Цунами: Обратно броене

9.

9:35 сутринта

Докато японските ученици излизаха, за да се качат на своя микробус, Кай последва Реджи в телеметричното помещение на предупредителния център. Спокойствието на Реджи сега беше заменено от заядливост, каквато Кай беше виждал у него само няколко пъти.

— Странна случайност — каза Реджи. — Не мислиш ли?

— Какво става? — попита Брад, когато влезе в помещението. Усети напрежението и очите му светнаха. — Да не би да има цунами?

— Виж, Брад, нямам нищо против да се мотаеш тук. Обаче може да ни се отвори много работа. Ако ще пречиш, по-добре да си вървиш.

Брад вдигна ръце в жест на успокоение.

— Няма проблем. Просто ще гледам. Забавно е. Обикновено работата ти е много скучна. — Той отиде в другия край на помещението и седна.

Кай се наведе над Реджи, докато той пишеше на компютъра.

— Смяташ, че разваленият сензор за равнището на водата е случайност? — попита Кай.

— Не знам — отговори Реджи. — Открихме сеизмично смущение в близост с района и точно в този момент сензорът се скапва?

— Откакто съм тук, не е имало такъв проблем, но си казвал, че се е случвало и преди?

— Да, през последните три години се е повреждал два пъти. Един път заради късо съединение, а после заради счупена от бурята сателитна антена.

— Има ли буря в района?

— Току-що проверих. Има, но бурята е с център 800 километра от остров Кристмас. Не би трябвало да му въздейства.

— Колко трябва да е силно цунамито, за да повреди сензора за равнището на водата с устойчивост 7 степен?

— Да. Вълната трябва да е висока поне осем метра, за да извади от строя устойчивост 7 степен.

Висока над шест метра. Това беше достатъчно, за да покрие целия остров.

— Кой е нашият контакт на остров Кристмас? Стив някой си, нали? — Макар да бяха минали седем месеца, Кай още учеше кой работи с тях. Не го биваше да помни имена.

— Стив Брайънт. От време на време се занимава с поддръжката на сензора. Не вдига нито вкъщи, нито в службата. Дори не мога да хвана гласовата му поща. Не иска да се включи. Единственото, което чувам, е сигнал заето.

— Да опитаме отново. Връзката там не е много надеждна. Ти продължавай да въртиш на Стив, а аз ще се свържа с телефонната компания.

От компанията също не успяха да се свържат, затова Кай ги накара да наберат няколко различни номера, които имаха в своя указател за острова. Никой от тях не отговори.

— Може ли да ме свържете с централата на самия остров? — помоли Кай.

От компанията се опитаха, но без успех. Чуваше само сигналът заето.

— Онова, което чувам, господине, е сигнал за някаква повреда — обясни жената.

— Необичайно ли е?

— Там доста често спира токът. Тогава всичко изключва, включително телефоните. Връзките също прекъснаха, когато избухна пожар в островната централа. Но напоследък не сме имали затруднения. Вероятно пак е спрял токът. Искате ли да продължа да опитвам?

— Да, моля. — Кай ѝ обясни кой е и я помоли да звънне, когато успее да се свърже. Невъзможността им да се свържат с някого на острова беше притеснителна и Кай изпита усещането, че във всичко ставащо има някакъв шаблон, който той още не успява да разгадае. Но нямаше и данни, които да доказват, че това не е просто съвпадение.

Реджи също не успя да се свърже с някого.

— Има ли сигнал от сензора за водното равнище? — попита Кай, надявайки се, че става дума за временен блокаж.

— Никакъв — отговори Реджи.

Кай разказа на колегата си теорията на жената от телефонната компания за спирането на тока.

— Чудесно предположение — каза Реджи, — като изключим едно нещо: сензорът има акумулатор за подобни случаи.

Кай беше забравил напълно тази подробност. Поддръжката на оборудването не беше силната му страна.

— Има ли достатъчно енергия за 24 часа?

— До 24 часа при пълна мощност. Разбира се, когато акумулаторът е зареден. Стив е известен с това, че често забавя поддръжката на сензора. Затова е възможно акумулаторът да е паднал. Тогава спирането на тока определено ще извади сензора от строя.

— Значи очакваме вълната да стигне до остров Кристмас в 9:25 сутринта — каза Кай, обобщавайки поредицата съвпадения. — Сензорът трябваше да изпрати сигнал в 9:30. Обаче на острова токът е спрял по някое време, след като получихме последните данни от сензора в 8:30 и очаквахме да получим такива в 9:30. Тъй като акумулаторът не е бил зареден, спирането на тока е изключило и сензора за водното равнище. — Въпреки неверието, което се долавяше в гласа му, този сценарий все пак беше възможен. Кай щеше да се чувства по-добре, ако сигналът в 8:30 също не беше получен, но ето го там на регистрационния лист, пристигнал точно навреме.

