Тайната на сътворението

22

Роб и Кристин седяха в чайната до езерата на Аврам. Светложълтите камъни на джамията „Мевлид Халил“ просветваха на утринната светлина, а светлите им очертания се отразяваха във водата.

Двамата бяха прекарали предишната вечер, като проучваха теорията за Едемската градина поотделно. Кристин беше зад лаптопа в апартамента си, а Роб се настани в интернет кафето. Така щяха да си разпределят времето и задачите и да намерят повече материали. Сега се срещаха, за да обсъдят новите си предположения. Бяха избрали да дойдат тук заради анонимността, сред тълпите се чувстваха по-сигурни. Около тях се разхождаха групи приятели и войници отпускари, а децата държаха майките си за ръка, трупаха се около езерото да гледат шараните и ядяха кюфтета от овче месо. Единственото дразнещо нещо беше паркираната наблизо полицейска кола, но тя беше спряла дискретно встрани, почти в ъгълчето на чайната градина.

Роб си припомни как стигна до прозрението. Докато бяха в Харан и Согматар, разговаряха за библейската книга „Битие“, а Кристин спомена и легендата за Адам и Ева. Роб осъзна, че тази комбинация сигурно беше извикала в главата му спомените за баща му, четящ Библията, и това му беше помогнало да изтълкува подредбата на числата. Глава x, стих y. Едното число следва другото. Но сега трябваше да проверят това хрумване по-цялостно и да сравнят бележките си от проучванията с предположенията.

— Така — Роб отпи глътка чай, — нека повторим. Знаем, че селското стопанство води началото си от тук. По тези места са първите в света данни за земеделие. Точно около Гьобекли, около 8000 г. пр.н.е., нали?

— Да. И знаем приблизително къде и кога за пръв път се е обработвала земята.

— Поради археологическото доказателство — „одомашняването е шок за организма“. Това го прочетох в онази книга в твоя апартамент. Костната структура на човека се променя, те стават по-дребни и не така здрави…

— Да — съгласи се колебливо Кристин, — човешкото тяло се адаптира към режим на хранене с по-малко протеини и към по-трудния живот. Вследствие от това скелетът се променя, а физиката вече не е така груба. Наблюдавала съм подобни примери из много обекти.

— Значи ранното одомашняване е изпитание. Опитомените животни в началото също са по-мършави.

— Да.

— Но… — Роб се наведе през масата. — Когато 8000 г. пр.н.е. започва първото одомашняване на животните, местният пейзаж и климат точно по тези места също започват да се променят, прав ли съм?

— Да, дърветата са изсечени, почвата ерозира и е отнесена от водата и вятъра, а районът става много сух, какъвто е и сега. А преди това е бил… райски. — Кристин се усмихна, сякаш се отнесе нанякъде. — Помня как Франц говореше за Гьобекли такова, каквото е било. Веднъж го нарече prachtvolle Schafferegion — тучна пасторална област. Тук е имало гори, поляни и ливади, пълни с дивеч и ядливи диви треви. Но след това земеделието започва да се налага и климатът се променя. И мястото е запустяло, което е налагало дори още по-тежка работа.

Роб извади бележника си и прочете:

— „… то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.“ Битие, глава 3, стих 17. Три-седемнадесет.

Кристин разтри слепоочията си с пръсти, изглеждаше уморена, а това за нея беше необичайно. Но след това се съвзе, отърси се и продължи нататък.

— И преди съм чувала тази теория — че историята за грехопадението и райската градина всъщност е спомен, останал в паметта на народите.

— Един вид метафора?

— Да, според някои е така. Ако погледнеш от определен ъгъл, историята за Едем описва нашето минало на ловци събирачи, когато сме имали време да бродим сред дърветата, да берем плодове и да събираме ядливи треви… Като голите Адам и Ева в Рая. Но след това сме започнали да обработваме земята и животът е станал по-тежък. И сме били изгонени от Едем.

Роб хвърли поглед към двама мъже, хванали се за ръка, които вървяха по мостчето над поточето и идваха към чайната.

— Но защо в крайна сметка сме започнали да обработваме земята?

— Никой не знае — сви рамене Кристин. — Това е една от големите загадки. Но със сигурност е започнало тук, в това ъгълче на Анадола. Първото одомашняване на свине е в Чайоню, на около 110 километра от тук. Говедата са одомашнени в Чаталхьоюк, в западна посока.

— Но как се вписва Гьобекли в тази картина?

