Цунами: Обратно броене

5.

9:02 сутринта

— В колко го пусна? — попита Кай.

— Преди минута. Мислех си, че ще си дошъл дотогава, затова не ти се обадих, когато получихме първите данни.

Тъй като Реджи беше дежурният геофизик, пейджърът на Кай не беше сигнализирал, когато бяха пристигнали първите данни за земетресението. Преди цунамито в Азия всички на активна служба щяха веднага да бъдат вдигнати по тревога със сигнал по пейджърите за открито земетресение, независимо дали си бяха вкъщи, или не. Нямаше нужда да бъдат в центъра, когато са на повикване, но трябваше да се навъртат наблизо. Щом пейджърът подадеше сигнал, всички трябваше да се втурнат към централата, където и да се намираха.

След смъртта на повече от 250 000 души обаче, правителството на САЩ видя какви разрушения може да причини едно цунами, затова най-накрая реши да удовлетвори искането за увеличено финансиране на ПЦЦТК, което преди това не се беше увенчавало с успех. Наскоро центърът беше наел още трима геофизици и сега увеличеният брой на служителите позволяваше поне един човек да дежури денонощно при оборудването.

— Добре, след минутка съм при вас. — Кай затвори мобилния телефон и тръгна. — Хайде, Билбо. — И териерът се затътри до него.

Кай не беше притеснен за информацията в бюлетина. Разпращаше се стандартно съобщение веднага щом се появяваха данни за сеизмична активност в Тихоокеанския басейн, която е достатъчно силна, за да предизвика цунами. След като беше само бюлетин, а не предупреждение за цунами, земетресението трябва да е било с магнитуд 6,5 до 7,5 по скалата за сеизмичен магнитуд. Често случващо се събитие, което рядко завършваше с цунами. Под 6,5 въобще не се издаваше бюлетин.

Бюлетинът се изпращаше до всички други станции за наблюдение в района на Тихия океан, както и до западното крайбрежие на САЩ и Предупредителния център за цунами в Палмър, Аляска. Той служеше за предупредителен център за Аляска, Британска Колумбия и Западното крайбрежие. ПЦЦТК покриваше останалата част от Тихия океан. Бюлетинът стигаше и до всички останали служби за аварийни случаи и защита на населението в Тихоокеанския район, седалището на НОАА, военните сили на САЩ, които разполагаха с множество бази там. Никоя от споменатите организации не трябваше да предприема някакви действия заради бюлетина. Той служеше единствено за да бъдат информирани за сеизмично събитие и неговите възможности да предизвика цунами. През тази година екипът на Кай беше разпратил 40 бюлетина. Никое от земетресенията не беше довело до цунами.

От първоначалните данни, постъпили чрез сензорите, до разпращането на бюлетина, бяха изминали 15 минути. Те бяха използвани, за да се триангулира мястото на събитието, за да се уверят, че е в район, където може да предизвика цунами. Земетресенията във вътрешността на сушата не можеха да предизвикат цунами, затова с тях изобщо не се занимаваха.

Щом бюлетинът беше разпратен, започваше истинската работа. Трябваше да анализират данните, за да определят доколко е вероятно разрушително цунами да се носи към някое населено крайбрежие. Ако сеизмичното събитие се беше случило пред брега на Аляска, най-близкия до Хаваи район за цунами, работещи дистанционно буйове, наречени Дълбоководни оценяващи и известяващи цунами буйове, които обикновено се означаваха с ДОИЦБ, щяха да съобщят скоростта, силата и големината на цунамито, насочило се през Тихия океан. Макар че сега по-голямата част беше автоматизирана с компютри, все пак се изисква доста пот, за да се стигне до нужните отговори, особено заради късите срокове. Нужни са само пет часа, за да стигне едно цунами от Аляска до Хаваи — време, почти достатъчно за организирането на масова евакуация.

