Цунами: Обратно броене

56.

12:37 следобед

Четвъртата вълна

Витлата на C-130 започнаха да се въртят с пълна мощност в подготовка за излитане.

— Вие луд ли сте? — изпищя Чък. — Казахте му да излети без нас.

Кай не му обърна внимание.

— Капитане, чуйте ме — започна да обяснява не само на капитана, но и на своите спътници в хъмвито. — Ще минем зад вас и ще скочим на рампата, така че я дръжте спусната. — Не можеха да се качат на рампата, защото по време на рулиране трябваше да е вдигната, за да не докосва пистата. — Така ще може да излетите веднага щом се окажем на борда.

— Разбрах. Летящ старт. Ще поддържам ниска скорост, докато е възможно, но разполагам само с около 1800 метра запазена писта, защото в края има голяма яма. Потегляме.

Самолетът се плъзна напред и пое надолу по пистата. Сега хъмвито се намираше на 180 метра зад него и бързо го настигаше.

— Да си сменим местата — предложи Кай на Брад.

— В никакъв случай. Знаеш, че съм по-добър шофьор от теб.

— Не ме интересува. Мърдай!

— Прекалено опасно е. Трябва да си луд, за да смяташ, че ще спра.

Кай сниши глас.

— Брад, някой трябва да е зад волана, за да го държи здраво, докато останалите от нас се качват. Не виждам да има темпомат.

Брад не отговори веднага, обмисляйки чутото.

— Все ще измисля нещо — най-накрая каза той.

— Какво?

— Хрумна ми идея.

— Каква?

— Мамка му, Кай. Нямам време да обяснявам. Остави ме да се съсредоточа.

Огромната опашка на C-130 се извисяваше над тях. Един от войниците стоеше в края на рампата вързан със сбруя и им махаше да се приближат.

От лявата им страна цунамито растеше все по-огромно, приближавайки се към тях под ъгъл. Нямаше да залее пистата наведнъж, а първо щеше да удари частта от нея зад тях. Заради ъгъла вълната щеше да ги преследва по пистата със скорост 240 километра в час, която далеч надхвърляше максималната скорост на хъмвито от 112 км/ч.

Скоростта, с която се доближаваха до самолета, падна, макар Брад да беше натиснал газта докрай. Кай видя, че войникът със сбруята казва нещо в микрофона на слушалките, и самолетът веднага намали малко, за да им позволи да го настигнат.

Когато хъмвито се озова на метър и половина от самолета, Чък скочи от отворената задна част и използвайки големия багажник на покрива за опора, пропълзя по покрива и оттам на предния капак точно пред Брад.

— Идиот такъв! — изрева той. — Не мога да виждам!

— Изчакай, докато се приближи още! — му извика Кай.

Обаче Чък не го послуша. В нетърпението си да стигне в самолета, той не изчака да се сближат още.

Изправи се и точно се готвеше да скочи, когато хъмвито се удари в някаква отломка, лежаща на пистата.

Трепването го накара да залитне настрани и преди войникът да успее да го хване, Чък се претърколи настрана и падна на пистата.

Денис изпищя, когато видя търкалящото се тяло на съпруга си. Кай не каза какво мисли, а това беше, че дори Чък да е оцелял, нямат време да обърнат, за да го приберат.

Хъмвито се блъсна в товарната рампа на самолета.

— Сега! — извика Кай. — Бързайте!

Докато другите се качваха на предния капак, Кай се промъкна към отворената задна част и погледна назад. Чък се беше възстановил след падането и се бе изправил на колене. Обърна се навреме, за да види водната стена на 90 метра над него, която скриваше обедното слънце. Вдигна ръце като Моисей, който се готви да раздели водите на Червено море. Тогава водата го засмука. И Чък вече го нямаше.

Кай, който беше вцепенен от преживелиците през този ден, не можа да изпита съжаление за него. Издърпа се на покрива и видя Лани, стъпила на предния капак, да го гледа оттам със страх на лицето.

— Скъпа, можеш да го направиш! — окуражи я той.

Тя кимна и се изправи на крака. Фюзелажът на самолета спираше вятъра, така че Стан можеше да стои на предния капак, за да помогне на децата да се прехвърлят. С негова помощ Лани скочи на товарната рампа на самолета, където се хвана за протегнатата ръка на войника. Тя замаха с ръце за секунда, после рухна на рампата в безопасност. Кай въздъхна с облекчение.