Реджи отвори уста, за да каже нещо, но се поколеба.

— Какво? — попита Кай.

— Помислих си, че трябва да го кажа. Искаш ли да изпратя предупреждение?

— Предупреждение? — обади се Брад. — Би било много добре.

— Брад, моля те — каза Кай и вдигна ръка, за да покаже, че не е в настроение за лекомисления ентусиазъм на брат си. Трябваше да се съсредоточи.

Изпращането на предупреждение за цунами би било смела стъпка. Положението не се вписваше в нито един от установените сценарии. Кай трябваше да действа, разчитайки на своето предчувствие.

Изпращането на предупреждение за цунами не беше решение, което можеше лесно да вземе, особено като се има предвид, че беше на поста си по-малко от година. Ако го направи, щеше да предизвика прекъсване в търговията и туризма в Хаваи, без да се взимат предвид огромните пари, които би струвала една евакуация.

През 1994 г. силно земетресение на Курилските острови с магнитуд 8,1 накара ПЦЦТК да издаде предупреждение за Тихоокеанския район. Въпреки данни от измерванията при островите Мидуей и Уейк, които показваха, че може да се очаква покачване на водното равнище в Хаваи, нямаше как да се каже дали вълната ще бъде толкова висока, колкото тази през 1946 г. Наистина дойде вълна, но не беше по-висока от деветдесет сантиметра. Предупреждението за цунами струва на щата 30 милиона долара от непроизведена продукция и други разходи. Освен това, тъй като нямаше разрушително цунами, обществеността се присмя на центъра.

Наскоро, само два месеца след като Кай беше заел своя пост, издаде своето първо предупреждение на основание земетресението с магнитуд 7,6 степен пред крайбрежието на Аляска. Но когато данните показаха, че не се очакват разрушителни вълни, след само 45 минути предупреждението беше отменено. Разходите бяха минимални, но станалото не повиши доверието на обществото в предупредителната система. Много от телевизионните канали показваха по няколко пъти как уплашени граждани бягат от града дори след като предупреждението бе отменено. Тази „фалшива“ тревога беше обявена за поредния провал на федералната система за предотвратяване на бедствия, макар да бяха спазили напълно процедурните изисквания.

Повторението на предупреждението от 1994 г. щеше да е много по-скъпо от тогавашното — вероятно щеше да струва повече от 50 милиона. Освен това издаването на две лъжливи предупреждения през първата година от неговото директорстване можеше и да не съсипе кариерата му, но със сигурност нямаше и да я подпомогне.

— Значи смяташ, че трябва да издадем предупреждение? — попита той Реджи.

— Не. Всъщност смятам, че не бива да го правим. Просто исках да се изкажа по въпроса. Но ти си този, който е задължен да вземе решението.

Кай замълча. Загубата на сигнала от сензора беше странно съвпадение и той не можеше да престане да си мисли, че сигурно има някаква трошица информация, която не успява да види, а тя можеше да предложи обяснение на случващото се. Суровите данни обаче не оправдаваха издаването на предупреждение за цунами. Просто земетресението не беше достатъчно силно. А и дори да беше по-силно, цунамито не беше вероятно. При предупреждението за цунами, което Кай беше разпратил и което излезе фалшива тревога, земетресението беше надхвърлило прага от магнитуд 7,5, така че по-късно успя да се защити, защото беше следвал точно процедурата.

Обаче сега, след толкова слабо земетресение, трябваше да изчакат, за да получат данни за водното равнище, които да показват, че наистина идва цунами. Едва тогава щяха да изпратят предупреждението. Ако Кай го изпрати, основавайки се само на своето предчувствие, а след това се окаже поредната фалшива тревога, нямаше да може да се защити. Не само всички, от губернатора до директора на НОАА, щяха да го критикуват, но и обществеността щеше да е разочарована от поредната фалшива тревога и да започне да не обръща внимание на следващите предупреждения.

— Кай — попита Реджи, — какво ще правим?

Кай въздъхна. Въпреки лошите си предчувствия не можеше да издаде предупреждение. Поне засега. Не и без да узнае повече подробности.

— Ще изчакаме — отговори той. — Да се надяваме, че токът на острова ще дойде скоро и ще можем да продължим работата си.

Реджи кимна и се зае отново с телефона и опитите да се свърже с остров Кристмас, докато неговият началник се опитваше да не обръща внимание на тъничкия гласец в главата си, който не спираше да повтаря, че е взел погрешно решение.