Цунами: Обратно броене

18.

10:19 сутринта

1 час и 3 минути до идването на вълната

Две минути преди очакваното пристигане на цунамито на остров Джонстън в операционния център Найлс Аспен беше прехвърлил телефона на високоговорител. Той и другият учен, който оставаше, Брент Фийтърстоун, бяха биолози от Лондонския университет.

Кай ги искаше на телефона, за да опишат цунамито, в случай че изгубят връзка със сензора за равнището на водата, която беше в реално време. Оказа се, че доктор Аспен има изненадващ източник на информация за тях.

— Доктор Танака, с цел да подпомогнем обучението на нашите студенти се оборудвахме с видеокамера, която има отделна връзка със сателитната мрежа, за да предава снимки на интервал от 60 секунди. Няма никаква причина да не можем да променим настройките за излъчване на видеозапис в реално време. — Той даде на Реджи интернет адреса на страницата, където можеха да гледат видеото.

Реджи го въведе и те видяха изображение на самолетната писта на остров Джонстън, което беше леко размазано, защото честотата на кадрите намаляваше, минавайки през различните сателити и интернет мрежи. Двумоторният товарен самолет, който отнасяше петимата техни колеги, в момента ускоряваше по пистата. След няколко секунди се издигна във въздуха и започна да кръжи над острова, за да изчака момента, когато отново ще може да кацне.

Кай попита Реджи дали може да запише онова, което виждат. С толкова бързо движение, че Кай не можа да го проследи, Реджи пусна някакво записващо приложение.

— Ето! По-късно този запис ще ни даде възможност за някои интересни анализи.

Кай вече беше казал на Аспен за изгубената връзка с остров Кристмас. Британският учен изглеждаше забележително спокоен.

— Е — чу се гласът му от високоговорителя, — Шарлът и останалите вече са в безопасност. Доктор Танака, трябва да кажа, че за нас всичко това е много вълнуващо. Точно от това имахме нужда, за да разчупим нашата обичайна рутина. — Друг приглушен глас се чу зад този на Аспен. — Брент ми напомни, че дори имаме термос с чай, за да ни помогне да прекараме бурята, така да се каже.

— Доктор Аспен — каза Кай, — повярвайте, надявам се да греша.

— Не знам какво повече бихме могли да направим.

— Вие ще бъдете нашето първо потвърждение дали си имаме работа с истинско цунами, или не. Вие сте върху една бетонна постройка, нали?

— Не би могла да бъде по-здрава. Вие янките явно не си падате по икономията на строителни материали. Това е най-близкото безопасно място, където можем да се подслоним. Така както я гледам, бих се осмелил да кажа, че е най-здравата постройка тук на острова. Разбира се, не докарахме никакви превозни средства.

— На каква височина се намирате?

— Бих казал на 9 метра надморска височина.

Камерата се завъртя, за да покаже широк плосък покрив, а след това наперената фигура на доктор Аспен с широкопола шапка, тениска, шорти, притиснал голям телефон към ухото си, докато махаше към обектива. Гласът се чуваше малко по-рано от картината от камерата, така че всичко това приличаше на лошо озвучен чуждестранен филм.

— Сега ще преместим камерата на края на покрива, обърнат към океана. Както споменахте, цунамито трябва да дойде от югоизток, затова ще гледате в тази посока.

След още няколко секунди на предизвикващо гадене трепкане камерата се озова на върха на тринога, а доктор Аспен вече не се виждаше в кадъра. Тесен път се спускаше от сградата, минавайки покрай няколко други постройки, преди постепенно да изчезне в пясъка на плажа. В далечината се виждаха прибойни вълни, които се къдреха над рифа, който обкръжаваше острова.

— За да ви дам представа за разстоянията — се чу гласът на доктор Аспен, — двете постройки, които виждате точно пред нас, са високи приблизително 4,5 метра. Бих казал, че бреговата ивица е на около 450 метра оттук. Това е разстоянието, на което можахме да се отдалечим от океана и да намерим здрава постройка. Доста ще се изненадам, ако водата стигне толкова далеч в сушата.

На заден план отново се чу нечленоразделен говор.

— Брент помисли, че е забелязал вълна на хоризонта, но се оказа друга голяма прибойна вълна при рифа.

— Доктор Аспен — заговори Кай, — вероятно първото, което ще видите, е отдръпването на водата от брега.

— Да. Ще гледаме внимателно. Почакайте… Мисля, че виждам онова, което споменахте.

Секунда по-късно и Кай можеше да го види. Дори на неясното изображение от камерата океанът беше започнал забележимо да се отдръпва от брега. Беше виждал подобни записи и снимки от други цунамита, особено от азиатското, но да го гледаш в реално време, бе наистина зашеметяващо.