След по-малко от минута бърз ход Кай стигна до основната сграда — ниска, широка постройка от типичните за правителствените строежи от 40-те години на XX век блокчета от сгуробетон. Тя изглеждаше доста неугледна, но беше въплъщение на спретнатост с прясно белосаните си с вар стени и добре подрязаните храсти. На фасадата на сградата с големи букви пишеше „Предупредителен център за цунами по Тихоокеанското крайбрежие «Ричард Х. Хегемайер»“, отдавайки почит на един дългогодишен директор на Националната метеорологична служба (НМС).

Вътрешността беше също толкова спретната и функционална като външността. Рецепция с места за сядане посрещаше посетителите, а до нея се намираше малка конферентна зала.

Рецепционистката Джули днес имаше свободен ден като повечето от останалите служители. Кай вдигна листа, който лежеше върху плота на рецепцията, за да се запознае с подробности за групата ученици, която тази сутрин щеше да направи обиколка на центъра. По програма трябваше да дойдат в 9, но още не бяха пристигнали.

След ужасяващата катастрофа заради цунамито в Югоизточна Азия подобни обиколки станаха още по-популярни. Много хора дори престанаха да използват думите „приливна вълна“. Мнозина учени се дразнеха от използването им, защото цунами няма нищо общо с приливите. На японски цунами означава „пристанищна вълна“, но то нямаше много общо и с пристанищата, затова Кай не можеше да разбере защо други учени се ядосваха на хората, които ги наричаха приливни вълни. Цунами беше научно приетият термин и Кай беше благодарен, че е станал част от лексикона, така че да не се налага да пилее толкова време да поправя гостите.

Когато Джули беше планирала обиколката за Деня в памет на загиналите, Кай беше малко изненадан, че училището иска да прави нещо, което не е свързано с пясък и прибой. Тогава тя му каза, че групата ученици е от Япония — една от страните, покривана от ПЦЦТК, затова посещението беше логично. Кай си помисли, че Денят в памет на загиналите е добър за обиколка на центъра, защото щеше да е спокоен, а неговите административни задачи — леки.

Той прегледа листа. Дванайсет осмокласници от Токио, съпровождани от учител, който говори английски. Разполагаха само с 30 минути за обиколката, защото бяха планирали цял ден да разглеждат забележителности. Образователните обиколки на ученици от Япония бяха нещо съвсем обичайно и те се опитваха да приемат колкото може повече, защото такива връзки улесняваха разбирателството с хората, които при възможна криза щяха да предупреждават.

Тези деца може би искрено ще се заинтересуват от онова, което имам да казвам, помисли си Кай. Понякога попадаше на група американски ученици, които скучаеха и ужасно искаха да се махнат колкото може по-скоро. Кай също бързаше да завърши подобни обиколки.

Остави листа на плота и потупа Билбо.

— Хайде да видим какво става.

Следвайки кучето, Кай се качи по няколкото стъпала, които водеха в помещението за анализ на данните, претъпкано с най-модерни компютри и оборудване със сеизмични сензори. На две от стените висяха големи карти на Тихия океан. Тъй като новинарските медии често знаеха повече от тях, телевизорите в двата края на помещението бяха непрекъснато включени на Си Ен Ен. Кай и колегите му прекарваха по-голямата част от своето време в това помещение. Още по-нататък в задната част на сградата се намираха индивидуалните работни кабини и малкият кабинет на Кай.

Обикновено Джордж Хънтли и Мери Грейсън, двамата най-млади геофизици, щяха да са зад компютрите в другия край на помещението. На Кай не му трябваше много време да осъзнае, че двамата са започнали връзка, и последното, което чу, беше, че са си взели свободен ден, за да отидат заедно на сърф на Северния бряг.

Трима от останалите учени вече бяха заминали, за да участват през тази седмица в конференцията в Сан Франциско, оставяйки центъра с известен недостиг на служители.