— Труден въпрос. Цяло чудо е, че ловци са създали такъв комплекс. Но, от друга страна, това показва, че животът преди земеделието е бил много по-лек. Тези хора, ловците, са имали време да овладеят изкуството, да ваят скулптури, да правят изкусни гравюри и барелефи. Това е огромна крачка напред. Но в същото време не са знаели как да изработват гърнета от глина. — Кристин се замисли, а сребърното разпятие на врата й проблясваше под слънчевите лъчи. — Странно е. Разбира се, сексуалността също търпи развитие. В Гьобекли има много еротични изображения. На животни и мъже с уголемени фалоси, барелефи на жени, на голи жени с разтворени крака…

— Може би са яли от плода на Дървото на познанието? — предположи Роб.

— Може би — усмихна се вежливо Кристин.

Двамата замълчаха за момент. Край тях мина мургав полицай, радиостанцията му пукаше и Кристин го изгледа нервно. Роб се зачуди защо и двамата са така параноично притеснени, при положение че не бяха направили нищо лошо. Но пък инспектор Кирибали беше толкова злонамерен. А онези двамата, които наблюдаваха апартамента онази нощ, това пък за какво беше? Роб се постара да пренебрегне страховете си, трябваше да обсъдят още някои неща.

— Да не забравяме и географията.

— Да — кимна Кристин, — топографията. Това също е важно.

— Край Гьобекли няма четири реки.

— Не, няма. Има само една — Ефрат.

— А учените смятат, че Едемската градина, ако въобще я е имало, трябва да се търси между Ефрат и Тигър — сети се какво беше чел в интернет Роб, — това е полумесецът на плодородието, люлката на най-ранните цивилизации. А в интерес на истината в „Битие“ се споменава, че от Райската градина извира река, която дава началото на Ефрат.

— Така е. Да не забравяме и планините на картата.

— Таврийските планини.

— В бележника са посочени като източник на Ефрат, на изток от Едем — потвърди Кристин. — Има доста легенди, че Едемската градина всъщност е била в планините на изток. А Таврийскийте планини са на изток от Гьобекли.

Кристин извади собственото си тефтерче и прочете някои от записките си.

— Така, има и още нещо. В древни асирийски текстове се споменава за Бет Еден или т.нар. „Еденски дом“.

— Какво е това?

— Това е, или по-скоро е било, дребна арамейска държавица. Намирала се е на големия завой на Ефрат, точно на юг от Кархемиш, а това е на 80 километра от Шанлъурфа.

Роб кимна впечатлен. Проучванията на Кристин бяха по-добри от неговите.

— Нещо друго намери ли?

— Знаем за Адам и Ева и Харан. Но Едемската градина не е описана само в „Битие“, споменава се и в „Царе“. В четвъртата книга „Царе“ се казва — Кристин обърна страницата в бележника си и прочете цитата: — „Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Теласар?“.

— Пак Харан?

— Да. Харан. — Тя сви рамене. — А Теласар най-вероятно е град в Северна Сирия, наречен Русафа.

— Това колко далече е?

— На около 320 километра на югозапад.

Роб кимна ентусиазирано.

— А това означава, че Гьобекли се пада точно на изток. На изток, в Едем. А името? Какво означава думата „Едем“? На иврит означава „наслада“…

— Всъщност шумерският корен е „еддин“. Това е плато или равнина.

— Като… равнината на Харан?

— Кажи-речи. Като равнината на Харан, където откриваме…

— Гьобекли Тепе. — Роб почувства как по гърба му се стича струйка пот. Сутринта беше много гореща, дори и в прохладата на чайната. — Добре, последната нишка е действителната връзка с Библията.

— Казва се, че Аврам е живял тук. В „Битие“ той определено е свързан с Харан. Повечето мюсюлмани вярват, че Урфа е Ур Халдейски, а този град също се споменава в „Битие“. В този малък регион има повече препратки към „Битие“, отколкото където и да било другаде в Близкия изток.

— Значи, това е. — Роб се усмихна с чувство на удовлетворение. — Като вземем предвид библейските препратки, историята и легендите, добавим топографията на района и доказателствата за ранното одомашняване, както, разбира се, и данните от самите разкопки, стигаме до решението на загадката. Нали? Или поне до решението на Франц…

Роб вдигна ръце в заклинателна поза като магьосник.

— Гьобекли Тепе е Райската градина!

— Метафорично казано — усмихна се Кристин.

— Може да е метафорично, но е убедително. Тук е станало грехопадението — от свободата на лова към тежкия труд на земеделието. И тази история е записана в „Битие“.