— Да, наистина впечатляваща гледка — каза Аспен. — Не прилича на нито една отливна вълна, която съм виждал.

Кай гледаше с ококорени невярващи очи как водата се оттегля. Когато се беше отдръпнала няколкостотин метра, той очакваше да започне да се връща. Но за негова изненада тя продължи да се отдръпва.

— Мили боже — прошепна Реджи. — Наистина се случва!

Доктор Аспен продължаваше весело да докладва какво вижда.

— Предполагам, че водата се е отдръпнала вече на около 900 метра навътре. Доктор Танака, това ли очаквахте да се случи?

Всичко, което Кай успя да изграчи, беше:

— Не! — Това надхвърляше и най-големите му кошмари. Досега си беше мислил, че убежището на доктор Аспен на покрива ще му осигури защитата, от която имаше нужда. Сега онова, което виждаше, подсказваше, че положението е страшно, но не знаеше какво да каже на Аспен. Двамата с колегата му нямаше къде другаде да отидат.

— Мисля, че водата спря да се отдръпва.

Кадрите потвърдиха неговите думи. Екстремната отливна вълна отнесе пяната си отвъд рифа. Ако камерата имаше по-добра резолюция, Кай щеше да види, както очакваше, хиляди риби да се мятат по оголеното сега океанско дъно.

— Боже мили, вижте птиците!

Това привлече вниманието на Кай. Беше странно изказване, като се има предвид колко много други неща се бореха за тяхното внимание.

— Не ви разбрах, доктор Аспен?

— Наистина, никога не съм виждал нещо подобно. Изглежда всички птици на острова са излетели едновременно! Надявам се, че пилотът ще ги види и ще се дръпне на безопасно разстояние от тях.

На заден план се чу вик.

— Брент току-що забеляза, че водата е започнала да се връща. Боя се, че го прави с плашеща скорост.

В далечината парцалива бяла линия се простираше от хоризонт до хоризонт и извън полезрението на камерата. След няколко секунди бялата пяна видимо се беше издигнала и сякаш летеше с все сила към камерата.

Кай се опита да говори, без да позволи паниката да се просмуче в тона му.

— Доктор Аспен, мисля, че трябва да потърсите нещо, за което да се вържете. Някаква част от самата постройка.

— Нямаме въже.

— Използвайте своите колани, презрамките на раница, каквото и да е.

— Мисля, че единственото, което можем да направим, е да се хванем с две ръце за стълбата, завинтена за стената на постройката. Ще трябва да ни извините, когато отидем да се хванем.

Сега вълната наближи плажа. Пенещата се вода изглеждаше висока трийсет метра и сякаш не спираше да расте. Усилващият се рев заплашваше да заглуши гласа на доктор Аспен.

— Както чувате — извика доктор Аспен, напрягайки се, за да го чуват, — слушаме боботене, сякаш приближават 15 товарни влака. Доктор Танака, колко голямо ще стане това цунами?

Той заслужаваше да чуе истината.

— Не зная, доктор Аспен. Може би прекалено голямо.

Настъпи мълчание. Докторът знаеше какво иска да каже Кай.

— Е, доктор Танака — надвика той рева на вълната, — май Брент и аз няма да можем да се насладим на чая.

Когато каза това, водната стена се стовари върху палмите най-близо до водата, покривайки ги напълно, и най-накрая показа признаци, че гребенът ѝ е готов да се извие навътре. Кай гледаше шокиран как цунамито рухна и заля първата сграда, разбивайки я на късове.

Цели дървета и отломки от постройката бяха тласкани напред от вълната, която беше висока най-малко трийсет метра. Заливаше всяка постройка на пътя си и тя изчезваше. Никоя от тях не стигаше и наполовина до височината на вълната. Човек имаше усещането, че се е скъсала стената на най-големия язовир в света.

Ревът на стоварващата се вода, който се носеше от телефона, правеше невъзможно да чуят какво казва Аспен.

— Мили боже! Брент, дръж се здраво! — След това се разнесе писъкът на Брент и това беше всичко, което Кай чу, преди телефонът да прекъсне.

В същия момент цунамито зае целия екран. Имаха чувството, че гледат през прозорчето на перална машина: водата кипеше и се пенеше, а смътни парчета отломки се въртяха из нея.

Вероятно от силата на въздушната струя, тласкана от водната стена, камерата се наклони назад. За част от секундата Кай можа да види късче синьо небе. След това сянка се извиси над лещата и изображението изчезна.

Кай, Брад и Реджи останаха неподвижни и потънали в смаяно мълчание. Никой не можа да намери думи, за да обясни онова, което току-що бяха видели. Обаче и тримата знаеха последствията. След по-малко от час Хаваи щеше да преживее легендарна катастрофа.