Кай намери Реджи приведен над един компютърен монитор, докато предъвкваше сандвич с яйчена салата. Празната опаковка на втори сандвич лежеше до него. Когато Реджи чу ноктите на кучето да потропват по балатума, вдигна глава.

— Благодаря, че се присъедини към нас в тази хубава сутрин — поздрави го той. — Помислих си, че може би днес ще се чупиш.

Кай кимна към сандвича на Реджи, който вече беше наполовина по-малък.

— Има ли време в денонощието, когато не ядеш?

— Ей, не искам да съм кльощав като теб.

Нямаше такава опасност. Реджи Пона, мъж като планина, който беше играл като защитник в отбора по американски футбол на „Станфорд“, вероятно тежеше около 135 килограма. Освен това беше един от най-умните геофизици, които Кай беше срещал. По рождение самоанец, си беше плащал престоя в колежа с игра на футбол, за да постигне истинската си цел да стане учен. Реджи със сигурност не отговаряше на стереотипа за гийк8. Освен това беше много шумен.

Реджи отхапа парче от яйчения сандвич и продължи да говори:

— Помислих, че може да отидеш със своите приятели на плажа. Между другото, Тереза е много готина.

— Знаеш ли, понякога наистина успяваш да ме убедиш, че не си куку — каза Кай, — но отвориш ли уста, за да говориш, веднага ме подсещаш. Освен това не можех да те оставя сам с всички тези впечатлителни осмокласници. На последната група направо изкара ангелите.

— Просто им разказах нещата такива, каквито са.

— Трябваше ли обаче да им показваш тези снимки от Шри Ланка? Мисля, че на десетгодишните им е рано да гледат трупове.

— Ей, ако това им попречи да хукнат към плажа при следващата тревога за цунами, значи съм си свършил работата.

— Добре, аз ще поема следващите няколко обиколки. Къде е бюлетинът?

Реджи подаде на Кай лист хартия. На него имаше стандартно информационно съобщение за цунами.

Кай погледна Реджи.

— Май няма за какво да се тревожим.

Обикновено Кай се консултираше с Хари Дюпри, своя заместник. Хари обаче си беше взел три дни отпуска, за да отиде на Мауи, и щеше да се върне едва довечера. Реджи и Кай бяха сами и макар Кай да свикваше все повече със своите отговорности, още си беше новак.

След азиатското цунами бившият директор се беше преместил в седалището на НОАА във Вашингтон, за да координира развитието на световната предупредителна система за цунами. След като се оказа, че трябват много препирни, за да бъде изградена и да заработи, началството искаше в ПЦЦТК да има нещо повече от временно изпълняващ длъжността директор, затова започнаха да търсят заместник сред ограничения брой специалисти по цунами.

Когато Реджи препоръча Кай за мястото, постът му на директор на Изследователския център за цунами при Геологическия факултет на Вашингтонския университет го включи в списъка с кандидати, от които ще се избере директор. От гледна точка на Кай възможностите за кариерно развитие изглеждаха отлични. Можеше да се изкачва по стълбицата и едновременно да провежда интересни изследвания. Рейчъл щеше да има множество възможности за работа в хотелите в Хонолулу. И най-сетне Кай щеше да се измъкне от дъждовния климат на Сиатъл обратно в топлия, слънчев Хаваи.

— Не, няма за какво да се тревожим — каза Реджи. — Събитието не е цунамигенично. — С други думи, не можеше да генерира цунами. Съобщението беше подготвено като факт, а не като изказ на мнение.

— Изглеждаш доста уверен.

Реджи се усмихна. Винаги го правеше, когато се налагаше да обяснява нещо, което за него беше напълно очевидно.

— Първо, едва задейства алармите. Сензорите отчетоха само 6,6. Няколко чертички по-надолу и нямаше изобщо да изпратим бюлетина.

