Смъртоносно обаждане

8.

Хънтър, Гарсия и сержант Веласкес последваха доктор Слейтър в малкия коридор, който водеше по-навътре в апартамент 305. Там имаше още три врати – една вляво, друга вдясно и трета насреща. Тя ги насочи към вратата вляво.

Единствената баня в апартамента беше с удобно големи размери и цялата облицована в бели плочки. До южната стена беше сгушена бежова керамична вана, с душ над нея от дясната страна. На метална релса беше закачена прозрачна найлонова завеса, която беше дръпната на една страна. Не бяха необходими обяснения. Веднага щом влязоха в банята, те разбраха какво е искала да каже доктор Слейтър с думите, че знае откъде са дошли стъклата. Огромното огледало на цялата южна стена, от тавана до ръба на ваната, беше разбито. По-голямата част липсваше. Бяха останали само няколко парчета в два от ъглите.

– Тук е имало предостатъчно стъкла – отбеляза доктор Слейтър. – Убиецът не е трябвало да търси далеч.

Хънтър и Гарсия погледнаха остатъците от огледалото от вратата на банята, а после влязоха, за да я огледат отвътре. Беше абсолютно чиста. Нямаше дори мънички огледални стъкълца. Убиецът старателно бе събрал всички парчета от счупеното огледало, които сигурно бяха паднали във ваната, или внимателно беше постлал някаква покривка.

Гарсия отстъпи назад и огледа останалата част на банята. Умивалникът беше вдясно от вратата, а тоалетната – вляво. Между банята и тоалетната имаше етажерка с шест лавици, където бяха наредени множество тоалетни принадлежности и парфюми. До етажерката беше подпряна електронна теглилка. На единствената кукичка зад вратата бе окачен розов халат.

– Някакви предположения за часа на настъпване на смъртта? – попита Робърт.

– Първите признаци на следсмъртното вкочаняване току-що започват да се проявяват – отговори доктор Слейтър. – Затова бих казала преди повече от два часа и половина, но преди по-малко от четири.

Хънтър погледна часовника си – 2:42.

– Намерен ли е мобилният ѝ телефон? – попита той.

– Да – отвърна криминалистката. – В микровълновата фурна, изгорен.

– Ами компютър или лаптоп?

– Лаптопът ѝ беше на дивана в дневната. Ще го занесем на криминалистите от отдел "Информационни технологии", когато приключим тук.

Хънтър кимна, но подозираше, че криминалистите от отдел "Информационни технологии" няма да открият нищо. Защо убиецът би унищожил телефона на жертвата, но би оставил непокътнат лаптопа ѝ? Той се приближи до умивалника и отвори шкафчето с огледало над него. Вътре намери всички обичайни заподозрени – четка и паста за зъби, пластири, капки за очи и няколко кутийки силни хапчета против главоболие. Имаше и пълно шишенце със сънотворни таблетки. Кофата за боклук вляво от тоалетната беше празна. С изключение на счупеното огледало на стената нищо друго в банята, изглежда, не беше докоснато.

Робърт се върна в коридора и отвори вратата вдясно. Там имаше малък килер, където жертвата държеше различни вещи и препарати за почистване. Той затвори вратата и отиде в стаята в дъното на коридора – спалнята на Карън Уорд.

Помещението беше просторно, с голямо, ниско легло, фотьойл, тапициран с черен плат, тоалетка с четири чекмеджета и дървена етажерка за обувки с осем лавици. Вместо гардероб Карън Уорд беше предпочела да окачва дрехите си на дълга и широка хромирана стойка. Въпреки че двата прозореца, които гледаха на запад, бяха отчасти закрити от стойката с дрехите, в стаята пак проникваше достатъчно слънчева светлина през деня.

Докато очите на Хънтър обхождаха спалнята, нещо започна да го безпокои. Той се приближи до леглото, което се намираше до източната стена, спря и се обърна към стойката с дрехите отсреща.

Тук нещо не се връзва, помисли си Робърт.

