Тайната на сътворението

20

Ленд ровърът ускори по черния път от Согматар към главното шосе за Шанлъурфа. Около 20 минути караха в мълчание покрай старото корито на потока, а Кристин не отлепяше очи от пътя и ръце от волана.

Роб не сподели с нея прозрението си за смисъла на числата. Първо искаше да намери доказателството за себе си, но за това щеше да му е нужна книга, а може би и компютър.

Докато се върнаха в града, денят почти бе отминал и до смрачаване оставаше не повече от час. Шанлъурфа видимо се беше оживил. Щом навлязоха в центъра, веднага спряха пред апартамента на Кристин, хвърлиха прашните якета върху плетения стол и се настаниха на дивана.

— Смяташ ли, че трябва да хвана самолета за вкъщи? — запита изведнъж Кристин без никакви предисловия.

— Какво? Защо?

— Разкопките приключиха. След месец ще ми спрат и заплатата. Вече мога да си ходя.

— Без да разбереш какво се е случило с Франц?

— Да. — Тя погледна през прозореца. — Той е… мъртъв. Дали просто да не приема този факт?

Навън слънцето залязваше. Из древния Урфа се носеше призивът на мюезините. Роб стана, отиде до прозореца, отвори го и погледна към улицата. Продавачът на краставици караше колелото си по тротоара и гръмогласно хвалеше стоката си. До шоурума на „Хонда“ отсреща се бяха събрали група забулени жени, които говореха по мобилните си телефони през фереджетата. Изглеждаха като сенки, като духове. Скърбящите съпруги на смъртта.

Той се върна до дивана и погледна Кристин.

— Не мисля, че трябва да си тръгваш. Все още не.

— Защо не?

— Мисля, че знам какво означават числата.

Лицето на Кристин не трепна.

— Покажи ми.

— Имаш ли Библия? Английска.

— На онази полица.

Роб отиде до рафтовете и огледа гръбчетата на томовете — поезия, изкуство, политика, археология, история… Още археология. Ето я. Роб извади голямата стара черна Библия. Хубаво издание с одобрен от църквата превод.

В същото време Кристин се пресегна, взе бележника на Брайтнер от бюрото и го отвори.

— Така — каза Роб, — надявам се, че съм прав. Мисля, че съм прав. Сега ще видим. Казвай ми числата от бележника и ми обяснявай до какво са написани.

— Добре, значи… двадесет и осем. Стои до стрелка на компас, сочи на изток.

— Не, казвай числата отделно. Две-осем.

Кристин погледна Роб объркано, но и някак развеселено.

— Добре. Две-осем. До стрелка, сочеща на изток.

Роб отвори Библията на „Битие“, разгърна тънките, почти прозрачни листове, намери точната страница и проследи с пръст плътните колони с текст.

— Глава 2, стих 8. 2:8 „Битие“. „И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.“

Роб зачака. Кристин се втренчи в Библията.

— На изток, в Едем? — прошепна тя след малко.

— Кажи друго число.

Кристин разгледа тефтера на Брайтнер.

— Две-девет. До едно дърво.

Роб се върна на същата страница от Библията и прочете:

— Книга „Битие“. Глава 2, стих 9. 2:9 „И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото.“

— Две-едно-нула. Две-десет. До криволицата, която прилича на река.

— Линията, която се превръща в четири реки?

— Да.

Роб погледна в Библията.

— Глава 2, стих 10. „И река изтичаше от Едем да напоява градината, отдето се разклоняваше и стана на четири главни реки.“

— Господи! — възкликна Кристин. — Прав си!

— Да опитаме още нещо, за да сме сигурни. Кажи някое друго число, от по-големите.

Кристин обърна на последната страница от бележника.

— Така, ето, някои от големите числа са в края. Единадесет-тридесет и едно?

Роб прелисти страниците и зачете, като се чувстваше като свещеник зад амвона.

— „Битие“. Глава 11, стих 31. „И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Аранови син, и снаха си Сара, жената на сина си Аврама, та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя, и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.“

— Харан?

— Харан. — Роб замълча и седна до Кристин. — Да опитаме с още някое число, някое от онези до рисунките.

— Ето тук има едно до рисунка, прилича на куче или на прасе… или на нещо друго…

— Кое е числото?

— Двеста и деветнадесет. Значи, две-деветнадесет.

Роб откри съответния текст.

— „И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана.“

Апартаментът потъна в тишина. Роб чуваше как продавачът на краставици вика по прашните улици под прозорците. Кристин напрегнато се взря в журналиста.

— Брайтнер е мислел, че разкопава…

— Да. Райската градина.

Двамата се втренчиха един в друг.