Големите малки лъжи

70.

Стю: Веднага щом влезеш през вратата, ти връчваха един от онези момичешки розови газирани коктейли.

Саманта: Бяха божествени. Имаше само един проблем: учителите на шестокласниците бяха направили някаква грешка с изчисляването на пропорциите, така че в един коктейл имаше алкохол за три. Това са хората, които учат децата ни на математика впрочем.

Габриел: Умирах от глад, защото пазих всичките си калории за тази вечер. Пийнах половин коктейл и — юхууу!

Джаки: Ходя на много корпоративни събития с доста амбициозни пиячи, но нека ви кажа едно: никога не съм виждала толкова бързо масово напиване, каквото видях на тази училищна викторина.

Tea: Автомобилът на фирмата за кетъринг се беше повредил, така че всички пиеха на гладен стомах тези силни алкохолни коктейли. Помислих си: Това е рецепта за катастрофа.

Госпожица Барнс: Не е приятно да гледаш как учител се налива с алкохол на училищно събитие, затова никога не пия повече от една чаша, но онзи коктейл…! Дори не съм сигурна какво точно съм говорила на хората.

Госпожа Липман: В момента преразглеждаме вътрешните си разпоредби относно сервирането на алкохол по време на училищни събития.

ВИКТОРИНАТА

— Коктейл? — попита руса Одри Хепбърн с поднос в ръка.

Джейн взе предложената чаша с розово питие и се огледа наоколо. Явно всички Руси карета се бяха наговорили предварително да изглеждат като клонирани — еднакви перлени огърлици, малки черни рокли и прибрани на кок коси. Може би дъщерята на госпожа Пондър им бе предложила отстъпка за група.

— Нова ли си в училището? — попита Русото каре. — Нямам спомен да съм те виждала.

— Аз съм от предучилищните майки — каза Джейн. — Тук съм от началото на учебната година. Божичко, това питие си го бива.

— Да, изобретиха го учителите на шестокласниците. Наричат го „Не в делнична вечер“ или нещо такова. — Русото каре получи внезапно просветление. — О! Сетих се коя си! Подстригала си се. Ти си… хм… Джейн, нали?

Аха. Същата. Майката на насилника. Който всъщност не е насилник.

Русото каре я заряза като чумава.

— Приятна вечер! — каза. — Ей там е схемата за настаняване. — Тя махна с ръка в неопределена посока.

Джейн се смеси с тълпата, подмина група развеселени Елвиси и кискащи се Одрита, които обръщаха на екс розови коктейли. Огледа се за Том, защото знаеше, че той с удоволствие би ѝ помогнал да разгадае кое точно в коктейла го правеше толкова вкусен.

Том не е гей. Тази мисъл непрекъснато изчезваше и изникваше в главата ѝ като пружинираща играчка от кутия. Дзън! Том не е гей! Дзън! Том не е гей! Дзън!

Беше смешно и прекрасно, и ужасяващо.

Озова се лице в лице с Маделин, която изглеждаше като видение в розово — розова рокля, розова чанта и розово питие в ръка.

— Джейн! — Яркорозовата копринена рокля на Маделин бе обшита със зелени изкуствени диаманти, с огромна фльонга от розов сатен, пристегната около талията. Почти всяка друга жена в залата беше в черно, но Маделин, естествено, знаеше как да изпъкне в тълпата.

— Изглеждаш страхотно — каза Джейн. — Тази диадема на Клоуи ли е?

Маделин докосна пластмасовата диадема с розови камъчета.

— Да, даде ми я под наем, излезе ми доста солено. Но ти си тази, която изглежда страхотно! — Тя хвана ръката на Джейн и бавно я завъртя в кръг. — Косата ти! Не си ми казвала, че смяташ да я подстрижеш! Разкошна прическа! Луси Пондър ли я направи? А тоалетът! Толкова е сладък!

Тя отново обърна Джейн с лице към себе си и ахна.

— Джейн! Ти си с червило! Алено! Аз съм… толкова, толкова… — Гласът ѝ пресекваше от вълнение. — Просто съм толкова щастлива, че те виждам с червило!

— Колко от тези симпатични розови коктейли си изпила? — попита Джейн и сръбна голяма глътка от своя.