След това Том и Денис бързо и без проблеми се прехвърлиха на самолета. Кай вече беше вдигнал Мия, затова Тереза беше следващата, която трябваше да се прехвърли. Тя го погледна умолително, очаквайки да доведе дъщеря ѝ жива и здрава. Кай отвърна на погледа ѝ, за да ѝ вдъхне увереност.

Тереза се засили по предния капак и скочи върху товарната рампа. Пийбоди я последва. Зрението му обаче, изглежда, беше пострадало по-тежко, отколкото бяха смятали, защото прецени погрешно разстоянието до спуснатата рампа. Изправен върху предния капак, изгуби равновесие и падна по гръб, като задникът му увисна в отвора, който беше зейнал между предницата на хъмвито и товарната рампа.

Пийбоди не можеше да се изправи сам, затова войникът се освободи от сбруята си, но не можа да стигне до ръката на специалиста по товари. Стан го издърпа за раменете да седне на предния капак. Те се изправиха заедно на капака, Стан го прегърна през рамо и едновременно скочиха върху рампата и се проснаха възнак. Войникът им помогна да освободят мястото.

Без Стан да му помага, на Кай щеше да е трудно да се прехвърли. Войникът трескаво му махаше и той разбра, че самолетът скоро трябва да излети. Не можеше да чака някой да му помогне. Изкатери се на покрива на хъмвито и издърпа внимателно Мия. След това я качи на гърба си. Въпреки че масата на самолета блокираше насрещния вятър, той беше достатъчно силен, за да го накара да залитне, стъпвайки на края на предния капак. Сред шума на въздушната струя от двигателите на самолета чу приглушения писък на Тереза.

Мия се наклони настрани, за да помогне на Кай да възстанови равновесието си. С последния прилив на адреналин той се наведе към самолета и скочи от хъмвито. Приземи се върху товарната рампа и войникът го подхвана.

Кай успя да запази равновесие и предаде Мия на Тереза. Хвана се за една каишка, която му подаде войникът, и се обърна, за да види какво е намислил Брад.

Сега цунамито беше толкова близо до техния фланг, че опашката на самолета му пречеше да го вижда в целия му ръст, освен ако не гледаше право назад. Пред огромната водна маса хъмвито приличаше на детска играчка.

Брад говореше нещо по радиостанцията. На лицето му имаше широка усмивка, но тя беше в пълен контраст с тъгата в очите му. Самолетът започна да се отдалечава от хъмвито. Значи това е бил неговият план още от самото начало. Кай впи очи в неговите и поклати глава.

— Не го прави! — извика той, макар да знаеше, че Брад не може да го чуе.

Брад го посочи с пръст и му показа вдигнат палец. Докато Кай продължаваше да го гледа втренчено, самолетът се издигна във въздуха. Видя, че усмивката на Брад стана още по-широка, щом самолетът се издигна във въздуха. Кай щеше да запомни Брад така — широко усмихнат и с блеснали от сълзи очи, когато цунамито го погълна заедно с хъмвито.

Те едва успяха да се издигнат на нужните 100 метра, когато вълната профуча само на десетина метра под тях, а въздушната вълна от движението ѝ разклати самолета. Вълната беше толкова близо, че Кай усети солени пръски по лицето си.

— Ти ли си Кай? — попита войникът.

Кай кимна напълно изцеден от случилото се току-що.

Момчето му подаде слушалките.

— Капитанът иска да говори с теб.

Кай ги сложи на главата си.

— Слушам.

— Кай? Говори капитан Уейнрайт. Брат ви ми каза, че е по-важно вие да се качите на самолета, отколкото той. Говорих с него точно преди края. Има съобщение за вас. Ето какво каза. Цитирам: „Кай, не се тревожи за мен. Вече не ме е страх от водата. Грижи се за моята племенница. Братко, обичам те“. Край на цитата.

Капитанът замълча, но Кай нямаше какво да каже.

— Съжалявам за сполетялата ви загуба — каза пилотът най-накрая.

— Аз също — каза Кай и дръпна слушалките от главата си.

Рухна на пода на самолета и за първи път през този ден заплака.