Бих искал да благодаря на Клаус Шмит, както и на останалите служители на Германския археологически институт в Гьобекли Тепе; на моите редактори и колеги Ед Гренби, Дейвид Сътън, Андрю Колинс и Роб Коуън, както и на всички в „Уилям Морис Лондон“. Особено съм благодарен на агента ми Юджийн Фърнис, както и на Джейн Джонсън от „Харпър Колинс Великобритания“.
Бих искал да благодаря и на дъщеря си Люси — за това, че все още ме познава, макар да бях изчезнал за няколко месеца, за да напиша тази книга.