Цунами: Обратно броене

48.

12:14 следобед

23 минути до идването на четвъртата вълна

Настроението на покрива на „Гранд Хаваян“, докато се качваха на хеликоптера, не можеше да се опише като паника, но Рейчъл усещаше, че тя наближава.

За да се уравновеси тежестта, най-дребничките трябваше да седнат отпред. Затова там се промъкнаха Хана, Тайлър и Пейдж, а Ашли щеше да се настани в скута на майка си. Пилотът Стан помогна на Рейчъл, Шийла и Пейдж да сложат на задната седалка тромавото туловище на Джери. Лора, операторката, веднага взе камерата и започна да снима в мига, в който Стан хвана едната ръка на Джери. Те сложиха Джери изправен на седалката до Дорис, която седеше най-вдясно.

Следващата, която се качи, беше Шийла. Лора изчакваше Рейчъл, но тя я бутна да влиза. Когато Лора се качи, Стан ѝ каза:

— Хвърли камерата.

— Какво? Знаеш ли колко струва?

— Не ми пука. Тежи твърде много, а на нас ни е нужен всеки грам тяга, която можем да измъкнем.

Лора недоволно свали камерата от рамо, извади касетата от нея и я подаде на Рейчъл, която стоеше отвън. Тя я сложи внимателно на покрива.

— Качвай се! — извика Стан на Рейчъл.

— Смятах, че надхвърляме тежестта — отговори тя.

— Почти сме на границата, но децата са леки, така че ще се опитаме. Тази сграда няма да удържи още дълго.

— Претъпкано е. Къде да седна?

Стан посочи Лора.

— В скута ѝ.

Рейчъл тромаво се настани в скута на Лора. Ръката ѝ се плъзна и стовари върху крака на Лора, която трепна.

— Извинете. — Рейчъл нямаше как да си сложи предпазен колан, затова се хвана колкото можа по-здраво за облегалката на седалката пред себе си.

Стан се пристегна на пилотската седалка вдясно, а Пейдж и децата се бяха натъпкали в пространството до него. Той вдигна оборотите на двигателя.

— Добре — обяви той. — Ще го направим бавно.

Когато двигателят заработи с максимални обороти, Стан дръпна леко лоста назад. За секунда нищо не се случи. Просто си стояха там, докато лопатите на винтовете биеха въздуха над главите им.

Стан даде още газ и оборотомерът мина в червената зона. Хеликоптерът подскочи около метър във въздуха. Стан се бореше с лоста за изменение на ъгъла на атака на лопатите, опитвайки се да държи машината водоравна. Но преди да успее да се издигне още, хеликоптерът се плъзна встрани опасно близо до огромния покривен климатик. Завъртя се тромаво и за миг изотзад се чу металическо стържене, което накара цяла каскада от искри да литне покрай тях. Кабината се изпълни с пронизителни писъци.

Стан завъртя машината обратно и натисна лоста напред. С глухо тупване хеликоптерът се стовари върху покрива, а лопатите на главния винт минаваха на около трийсет сантиметра от промишления климатик.

— Съжалявам, но така няма да се получи. Някой трябва да слезе.

— Само един от нас? — попита Рейчъл. — Това ще помогне ли?

— Надявам се. Стърженето, което чухте, беше от опашния ротор, който се удари в климатика. Изглежда наред, но не мога да рискувам да го ударя още веднъж. Деветима пътници са твърде много. Ще извадя късмет, ако успея да излетя с осмина.

За секунда настъпи неловко мълчание.

— Когато стоваря тези хора в Триплър — продължи Стан, — може да съм отново тук след пет минути. Бих останал аз, но никоя от вас не може да управлява хеликоптер…

— Аз ще сляза — каза Рейчъл с примирен тон.

— Може да теглите чоп? — предложи Стан.

— Не, това е моят хотел. Аз нося отговорност, затова трябва да остана.

Останалите не възразиха. Дори да го бяха направили, Рейчъл нямаше да позволи на никого от тях да остане, докато я отнасят на безопасно място.

Преди тя да успее да слезе, Пейдж я хвана за ръката и прегърна трескаво.

— Благодаря ти, че даваш възможност на моето семейство.

— Благодаря, че ми помогна. Грижи се за тези деца.

Рейчъл се дръпна назад, за да даде простор на машината да маневрира.

Стан отново увеличи оборотите на двигателя. Без 50-те килограма на Рейчъл винтовете успяха да измъкнат повече подемна сила от въздуха. Хеликоптерът бавно се издигна, наклони се напред и се откъсна от промишления климатик.

След като се отдалечи от хотела, завъртя един кръг на 9 метра височина над Рейчъл. Хората в кабината ѝ помахаха, а тя им отговори с вдигнат нагоре палец.

След това машината се завъртя и полетя към центъра на Хонолулу, оставяйки Рейчъл сама на покрива на „Гранд Хаваян“.