Големите малки лъжи

45.

— Беше забавно. Може би другия път ще се сетим да поговорим и за книгата — каза Маделин.

Селест остана последна; старателно почистваше остатъците от храна по чиниите и ги подреждаше в съдомиялната.

— Престани! — каза Маделин. — Правиш го всеки път!

Селест имаше навика да разтребва мълчаливо, ненатрапчиво. Всеки път, когато Маделин я поканеше на гости, кухнята ѝ скърцаше от чистота, а плотовете блестяха.

— Седни и изпий чаша чай с мен, преди да тръгнеш — каза тя на Селест. — Виж, имам от мъфините на Джейн. Егоистка съм и реших да не ги споделям с всички.

Очите на Селест грейнаха. Тя се запъти да седне, но после неловко спря и каза:

— Къде е Ед? Може би чака с нетърпение да си тръгнат всички гости.

— Какво? Не се тревожи за Ед. Той продължава да хърка в леглото на Клоуи. Всъщност на кого му пука? Къщата е и моя.

Селест се усмихна едва-едва и седна.

— Това е ужасно за горката Джейн — каза тя, когато Маделин сложи пред нея един мъфин.

— Поне знаем, че никой от присъстващите тази вечер няма да подпише тъпата петиция. Докато всички говореха, аз не спирах да мисля през какво е преминала Джейн. Тя ти разказа историята за бащата на Зиги, нали?

Формален въпрос: Джейн вече ѝ бе казала, че е споделила и със Селест. За момент се сконфузи и се запита дали не звучеше клюкарски, че го споменава, но всичко беше наред в присъствието на Селест. Тя имаше здравословен апетит за клюки; не беше от онези майки, които лакомо разпитваха за подробности.

— Да — каза Селест и си отхапа от мъфина. — Гадняр.

— Потърсих го в Гугъл — призна Маделин. Точно затова повдигна темата. Чувстваше се виновна и искаше да си признае. Или искаше да натовари Селест със същата информация, което вероятно бе още по-лошо.

— Кого? — попита Селест.

— Бащата. Бащата на Зиги. Знам, че не биваше.

— Но… как? — Селест се намръщи. — Тя каза ли ти името му? Аз не се сещам да го е споменавала пред мен.

— Каза, че името му е Саксън Банкс. Нали се сещаш, като господин Банкс от Мери Попинз. Джейн каза, че ѝ изпял песен от Мери Попинз. Затова и запомних името му. Добре ли си? Задави ли се?

Селест удари с юмрук по гърдите си и се закашля. Бузите ѝ пламтяха.

— Ще ти донеса вода — каза Маделин.

— Саксън Банкс ли каза? — попита Селест с дрезгав глас. Тя се изкашля и го повтори, този път по-бавно: — Саксън Банкс?

— Да — отвърна Маделин. — Защо? — После внезапно проумя. — О, боже! Не ми казвай, че го познаваш!

— Пери има братовчед на име Саксън Банкс — каза Селест. — Той е… — Замълча. Очите ѝ се разшириха. — Строителен предприемач. Джейн каза, че онзи мъж бил строителен предприемач.

— Името е необичайно — каза Маделин. Опитваше се да не звучи задъхана от вълнение при това ужасяващо съвпадение. Естествено, нямаше нищо вълнуващо в роднинската връзка на Пери със Саксън Банкс. Това не бе съвпадение от типа „Колко е малък светът!“. Това беше ужасно. Но в него се криеше и неустоимо, напрегнато удоволствие, което, като ужасната петиция, приятно отвличаше вниманието ѝ от все по-мъчителното, почти влудяващо страдание по Абигейл.

— Той има три дъщери — каза Селест. Отмести поглед някъде встрани, за да си събере мислите.

— Знам — виновно кимна Маделин. — Полусестри на Зиги. — Тя отиде да вземе айпада си от кухнята и го донесе обратно на масата.

— Освен това е предан на съпругата си — каза Селест, докато Маделин търсеше уебстраницата. — Прекрасен е! Сърдечен, забавен. Не мога дори да си представя, че изневерява. Камо ли пък… да е способен на такава жестокост.

Маделин обърна айпада към Селест.

— Това той ли е?

Селест погледна снимката.

— Да. — Плъзна два пръста по екрана и увеличи изображението. — Може и да си въобразявам, но мисля, че виждам прилика със Зиги.