От едната страна на стойката с дрехите беше фотьойлът, а от другата – тоалетката. Етажерката за обувки се намираше вдясно от вратата, до северната стена, и всеки сантиметър от пространството беше запълнен. Имаше само едно нощно шкафче, от близката страна на леглото. На шкафчето Хънтър намери нощна лампа, електронен будилник и роман с меки корици с оръфани краища. Той издърпа единственото чекмедже и затаи дъх.

– Карлос, ела да видиш нещо.

Гарсия отиде при партньора си.

Хънтър извади от чекмеджето пистолет "Колт 1911 Спешъл Комбат" калибър .38 мм.

– Еха – възкликна Карлос и вдигна ръце от изненада. – Страхотно оръжие, което да държиш до леглото си.

– Тя е имала разрешително за него – каза Робърт и посочи официалния документ в издърпаното чекмедже, а после извади пълнителя. Ако оръжието ги беше изненадало, то мунициите ги изумиха още повече. Пълнителят беше пълен догоре със специални патрони с гъвкав връх "Флекс Тип", калибър .38.

Двамата детективи се спогледаха обезпокоено.

Патронът с гъвкав връх "Флекс Тип" беше патентован дизайн на "Хорнади Амунишън" и беше част от серията "Критична отбрана". Хънтър и Гарсия бяха добре запознати с него. Патронът нанасяше изключително тежки поражения. Щом проникнеше в мека тъкан, гъвкавият му връх се уголемяваше и разпределяше равномерно налягането върху цялата периферия на кухината на патрона. Резултатът беше пълно разширяване на патрона и максимални поражения. Патроните "Флекс Тип" не бяха предназначени за учебна практика на стрелбище.

Хънтър пъхна пълнителя в пистолета и го върна в чекмеджето. Освен разрешителното за оръжието вътре нямаше нищо друго.

– Споменахте, че чантата на жертвата е била намерена на дивана в дневната – обърна се Робърт към сержант Веласкес.

– Да, точно така.

– Има ли нещо интересно в нея?

– Не.

Хънтър се почеса по брадичката и бавно огледа стаята. Очите му обходиха всичко. Той спря за момент, когато стигна до пространството между стойката с дрехите и тоалетката, и после насочи вниманието си към нощното шкафче до леглото.

– Имам чувството, че нещо не се връзва.

– Кое? – попита Гарсия. – Пистолетът ли?

– И пистолетът също – потвърди Робърт. – Но аз говоря за стаята.

Гарсия колебливо огледа помещението.

Хънтър видя, че доктор Слейтър и сержант Веласкес правят същото.

– Какво имаш предвид, Робърт? – попита Карлос.

– Ако това беше твоята стая – отговори Хънтър – и ако това бяха твоите неща, би ли ги подредил по този начин?

Гарсия се замисли и задържа погледа си на всяка мебел за няколко секунди.

– Ами... вероятно не бих се нуждал от етажерката за обувки или пък от тоалетката с всичките ѝ гримове.

– Не, нямам предвид това, Карлос. Говоря за местоположението на леглото, на стойката с дрехите... на всичко, което виждаш тук. Ако това беше твоята стая и твоите мебели, би ли ги подредил по този начин?

Гарсия отново огледа стаята, като този път обърна повече внимание на разположението на мебелите.

– Ами тук е доста претъпкано.

– Именно – съгласи се Хънтър.

– Но не е заради липса на пространство – намеси се доктор Слейтър, докато погледът ѝ обхождаше пода, тавана и стените. – Стаята е достатъчно голяма. Проблемът тук наистина е разположението на мебелите. Ако разместиш някои неща, помещението ще изглежда много по-голямо.

– Добре – подкрепи идеята ѝ Робърт. – Какво бихте променили? Кое бихте разместили?

Всички се замислиха.

– Аз вероятно бих разменил местата на стойката с дрехите и леглото като начало – обади се пръв Гарсия.

Доктор Слейтър кимна.

– Със сигурност. Вижте. Краят на леглото е само на няколко сантиметра от вратата и практически препречва пътя ти, когато влезеш в стаята. Отклониш ли вниманието си от него за секунда, ще удариш крака си. Освен това не е необходимо да се закрива половината от онзи прозорец – добави тя и го посочи. – Ако размениш местата на леглото и стойката с дрехите, стаята не само ще изглежда много по-просторна, но и ще бъде много по-светла през деня.