— Помниш ли цунамито в Азия? — попита Кай. — Първоначалните отчетени данни там бяха 8,0. А накрая се оказа, че е с магнитуд 9,0. — Защото сегашната магнитудна таблица за измерване силата на земетресенията — наследник на Рихтеровата скала — е нелинеарна, силата на земетресението се увеличава експоненциално, колкото по-високо се намира на скалата: земетресение с магнитуд 9,0 освобождава 30 пъти повече енергия от земетресение със сила 8,0.

— В момента проверявам в НЦЗИ, но не виждам как ще се усили допълнително. — Сеизмичното оборудване на Националния център по земетръсна информация следеше данни от подобни центрове из цял свят, което им позволяваше да определят местоположението на дадено земетресение с точност до 100 метра.

— Второ — продължи Реджи, — моделът на сеизмичната вълна беше лъвски10, причиняващ хоризонтално разкъсване. Разломите от вълните на Лъв се движат настрани, а не вертикално. Вертикалното изместване на морското дъно предизвиква най-много цунамита, като онова, което удари Южна Азия през 2004 г. Трето, става дума за район, който никога досега не е предизвиквал цунами. Всъщност ето затова те повиках — добави Реджи. — Виж това. — После посочи компютърния монитор.

На екрана се виждаше карта на Централния Тих океан със синя точка, отбелязваща местоположение на 800 километра северозападно от остров Кристмас, разположен югоизточно от атола Палмира. Синият цвят означаваше, че земетресението е установено близо до земната повърхност.

— Какво е разстоянието от тук?

— Около 2000 километра — отговори Реджи. — Малко над 1200 мили.

Кай бързо направи нужните сметки наум. За всички, които се занимаваха с цунами, това беше втора природа. След като всички цунамита се движат със скорост приблизително 800 километра в час (колкото реактивен пътнически самолет) в открития океан, сметката не беше трудна. Обаче преди Кай да успее да каже нещо, Реджи му подаде разпечатка.

— Вече го имам.

На разпечатката се виждаше списък с наименования на центрове и кодовете на всички уреди за измерване на морското равнище в Тихия океан. До всеки център бяха отбелязани географските ширина и дължина, както и прогнозното време на пристигане на възможното цунами.

— От тези сметки излиза, че разполагаме с два или два и половина часа.

— Предсказвам, че едва ли ще видим промяна в прилива — обяви Реджи. — Сензорът за течението при остров Кристмас ще ни даде сигурна информация.

Кай погледна отново разпечатката. Вълната, предизвикана от земетресението, щеше да стигне до Кристмас за около 35 минути.

— Покажи ми разписанието на приливите — поиска той.

Повечето от уредите за измерване на морското равнище изпращаха данните си до сателит, който от своя страна ги изпращаше на ПЦЦТК. Макар сензорите да бяха евтини за производство и да наблюдаваха морското равнище 24 часа на ден, техният единствен недостатък беше, че изпращаха данни за равнището само веднъж на час.

Кай огледа списъка, за да намери остров Кристмас. Следващото предаване на данни трябваше да бъде само пет минути след очакваното достигане на вълната дотам.

— Покажи ми картата на земетресенията — поиска отново той.

Реджи кликна една икона и около синята точка на картата се появиха цветни точки. Цветните кръгчета показваха сеизмичните събития из Тихоокеанския басейн, а различните цветове указваха дълбочината им. Няколко червени звезди бяха осеяли картата, отбелязвайки местата, където бяха започнали цунамита. Нито една от тях не се намираше на разстояние 800 километра от синята точка.

— В този район дори никога не е имало земетресение — отбеляза Кай.

— Странно, нали?

Повечето цунамигенични земетресения се случват, когато се сблъскат континенталните плочи като тези по протежение на крайбрежията на Аляска, Чили и Индонезия. Плитките земетресения обаче обикновено се свързват с плочи, приплъзващи се една край друга. Най-известното подобно място е разломът Сан Андреас в Калифорния.

— Този район на океанското дъно не е особено добре картографиран — каза Реджи. — Предполагам едно от две неща. Първо, може да става дума за разлом, който не сме открили досега.