— Този ми е едва вторият — отвърна Маделин. — Мъчи ме ужасен, отвратителен ПМС. Може да убия някого преди края на вечерта. Обаче! Всичко е наред! Всичко е страхотно! Абигейл закри уебстраницата си. О, чакай, ти дори не знаеш за уебстраницата, нали? Толкова неща се случиха! Толкова много гибелни катастрофи! Чакай малко! Как мина вчера? Посещението при знаеш кого?

— Каква уебстраница е закрила Абигейл? — попита Джейн и отново захапа сламката. Розовата течност изчезваше от чашата и отиваше право в главата ѝ. Чувстваше се удивително, възхитително щастлива. — Срещата с психолога мина добре. — Тя сниши глас. — Зиги не е насилникът, който тормози Амабела.

— Не е, разбира се — каза Маделин.

— Аз май пресуших коктейла си! — възкликна Джейн.

— Дали изобщо са сложили някакъв алкохол вътре? — попита Маделин. — Има вкус на нещо газирано и забавно от детството. Има вкус на летен следобед, на първа целувка, на…

— Зиги има гниди — каза Джейн.

— Клоуи и Фред също — мрачно призна Маделин.

— О, имам да ти разказвам толкова много неща. Вчера съпругът на Харпър се държа с мен като същински Тони Сопрано. Каза, че ако отново припаря до Харпър, ще стовари цялата тежест на закона отгоре ми. Явно е партньор в адвокатска кантора.

— Греъм? — възкликна Маделин. — Той се занимава с данъчно право, за бога.

— Том ги изхвърли от кафенето.

— Сериозно? — Маделин грейна от вълнение.

— С голи ръце. — Джейн рязко се обърна и се озова лице в лице с Том, облечен в джинси и карирана риза. В ръка държеше една от вездесъщите розови напитки. — Том! — От гласа ѝ струеше такъв възторг, сякаш виждаше завърнал се от фронта войник. Тя пристъпи към него, но после, когато ръката ѝ неволно го докосна, бързо отскочи назад.

— И двете изглеждате прекрасно — каза Том, но очите му гледаха Джейн.

— А ти изобщо не приличаш на Елвис — неодобрително отбеляза Маделин.

— Не обичам карнавални костюми — каза Том и смутено подръпна безупречно изгладената си риза. — Съжалявам. — Ризата не му отиваше особено. Изглеждаше далеч по-добре в черните тениски, които носеше в кафенето. Мисълта за Том, гол до кръста в малкия си едностаен апартамент, съсредоточен с ютия в ръка върху измачканата си риза, изпълваше Джейн с нежност и страстно желание. — Усещаш ли вкус на мента в това? — обърна се той към Джейн.

— Ето това е! — отвърна тя. — Значи, вътре има само ягодово пюре, шампанско…

— …и като че ли водка — каза Том и отпи още една глътка. — Доста водка.

— Мислиш ли? — попита Джейн. Не можеше да откъсне очи от устните му. Винаги бе намирала Том за привлекателен, но никога не си бе давала сметка за причината. Може би заради устните му. Имаше красиви, почти женски устни. Какъв тъжен ден за гей обществото. Наистина.

— Аха! — обади се Маделин. — Аха!

— Какво има? — попита Том.

— Здрасти, приятелю Том. — Ед изникна до Маделин и обви ръка около кръста ѝ. Носеше костюм на Елвис в черно и златисто, с ръкави като пелерини и огромно жабо. Невъзможно беше да го погледне човек, без да избухне в смях. — Том защо не е облечен като глупак? — каза той и се ухили към Джейн. — Престани да се смееш, Джейн. Изглеждаш страхотно, между другото. Какво си направила с косата си?

Маделин се усмихваше идиотски към Джейн и Том и въртеше глава наляво-надясно, сякаш гледаше тенис.

— Виж, скъпи — каза тя на Ед. — Том и Джейн.

— Да, виждам ги — отвърна Ед. — Даже говоря с тях.

— Толкова е очевидно! — възкликна Маделин с грейнали очи и ръка на сърцето. — Не мога да повярвам, че никога…

Тя внезапно млъкна, за огромно облекчение на Джейн, и погледът ѝ се зарея някъде над раменете им.

— Вижте кой е тук. Кралят и кралицата на бала.