Цунами: Обратно броене

16.

10:10 сутринта

1 час и 12 минути до идването на вълната

Чувството на безизходица у Кай се засили, когато не успяха да напреднат много в разчитането на противоречивите данни. Макар че беше изпратил предупреждение за цунами, то не почиваше на нещо повече от факта, че бяха изгубили връзка с остров Кристмас. Кай започна да си мисли, че е прибързал, ала не можеше да рискува, ако към тях се носеше разрушително цунами. Не и при толкова плажуващи по случай празника, още повече че сред тях беше и неговата дъщеря.

Реджи успя да се свърже с доктор Найлс Аспен, началника на експедицията на остров Джонстън. След като му обясни по сателитната връзка положението, учените се заеха да подготвят снабдителния самолет така, че да побере колкото може повече хора. Обаче двама души трябваше да останат. Доктор Аспен щеше да бъде единият от тях и те планираха да се свържат отново с него, когато се добере до по-безопасно място.

Брад не можа да се свърже с Тереза и децата. Кай просто се надяваше, че следват примера на останалите туристи и вече са оставили плажа зад гърба си.

— Хайде да прегледаме данните още веднъж — каза Кай. — Пропускаме нещо.

Реджи се облегна на стола, кръстоса пръсти зад тила си и започна да мисли на глас:

— Добре, да видим. Няма почти никаква вероятност толкова слабо подводно земетресение да предизвика значително цунами. Да не говорим за унищожаването на остров Кристмас.

— Защо не? — попита Брад.

Друг път Кай щеше да го помоли да не се бърка, но след като бяха в намален състав, реши, че въпросите му може да ги накарат да видят положението от друг ъгъл.

— Никога толкова слабо земетресение не е предизвиквало цунами в целия Тихоокеански басейн — продължи Кай, — освен ако не е причинило свлачище.

— Добре. Ами свлачище?

Реджи и Кай се спогледаха, после поклатиха глави.

— Възможно е.

— Възможно е? — възкликна Брад. — И това е всичко, с което разполагаш?

— Виж, просто няма причина да подозираме, че този район на Тихия океан е предразположен към свлачища. Обикновено подводните свлачища се случват близо до края на континенталния шелф, защото утайките трябва да се трупат в продължение на стотици или хиляди години. Районът, за който говорим, не е близо до континентален шелф.

— Да, но може ли да сте сигурни, че не е било свлачище? — попита Брад.

— Не. В този момент не мисля, че можем да изключим каквото и да било.

Някои от най-смъртоносните цунамита в писаната история са били предизвикани от свлачища. През 1998 г. подводно свлачище пред брега на Папуа Нова Гвинея уби повече от 2000 селяни, населяващи крайбрежието. Някои учени дори развиват теории, че голямо цунами може да се предизвика от рухването на вулкана Кумбре Виеха на Канарските острови. Това ще предизвика вълни, високи трийсет метра, които ще разрушат цялото Атлантическо крайбрежие на Съединените щати. Разбира се, тази теория се оспорва, но другите цунамита в миналото потвърждават, че вероятността свлачище да предизвика цунами в Тихоокеанския басейн, не може да се отхвърли с лека ръка.

Реджи вдигна ръце.

— И така, имаме земетресение, което е твърде слабо, за да предизвика цунами, няма известни рискове от свлачища, липсват данните от сензора пред остров Кристмас и не можем да се свържем с никого там.

— Освен това — добави Кай — земетресението е в район, където никога не е регистрирано такова.

— И какво излиза? Че цунамито идва от нищото? — попита Брад.

В този момент Кай случайно вдигна поглед към един от телевизорите. Новинарският канал съобщаваше за изчезналия самолет на „Транс Пасифик“. Една от водещите говореше със снимка на логото на компанията над лявото ѝ рамо. След това изображението се смени с това на Тихия океан. Една черта се простираше от Лос Анджелис и рязко прекъсваше в средата му южно от Хаваи.

— Странно — отбеляза Кай. — Изглежда самолетът е паднал на мястото, където е бил епицентърът на…

И тогава лампичката му светна. Кай разбра какво се е случило и всички късчета на пъзела се подредиха. Беше невероятно, но единственото обяснение за случилото се.

Ръцете му се разтрепериха. Зъбите му затракаха и той пое дълбоко дъх, за да се овладее. Той беше директорът. Трябваше да бъде и лидерът. Трябваше да дава пример, но онова, което всъщност му се искаше, бе да се свие в ембрионална поза и да се престори, че когато се събуди, всичко ще излезе просто лош сън.

Реджи видя, че Кай се мъчи да се овладее.

— Ей, шефе, какво става?

— Въобще не обърнахме внимание на едно обяснение. То е налудничаво, но всичко пасва. Да чукна на дърво, надявам се, че бъркам. — Кай почука по рамката на корковото табло за съобщения. Макар да знаеше, че не бърка, надяваше се, че малкият суеверен ритуал може да предотврати неизбежното.

— За какво говориш? — попита Реджи.

— Добре — кимна Кай, — ето какво се е случило. Помниш ли спора, който имахме за Крауфорд и Мадер?

Реджи се смръщи за малко, после щракна с пръсти и се усмихна.

— О, да, разбира се. Казах, че изследванията им са забавни, но това е губене на време. Ти каза…

Реджи рязко замълча и усмивката му изчезна. Вгледа се в Кай невярващо и той видя, че определено е предизвикал безпокойство. Кай кимна към телевизора, на чийто екран още се виждаше картата. Реджи за миг погледна към апарата, смаян от връзката. След това на лицето му се изписа ужас.

В този миг и той разбра.

Реджи скочи от стола си.

— Не го мислиш сериозно!

— Трябва да го вземем предвид.

— Мамка му! — изстреля Реджи с изписано на лицето си смаяно неверие. — Това е направо лудост. Миналия месец свърших с обновяването на кухнята. Отне ми близо две години.

Брад, който досега беше гледал тази размяна на думи в объркано мълчание, не можеше повече да се сдържа.

— Не мисли сериозно за какво? И кои са Крауфорд и Мадер? Какво става?

— Не ти трябва да знаеш — парира го Реджи.

— Напротив, трябва. И какво общо има това с кухнята ти?

— Става дума за около час. След това кухнята на Реджи повече няма да съществува.