Смъртоносно обаждане

80.

– Тя е успяла да направи снимка на убиеца? – Тонът на гласа на Гарсия съответстваше на стъписаното изражение на лицето му. – Как?

– Не, не снимка – поясни Хънтър и даде на партньора си мобилния телефон на Ерика Барне. На екрана имаше изображение на маскираното лице на убиеца. – Заснела е екранен кадър в края на обаждането.

Ерика все още седеше в колата на Робърт, само на няколко метра от мястото, където стояха двамата детективи. Очите ѝ бяха подпухнали и зачервени, а кожата около тях беше протрита от сълзи.

– Ерика е графичен дизайнер – обясни Хънтър. – Работи за фирма, която проектира и разработва приложения за мобилни устройства. Заснемането на екранни кадри на мобилни телефони е нещо, което прави десетки пъти на ден. Това е част от работата ѝ.

– Затова мозъкът ѝ си е създал условен рефлекс да го прави – отбеляза Карлос.

– Именно. Движението е било рефлексивно, не съзнателно. Осъзнала какво е направила едва когато приключила с обаждането до 911.

Гарсия отмести поглед към Ерика за част от секундата и после пак се втренчи в гротескната маска на екрана на мобилния ѝ телефон.

От описанията на Таня Кейтлин и господин Дженкинсън Карлос вече знаеше какво да очаква. Знаеше как изглежда маската на убиеца – изкривените, оцветени в червено очи, разкъсаната уста, изцапаните с кръв зъби, грапавата, пореста кожа, осакатеният нос... всичко. Полицейският художник беше създал много точно изображение, но въпреки това, докато гледаше действителната маска на екранния кадър, Гарсия почувства гадене в стомаха.

– Това ли е единственият образ, който е успяла да заснеме? – попита той.

– Не – отговори Хънтър и изразът в очите му се промени.

– Направила е още един, горе-долу по средата на разговора. Върни назад.

Карлос го направи и сърцето му се сви.

На заснетия екранен кадър доктор Гуен Барне все още беше жива, но очите ѝ вече бяха кръвясали и по-голямата част на лицето ѝ беше смазана и изкривена. Смъртта вече бе обвила грозните си пръсти около нея. Оставаше само едно последно притискане.

Гарсия дълго гледа изображението.

– Ти беше прав – каза накрая той със сериозен глас и потърка кожата между веждите си с кокалчето на ръката си. – Уредът, който прилича на менгеме, изглежда направен собственоръчно. Той не го е купил от железарски магазин. Направил си го е сам.

– Също като маската – съгласи се Хънтър и видя, че в началото на улицата спира още един новинарски микробус.

– Какво ще правим с нея? – Карлос кимна към Ерика и върна на Робърт мобилния телефон.

– Не можем да се свържем с приятеля ѝ да дойде да я вземе, затова ще я закарам в дома ѝ.

– А после?

– После ще занеса екранните кадри на Денис Бакстър от отдел "Киберпрестъпления". Ако трябва, ще ги разбием пиксел по пиксел.

– Защо? – любопитно попита Гарсия. – Няма какво да намерим в тях, Робърт.

Хънтър погледна мобилния телефон в ръцете си и после

– Ерика, която седеше в колата му. Когато отново заговори, в гласа му липсваше увереност.

– Още не знаем.

– Напротив, знаем – възрази Карлос. – Убиецът е твърде умен и хитър, Робърт. И двамата го знаем. Той убива жертвите в собствените им домове и това означава, че няма детайл, – който може да изолираш от двете изображения, за да ни доведе до някакво място, защото вече сме, тук.

Хънтър не каза нищо.

Гарсия посочи телефона в ръката му.

– Тази дневна... тази маса за хранене... – След това Карлос посочи къщата на доктор Барне. – Те са в къщата там. Вече знаем къде се намират. Убиецът си е направил и маска. Прави си и уреди за убиване и това отново означава, че нищо в тези изображения не може да ни отведе до място, където е купил нещо. И отгоре на всичко той използва мобилните телефони на жертвите, за да се обажда по видеовръзка, затова няма и какво да проследим, Робърт. Няма какво да чуем.

– Да, знам – призна Хънтър с леко пораженски тон. – Но какво друго мога да направя, Карлос?

– Отиди си вкъщи, Робърт. Почини си. Не си спал от четири дни. Утре ще започнем отново. Макар и само няколко часа, ти се нуждаеш от почивка. Мозъкът ти се нуждае от почивка, а ни трябваш свеж и съсредоточен. Няма да ти помогне, ако се преуморяваш и гониш нещо, което не е там.

Хънтър сякаш обмисляше възможностите си за избор.

– А ти какво ще правиш? – попита той.

Гарсия врътна брадичка към къщата.

– Ще остана на местопрестъплението, докато криминалистите свършат работата си. След това ще се прибера у дома и също ще си почина.

Хънтър забеляза, че Ерика отново започна да се върти неспокойно.

– Тръгвай, Робърт – подкани го Карлос. – Закарай я и после си отиди вкъщи и си почини. Аз ще остана тук.

Гарсия вдигна ципа на предпазния си гащеризон и се отправи към местопрестъплението.