните му се раздвижиха, но от тях не излезе звук. Диафрагмата му нямаше сили. Той само беззвучно оформи с устни думите: Много съжалявам.

БАМ.

Демонът удари с чука по длетото. Върхът проби черепа на Касандра. Очите ѝ се завъртяха нагоре в главата и тялото ѝ силно потрепери. Въпреки парализиращото средство, което ѝ бяха дали, то все още реагираше на моторни нервни импулси.

Мълчаливо и трепейки от гняв, господин Джей подскочи на място. Озова се изгубен в толкова дълбока бездна, че почувства как душата му умря.

И после дойде изненадата.