– Може би става дума за енергия – предположи сержант Веласкес, който стоеше на прага. – Сещате се... онова фън нещо.

– Фън шуй – каза Гарсия.

– Да. Може би жертвата е искала такава подредба.

Хънтър поклати глава.

– Не. Принципът на фън шуй е енергията да тече постоянно и безпрепятствено. В този случай енергията от вратата минава през леглото, а енергията от прозореца е блокирана от стойката с дрехите. В тази стая няма нищо фън шуй.

Доктор Слейтър и сержант Веласкес погледнаха с любопитство Хънтър.

– Чета много – обясни Робърт и повдигна рамене. – Бихте ли ми направили една услуга? – обърна се той към сержанта и пристъпи по-близо до леглото. – Излезте, затворете вратата и застанете пред нея. Само за момент. Искам да проверя нещо.

Веласкес се намръщи озадачено на молбата, но изпълни желанието му.

Хънтър погледна вратата, после леглото и накрая прозорците.

– Готово, сержант – извика той след няколко секунди. – Може да отворите вратата.

– Извинете ме за любопитството – каза Веласкес, след като отново влезе в стаята. – Но какво общо има подреждането на мебелите в спалнята с убийството на жертвата?

– Може би няма – отговори Робърт, коленичи и надникна под леглото. Не откри нищо. – Но в този апартамент има твърде много неща, които не изглеждат на място, например цялата тази стая, и не мисля, че това е случайно. Сигурно има определена причина.

– И каква смятате, че е тази причина? – попита сержантът.

Хънтър се изправи.

– Мисля, че Карън Уорд се е страхувала.

Веласкес се поколеба за момент.

– Страхувала се е? От какво?

– Не от какво, а от кого – отвърна Хънтър и посочи, докато обясняваше. – Поставяйки леглото тук, тя е можела да спи с лице към вратата. Затова е спяла в лявата страна на леглото, а ние знаем това, защото нощното шкафче е отляво. Ако е оставяла запалена лампата в коридора, а съм сигурен, че го е правила всяка нощ, Карън Уорд е можела да вижда евентуални сенки под вратата – стъпалата на някой, който се приближава към стаята ѝ. Точно както аз видях вашите, докато стояхте навън.

Сержантът инстинктивно погледна към обувките си.

– Освен това вътрешната страна на вратата на спалнята има сравнително ново плъзгащо се резе – продължи Хънтър.

– Обзалагам се, че не е било там преди четири месеца, когато се е нанесла Карън. Тя го е сложила и драскотините по резето и вратата показват, че го е използвала редовно.

Веласкес огледа резето и се съгласи, че изглежда съвсем ново.

– В апартамента има и други издайнически знаци, които говорят, че тя определено се е страхувала от някого.

– Какви знаци? – попита Веласкес.

– Ами например пистолет "Колт Спешъл Комбат" калибър .38 мм в нощното шкафче, зареден със специални патрони. – Робърт привлече вниманието на всички към леглото. – Ниско легло, близо до пода, за да не може никой да се скрие под него. Стойка за дрехи, не гардероб, за да не може никой да се скрие в него. – Хънтър се приближи до вратата. – Прозрачна завеса в банята, за да не може никой да се скрие зад нея. Карън е имала проблеми със съня, но е отказвала да взима приспивателни. В шкафчето в банята има пълно шишенце, предписано преди девет месеца. В килера е прибрана тъмночервена завеса. Предполагам, че е била сложена пред плъзгащите се балконски врати в дневната. Карън я е смъкнала и я е заменила с непривлекателна завеса от подрънкващи мъниста, подобна на онази на външната врата. Не мисля, че го е направила, защото са ѝ харесвали.

– Шумът – отбеляза сержантът, следвайки мисълта на Робърт.

Хънтър пак се съгласи.

– Ако в апартамента влезе неканен гост или през външната врата, или през балкона, Карън получава предупреждение.

– Балконът? – учуди се Веласкес. – Но апартаментът е на третия етаж.

Хънтър кимна.

– Въпреки това поради някаква причина Карън не се е чувствала в безопасност. Дори в собствения си дом.