Смъртоносно обаждане

44.

Къщата на Касандра Дженкинсън беше не по-малко красива отвътре. През външната врата се влизаше в просторно преддверие с поразителен кристален полилей на тавана. Голямо огледало в рамка в готически стил заемаше по-голямата част от стената вляво. Вдясно имаше правоъгълна масичка с двоен пиедестал, върху която беше поставена модернистична скулптура от усукана неръждаема стомана. Овалният, ръчно изработен турски килим на пода пред тях изпълваше с цвят помещението. На пръв поглед нищо не изглеждаше разместено.

Никълъс Холдън, същият експерт по пръстови отпечатъци, който беше работил на първото местопрестъпление, внимателно претърсваше за отпечатъци ключалката на вратата и я разглеждаше.

– Някакви следи от влизане с взлом? – попита Хънтър и се наведе да види по-отблизо.

Холдън поклати глава.

– Нищо очевидно. Нито вратата, нито ключалката са насилени по някакъв начин.

– Шперц? – попита Гарсия.

– Малко вероятно. Точно това гледах, но ключалката е с пет лоста. Трудно се намират в Щатите и това е изненадващо, защото са изключително стабилни. Благодарение на петте лоста, отварянето с шперц е чудовищна задача. Необходими са подходящи инструменти и много време, за да я отвориш.

– Колко време? – настоя Карлос.

Холдън повдигна рамене.

– Трудно е да се каже, но вероятно много повече, отколкото някой нападател е готов да загуби на предната веранда на къща, която се вижда отвсякъде.

Никоя от къщите на Фландърс Стрийт не беше защитена с порта или ограда. Човек, застанал или коленичил пред вратата на семейство Дженкинсън, лесно можеше да бъде забелязан от повечето съседни къщи.

– Току-що започнах тук – добави Холдън, – но вече открих отпечатъци от двама души. Едните са на жена, вероятно на жертвата, а вторите несъмнено са мъжки. Големи ръце.

Детективите му благодариха, отвориха следващата врата и влязоха в стая, окъпана в ярка светлина от два мощни прожектора, поставени от криминалистите.

Дневната на две нива, в която се озоваха, беше поразителна, е висока камина от тъмен гранит и лакиран дъсчен под беше богато обзаведена със старинни мебели, произведение на изкуството и голям персийски килим, който ѝ придаваше екзотична атмосфера. Ако полилеят в преддверието беше изумителен, този в средата на тавана на дневната беше внушителен, с десет електрически крушки с формата на свещи оградени със стотици висулки от кристални мъниста, които се спускаха като искрящи дъждовни капки. Всичката тази красота и покой обаче бяха разбити от ужаса, който сега заемаше централното място в стаята.

Единият от шестте стола около масата за хранене срещу камината беше преместен близо до стена, на която бяха окачени няколко оригинални картини в рамки. На стола, с коса, лице и тяло, облени в кръв, седеше гола жена с широко отворени очи и уста, изкривена в замръзнал писък, който сигурно не беше стигнал до никого освен до чудовището, което я беше осакатило.

– Детективи – поздрави ги доктор Сюзан Слейтър и кимна. Тя стоеше зад стола с жертвата.

Хънтър и Гарсия не отговориха. Заинтригуваните им погледи бяха приковани в ужасените очи на мъртвата жена. Доктор Слейтър не се обиди.

– Не е каквото очаквахте, нали? – попита тя.

Робърт беше потънал в дълбок размисъл като шахматист, който анализира неочакван ход на противника, опитвайки се да разбере срещу какво е изправен.

– Не съм сигурен какво очаквах – най-после отговори той и след това отвърна на поздрава ѝ: – Здравей, докторе.

Карлос направи същото.

Тя им даде още няколко секунди. Кичур руса коса падна изпод качулката на предпазния ѝ гащеризон. Доктор Слейтър спокойно го прибра.

– Колко сигурни сте, че извършителят е същият като отпреди три нощи? – попита тя.

Детективите много добре разбираха защо доктор Слейтър задава този въпрос. Съдейки само по местопрестъплението, всеки би си помислил, че методът на действие и почеркът на убиеца предполагат друго.

– В момента не сме много сигурни – отговори Гарсия.

