Тайната на сътворението

9

Роб се сбогува с домакините и останалите гости. От изражението на Кристин съдеше, че би искала да повърви с него, може би за да обясни защо реагира така на гледката с пеещите мъже. Той остана леко изнервен, но и заинтригуван.

Когато излязоха на улицата пред старата къща, тримата мъже вече си тръгваха. Бяха угасили свещите, прибрали масичката и се спускаха надолу по хълма. Единият се обърна и изгледа Кристин. Лицето му беше непроницаемо.

А може пък само да изглежда така заради липсата на достатъчно светлина, помисли си Роб. В сумрака под мъждивите лампи беше трудно да се различи каквото и да било, камо ли мимика.

Улицата беше притихнала и тъмна. В далечината се изви самотен кучешки вой и заглъхна. Луната се беше закачила на върха на най-високото минаре и мътната й светлина едва досягаше земята. Роб усети неприятния полъх от откритата канализация.

Кристин промуши ръката си под неговата и го поведе по тъмния паваж, докато не излязоха на по-широка и по-добре осветена улица. Роб чакаше обяснението й.

Двамата продължиха да вървят, без да проговорят и дума. Пътят се спускаше към старите езерца в градините Гьолбашъ. Роб се обърна и видя, че пустинята започва току зад последните блокове на града. Тъмна, безкрайна, древна и мъртва.

Той се замисли за каменните колони на Гьобекли Тепе, някъде там зад хълмовете. Обелиските се възправяха срещу лунните лъчи след цели 10 000 г. под могилите пръст. Камъни, покрити със заплетени барелефи на змии и хищни птици. Потръпна от студ за първи път, откакто беше пристигнал в Шанлъурфа — откъм безжизнената равнина полъхна студен бриз.

Мълчанието продължаваше вече твърде дълго.

— Добре. — Роб измъкна ръката си от тази на Кристин. — Какво беше всичко това? Пеенето и целият спектакъл.

Беше наясно, че се поддава на гнева, но беше уморен, раздразнителен и усещаше първите пристъпи на махмурлук.

— Обясни ми, Кристин. Изглеждаш, сякаш си видяла… онзи асирийски демон на вятъра.

Това трябваше да прозвучи като шега и да разпръсне напрежението, но не се получи. Тя продължаваше да е намръщена и видимо бледна дори и под слабата светлина на уличните лампи.

— Пулса Динура.

— Какво?

Тя сви рамене.

— Това пееха мъжете. Молитва.

— Пулса… ди…

— Нура. Огнен бич.

— Моля?

— Това означава. Пулса Динура.

— На какъв език?

— На арамейски.

— Откъде знаеш? — изуми се Роб за пореден път.

— Говоря арамейски. Поне дотолкова.

Вече бяха стигнали до езерцата. Старата джамия беше неосветена и потънала в сенките. По пътеките нямаше млади двойки. Роб и Кристин тръгнаха наляво към неговия хотел. Апартаментът на французойката беше точно зад него.

— Пеели са значи, химн на арамейски. Улични изпълнители! Страхотно!

— Това не е химн. И тези мъже не са някакви шибани улични музиканти!

— Какво… — стъписа се Роб от яростното й избухване.

— Пулса Динура е древно проклятие. Магия от пустинята. От пустошта на Месопотамия.

Кристин избърза напред и продължи да говори през рамо.

— Има го в някои от вариантите на Талмуда, свещената книга на евреите, написани по времето на вавилонското пленничество. Когато евреите са били затворени в Ирак. Роб, това е много зловещо и много древно проклятие.

— Добре де…

Той не знаеше как да реагира. Вървеше след Кристин, а вече наближаваха хотела му.

— И какво причинява това Пулса Ди… нура.

— То призовава ангела на разрухата. Бичовете от пламък. Сигурно са го насочили срещу Франц. Иначе защо ще пеят под прозорците му?

— Окей, Кристин — Роб отново усети, че се дразни, — значи са го омагьосвали. И какво? Проклели го, голяма работа, сигурно не им плаща достатъчно шекели или каквото там им плаща. На кого му пука — това е просто някаква ала-бала! Нали така?

Внезапно Роб се сети за кръстчето на врата на Кристин. Може би я обиждаше по някакъв начин. Не знаеше колко е религиозна. Или пък колко суеверна. Що се отнасяше до него, той беше пълен атеист. Смяташе религиозните вярвания и суеверия за ирационални и неприемливи, дори дразнещи. Но пък харесваше Близкия изток, родното място на всички тези ирационални вярвания и пустинни обреди. А разгорещените дебати, породени от различните вери, също му допадаха. Странен парадокс.

Кристин мълчеше. Роб се опита да я провокира отново.

— Какво значение има?

— За някои хора има голямо значение — обърна се тя. — В Израел например.

— И?

— Пулса Динура е използвано няколко пъти през последните години. От евреи.

— Да бе…

— От някои ултрафанатизирани равини например. Те призоваха ангела на смъртта срещу Ицхак Рабин, израелския лидер, през октомври 1995 г. — Кристин млъкна. Роб се опитваше да си спомни откъде му беше позната тази дата. Французойката го изпревари: — А Рабин беше убит още същия месец.

— Интересно съвпадение.

— Някои други равини използваха Пулса Динура срещу Ариел Шарон, следващия премиер, през 2005 г. Няколко месеца по-късно той изпадна в кома след мозъчен кръвоизлив.

— Шарон беше на 77 години. И беше дебел.

Кристин погледна Роб право в очите.

— Сигурно. Разбира се… просто съвпадение.

— Мда. Така е.

Вече бяха пред фоайето на хотела и почти се караха. Роб съжаляваше за това. Той харесваше Кристин. Много. Не искаше да я обижда и й предложи настоятелно да я изпрати до апартамента й, който беше на около 500 метра, но тя отказа не по-малко твърдо. Двамата се измериха с очи, след това се прегърнаха внимателно за секунда и Кристин се обърна да си ходи, но внезапно се спря.

— Робърт, ти твърдиш, че това е само съвпадение. Но кюрдите смятат, че Пулса Динура действа. Много хора в Близкия изток вярват, че действа. Това е много лошо проклятие. Провери в „Гугъл“. Така че, щом го използват… — Кристин се намръщи, — това означава, че някои хора, някои местни хора, наистина и съвсем сериозно искат Франц Брайтнер да умре.

Французойката си тръгна. Роб продължи да гледа след нея още малко. Наблюдаваше как фигурата й потъва в тъмнината и отново потрепери. Вятърът от пустинята продължаваше да духа и нощта ставаше все по-студена.