— Твърде невероятно.

— Прав си. Второ, а това е твърде вълнуващо, може да става дума за нова подводна планина. Това би обяснило защо е толкова плитко.

Сега Кай разбра за какво е вълнението на Реджи. Новата подводна планина е рядък феномен, особено раждането на нов остров. Подводен вулкан изригва през проводящите канали на дъното магма, като по този начин изгражда планина около себе си и по време на този процес редовно отприщва земетресения. Ако подводната планина стане достатъчно висока, тя пронизва повърхността на водата. Хавайските острови са възникнали точно по този начин и продължават да се формират, както показват зрелищните изригвания на Килауеа на Големия остров.

Ако това сеизмично събитие се окажеше подводна планина, щяха да припишат откриването ѝ на Реджи. За един геофизик това беше най-близкото нещо до откриването на нова комета от астронома.

— Поздравления — каза Кай. — Ако това излезе нова подводна планина, ще ти осигури теми за статии през следващите пет години.

— Точно така — намигна Реджи. — И ако си мил към мен, мога да те взема за съавтор.

— Твоята щедрост е съкрушителна. — Като чу това, Реджи пусна дълбок гърлен смях. — Но преди да започнем да празнуваме, нека се уверим, че си нямаме работа с цунами. Нали правиш обичайното?

— Освен че се опитвам да измисля име на моята подводна планина — отговори Реджи, — работя с Националния център за земетръсна информация, за да уточня напълно местоположението на земетресението. Освен това проверявам базата данни на Тихоокеанската северозападна сеизмична мрежа (ТССМ), за да сравня нашите с техните. — Те имаха пряка обратна връзка с Националната сеизмична мрежа, която беше източник за оценките на НЦЗИ.

Кай кимна в знак на одобрение за бързата реакция на Реджи.

— Добра работа. Не е лошо да анализираш малко данни за морското дъно в този район. За да се увериш, че земетресението не е предизвикало някое свлачище. След остров Кристмас следващите ни данни ще дойдат едва когато вълната стигне до остров Джонстън.

В този момент Кай си спомни нещо и щракна с пръсти.

— Ей, „Милър Фриймън“ не изпробва ли нов буй за системата за наблюдение в реално време „Дълбоководна оценка и докладване на цунами“ (ДОДЦ) на около 1000 километра югоизточно от тук? — „Милър Фриймън“ беше изследователски кораб на Националната океанска и атмосферна администрация, който отговаряше за поддръжката на океанското ѝ оборудване.

Реджи потупа компютъра си.

— Вярно, започнаха да го пускат преди два дни. Ще бъдат там още седмица. — Той наложи местоположението на кораба върху картата на земетресенията. Преди азиатското цунами имаше само четири действащи ДОДЦ буйове: три пред крайбрежието на Аляска, два между Хаваи и Западното крайбрежие на САЩ и един на около 3200 километра от Чили. Обаче беше планирано да бъдат активирани още из Тихия океан — един от малкото положителни резултати след катастрофата в Югоизточна Азия. Буят, който сега се изпробваше, беше предназначен за руското крайбрежие.

— Буят активен ли е?

— Самият буй работи, но проверката на сателитната връзка е планирана след няколко дни. Няма причина да не можем да им съобщим по радиото да включат една връзка.

— Да, това ще е хубава проверка за тях. На мястото си ще получат данните по същото време като остров Джонстън.

— Ще звънна в НОАА да се свържат по радиото с кораба.

— Искаш ли нещо от мен?

— Ти трябва да се оправиш с групата — отговори Реджи и посочи към района на рецепцията. Чу се звънецът на входния портал. Учениците за обиколката бяха пристигнали.

— Да, време е за представление. Ела да ме намериш, когато получим данните за водното равнище от остров Кристмас.

Кай пое дълбоко въздух и се стегна за предстоящата обиколка. Оказа се, че това все пак ще бъде натоварен ден.