— Около очите? — попита Маделин. — Да. И аз си помислих същото.

Последва мълчание. Селест се взираше в екрана на айпада. Пръстите ѝ барабаняха по масата.

— Аз го харесвам! — Тя вдигна поглед към Маделин с виновно изражение, сякаш се чувстваше лично отговорна. — Винаги съм го харесвала.

— Джейн наистина каза, че бил очарователен — обади се Маделин.

— Да, но… — Селест се облегна назад и бутна айпада далеч от себе си. — Не знам какво да правя. Имам предвид… сега аз нося ли някаква отговорност? Да… не знам… да направя нещо относно това? Толкова е… сложно. Ако той наистина я е изнасилил, заслужава да бъде подведен под отговорност, но…

— Донякъде я е изнасилил — каза Маделин. — Било е нещо като изнасилване. Или физическо насилие. Не знам. Било е… нещо.

— Да, но…

— Да — каза Маделин. — Знам. Не можеш да пратиш някого в затвора просто защото е противен.

— Не го знаем със сигурност — каза Селест след кратко мълчание, загледана в снимката. — Може да не е чула добре името му или…

— Или да има друг Саксън Банкс допълни Маделин.

— Който да не излиза в резултатите на Гугъл. Не всеки излиза в интернет.

— Именно — каза Селест, може би твърде ентусиазирано. И двете знаеха, че това най-вероятно бе той. Всичко съвпадаше. Каква беше вероятността да има двама мъже на приблизително еднаква възраст, които да са строителни предприемачи и да се казват Саксън Банкс?

— Пери близък ли е с него? — попита Маделин.

— Откакто всички имаме деца, вече не го виждаме толкова често, а и той живее в друг щат — каза Селест. — Но Пери и Саксън са били много близки, расли са заедно. Майките им са еднояйчни близначки.

— Това обяснява появата на твоите близнаци — каза Маделин.

— Винаги сме смятали така — разсеяно отвърна Селест. — Но един ден разбрах, че това се отнася само за двуяйчни близнаци, не еднояйчни, така че моите момчета са просто случайно… — Гласът ѝ внезапно заглъхна. — О, боже! Какво ще стане, когато отново се видя със Саксън? Говореше се, че догодина ще има голяма семейна среща в Западна Австралия. И трябва ли да кажа на Пери? Има ли смисъл да казвам на Пери? Това само ще го разстрои, нали? А и не можем да направим нищо по този въпрос, нали така? Не можем да направим абсолютно нищо.

— Ако аз бях на твое място — каза Маделин, — щях да си обещая, че ще го пазя в тайна от Ед, а после вероятно просто щях да го изтърся, без да мисля.

— Пери може да се ядоса — каза Селест и погледна Маделин крадешком, почти детински.

— Да се ядоса на отвратителния си братовчед? Така и трябва.

— Имам предвид… на мен. — Селест приглади маншета на ризата си.

— На теб? Имаш предвид, че може да почувства нужда да защити братовчед си? — попита Маделин, а наум си каза: И какво от това? Да го защитава. — Би могъл, предполагам — добави.

— И ще се получи… много неловко — каза Селест. — Например, когато Пери вижда Джейн на училищни събития, да знае това… което ще знае.

— Да, в такъв случай може би наистина трябва да го запазиш в тайна от него, Селест — тържествено заяви Маделин, макар да знаеше, че ако ставаше въпрос за Ед, тя щеше да му се разкрещи още от прага на входната врата.

Ти знаеш ли как е постъпил твоят ужасен братовчед с моята приятелка!

— И… може би да го запазя в тайна и от Джейн? — намръщи се Селест.

— Абсолютно — каза Маделин. — Така мисля. — Тя задъвка отвътре бузата си. — Ти не смяташ ли, че така е по-добре?

Джейн щеше да е наранена и ядосана, ако някога разбереше, но с какво щеше да ѝ помогне това? Тя нямаше желание Зиги да поддържа каквито и да било отношения с този човек.

— Да, и аз така смятам — отвърна Селест. — Така или иначе не знаем с абсолютна сигурност, че това е той.

— Не знаем — съгласи се Маделин. Очевидно за Селест бе важно да си го повтарят многократно. Това бе тяхната защита, оправданието им. — Изобщо не ме бива в пазенето на тайни — призна тя.

— Така ли? — Селест направи печална гримаса. — А аз съм доста добра.