– И аз така си помислих – каза доктор Слейтър. – И точно затова попитах, защото и аз имам съмнения. Да се свържат двете убийства само въз основа на уликите от двете местопрестъпления... – Тя бързо огледа дневната, – би било твърде пресилено. Освен факта, че и тази жертва е била поставена да седи на трапезен стол. – Доктор Слейтър го посочи. – Методът на действие на убиеца е много различен от предишния път. – Тя пристъпи напред. – Нека да ви покажа.

Хънтър и Гарсия се приближиха.

– Сигурно помните, че жертвата отпреди два дни беше завързана за стола за глезените и торса, с неподвижни ръце, но пак достатъчно свободна, за да бъде блъсната напред и надолу.

Детективите кимнаха.

– Първата главна разлика е, че тази жертва изобщо не е била завързана за стола. – Доктор Слейтър привлече вниманието им към китките и глезените на Касандра и ивицата кожа под гърдите. Няма следи от охлузвания или търкане. Нищо.

– Ще трябва да изчакате токсикологичния анализ, за да разберете дали е била упоена, но много ще се изненадам, ако не е била.

– Парализиращ агент? – попита Гарсия.

– Да, и това е втората разлика в метода на действие на убиеца. Вероятно помните, че токсикологичният анализ на първата жертва беше отрицателен по всички показатели. – Тя преплете пръсти, за да намести латексовите си ръкавици.

– Третата основна разлика е, че тук няма разкъсвания, драскотини или каквито и да било следи, които да предполагат, че устата на тази жена е била запушена преди смъртта като на първата жертва. – Доктор Слейтър посочи устата на Касандра.

Хънтър заобиколи, застана до нея от лявата страна на жертвата и мълчаливо огледа трупа. С изключение на малка драскотина в десния ъгъл на устата, нямаше други видими рани, повърхностни или по-дълбоки, никъде по торса, ръцете, краката и лицето. Той се наведе да види по-отблизо драскотината, но му беше трудно да не обърне внимание на израза, обезсмъртен в очите на мъртвата жена – пълен, абсолютен страх.

– Четвърто – продължи с преценката си доктор Слейтър – и несъмнено най-очевидното противоречие в двата метода на действие е използването на съвсем друг начин на убийство. – Тя погледна детективите пред себе си. – Съдейки по изненаданите ви изражения, когато влязохте тук, предполагам, че също като мен сте очаквали да видите още една жертва с осакатено лице. – Доктор Слейтър прие мълчанието им за "да". – Би било разбираемо, ако този път убиецът не беше използвал натрошени стъкла, но аз поне очаквах да видя още една гротескно обезобразена жертва. – Тя замълча и отново привлече вниманието им към голата жена на стола. – Както виждате, въпреки че е обляно в кръв, единственото нараняване на лицето ѝ е тази мъничка драскотина в десния ъгъл на устата. – Тя посочи, докато говореше. – Драскотината е прясна, затова предполагам, че вероятно е нанесена със силен шамар или за да я накара да млъкне, или за да докаже убиецът решителността си.

Въпреки всичката кръв чертите на лицето на Касандра бяха ясно разпознаваеми – малкият нос, високите скули, пълните устни и заоблената брадичка. Тя несъмнено е била много привлекателна жена.

Хънтър вече беше забелязал, че русата коса на жертвата е сплъстена от кръв, е най-гъста концентрация отгоре на главата. Това показваше, че кръвта е изтекла оттам.

– Кръвта очевидно е изтекла от главата – каза той. – Но не виждам големи порязвания или рани, нанесени с тъп предмет.

– И мен ме озадачава същото – съгласи се доктор Слейтър,

– Защото, изглежда, не е била ударена по главата с тъп или остър инструмент. Както ти каза, няма видими порязвания по скалпа, нито вдлъбнатини по черепа.

Робърт отново огледа главата на Касандра и въпреки че не видя нищо през гъстата съсирена кръв и косата, в съзнанието му започна да се оформя образ.

– Малки дупки – каза той.

Доктор Слейтър проследи погледа му и кимна, смаяна от умозаключението му.

– Той я е убил, като е пробил малки дупки в черепа ѝ.