Двамата замълчаха за момент.

— Макар че по-добре би било да кажем, че Гьобекли Тепе е само храм в Райската градина, а не самата градина.

— Така е — усмихна се Роб. — Не се притеснявай, Кристин, аз всъщност не смятам, че Адам и Ева са се разхождали около Гьобекли Тепе и са ядели праскови. Но наистина мисля, че Франц е бил убеден, че е намерил Едем. В алегоричния смисъл.

Той се загледа към блестящите на слънцето води на езерото и се почувства много по-щастлив. Разговорът за тези неща беше полезен, а и Роб усещаше, че в тази тема има голям журналистически потенциал. Историята сама по себе си беше странна, но със сигурност щеше да бъде много четена. Учен, който е вярвал, че води разкопки в Едемската градина, дори и в метафоричния и алегоричния смисъл на думата? Това като нищо щеше да излезе със заглавие на две страници.

Кристин не изглеждаше толкова доволна от достоверността на хипотезата им. Очите й за миг се замъглиха и върху тях пробяга сянката на емоцията.

— Да… Да кажем, че си прав. Най-вероятно си. Това определено обяснява значението на числата. А и мистериозното поведение на Франц накрая, когато ходеше да копае сам през нощта и отнасяше всичко намерено. Сигурно наистина е бил въодушевен. Просто кипеше от енергия точно преди… преди да се случи.

Настроението й трогна Роб и той се скара сам на себе си, че мисли за работата си, а пред тях все още имаше и неразкрито убийство.

— Но все още остават много въпроси — намръщи се Кристин.

— Защо са го убили.

— Точно това.

— Ами… дявол знае. Може би… може би някакви американски евангелисти са разбрали на какво е попаднал Франц. Имам предвид разкопките в Рая.

— И са наели убиец — засмя се Кристин. — Сигурно е така, някои методисти са страшно докачливи.

В чашата й не беше останало нищо. Тя я вдигна от масата, остави я обратно и каза:

— Другият проблем е следният — защо ловците са погребали Гьобекли? Това не се обяснява от теорията за Едемската градина. Сигурно им е отнело десетилетия да заровят цял храм. Защо да го правят?

Роб потърси вдъхновение в синьото небе над Урфа.

— Може би защото това е мястото на грехопадението? Може би дори в тази ранна епоха то е било символ на грешката на човечеството да започне да обработва земята и да попадне в робството на земеделието. Затова и са го заровили — от срам, яд, ненавист…

Кристин му отвърна с доста пренебрежителна гримаса.

— Добре де — усмихна се Роб. — Това е доста скапана теория. Но защо наистина са го направили?

— C’est un mystère — сви рамене Кристин, — загадка…

Над масичката отново се възцари мълчание. Само на няколко метра зад розовите храсти децата развълнувано сочеха рибите в езерото. Роб се загледа в едно момиченце. То беше на около единадесет години, с руси къдрици. Но майка й беше забулена с черно фередже и роба, напълно скрита. Роб усети тъга — това красиво дете скоро щеше да бъде скрито от света точно като майка си и завинаги щеше да остане обвито в черно.

Тогава вината го прониза като светкавица. Остро чувство на вина към собствената му дъщеря. От една страна, настоящата мистерия го беше погълнала напълно, но все пак вътре в себе си той искаше да се върне у дома. Жадуваше да се прибере вкъщи и да види Лизи.

Кристин отвори бележника на Брайтнер и го остави на масата до записките си. Шарените сенки от листата на лимоните в градинката на чайната играеха по малката масичка.

— И последно. Преди не ти казах всичко. Спомняш ли си последното име в бележника?

Тя обърна тефтерчето към Роб, за да може да вижда, и му посочи един ред: Черепите от Чайоню, cf Orra Keller.

— Преди не го споменах, защото беше твърде объркващо. Не изглеждаше да има някакво значение. Но сега… Добре, погледни. Имам идея…

Той се наведе към масата и прочете написаното още веднъж, но отново не схвана нищо.

— Но коя е Ора Келер?

— Това не е име! — каза Кристин. — Предположихме, че е име, тъй като започва с главни букви. Но според мен Франц просто е смесвал двата езика.

— Пак не разбирам.

— Смесвал е английски и немски. А…

Роб внезапно погледна над рамото на Кристин.

— Господи!

— Какво? — замръзна тя.

— Не се обръщай. Инспектор Кирибали. Видя ни и идва насам.