Големите малки лъжи

46.

Селест шофираше към къщи след срещата на читателския клуб и си мислеше за последния път, когато видя Саксън и съпругата му — Елени. Беше на сватба в Аделейд точно преди да забременее с момчетата, голяма сватба на един от многото братовчеди на Пери.

На паркинга пред банкетния център случайно спряха точно до тях. Бяха пропуснали да се видят в църквата. Пери и Саксън изскочиха от колите си и взеха да си разменят прегръдки и мъжки потупвания по гърбовете. И двамата се просълзиха. Личеше си, че изпитват силна взаимна обич. Селест и Елени трепереха от студ във вечерните си рокли без ръкави и с нетърпение очакваха да пийнат нещо след дългата брачна церемония в студената, влажна църква.

„На това място храната би трябвало да е превъзходна“ — каза Саксън и потри длани, после заедно тръгнаха към топлината на залата, но Елени внезапно спря. Бе забравила телефона си на пейката в църквата. Пътуването дотам и обратно отнемаше час.

„Ти остани, аз ще отида“ — каза Елени, но Саксън просто завъртя очи и отвърна: „Не, няма, любов моя“.

В крайна сметка Пери и Саксън тръгнаха към църквата, за да вземат телефона, а Селест и Елени влязоха вътре, където ги очакваше шампанско и буен огън в камината.

„Божичко, чувствам се ужасно, просто ужасно“ — изчурулика Елени и махна на сервитьор, за да допълни чашата ѝ.

Не, няма, любов моя.

Как бе възможно мъж, който реагираше с толкова печално, рицарско чувство за хумор относно наистина досадно неудобство, да бъде същият човек, отнесъл се така жестоко с едно деветнайсетгодишно момиче?

Но точно тя би трябвало да знае по-добре от всеки, че това бе напълно възможно. (Пери също би се върнал да вземе телефона ѝ вместо нея.)

Дали тези двама мъже имаха някакво общо генетично увреждане на психиката? Психичните заболявания се предаваха по наследство, а Пери и Саксън бяха синове на еднояйчни близначки. От генетична гледна точка те не бяха просто братовчеди, а полубратя.

А може би майките им ги бяха увредили някак? Джийн и Айлин бяха симпатични жени, миниатюрни като елфи, с еднакви бебешки гласчета, звънлив смях и хубави скули, от онзи тип жени, които изглеждаха женствени и покорни, но само привидно. Този тип жени привличаха онзи тип преуспели мъже, които денем даваха разпореждания на околните, а вечер се прибираха у дома и правеха точно онова, което им нареждаха съпругите им.

Може би точно в това бе проблемът. Селест и Елени не притежаваха онази особена комбинация от нежност и сила. Те бяха най-обикновени момичета. Те не бяха достойни за ролята на образцовата майка, примера за подражание, установен от Джийн и Айлин за синовете им.

Затова Саксън и Пери бяха развили тези злополучни… дефекти.

Но онова, което Саксън бе причинил на Джейн, беше далеч, далеч по-лошо от всичко, което Пери някога бе правил.

Пери имаше сприхав характер. Това беше всичко. Луда глава. Избухлив. Стресът от работата и изтощението, и резките промени около всички онези пътувания по света, го караха да излиза от кожата си. Не че това го оправдаваше. Не, разбира се. Но беше разбираемо. Не беше злоба или жестокост. А горката Елени, без да подозира, бе омъжена за зъл човек.

Длъжна ли беше Селест да каже на Елени за стореното от съпруга ѝ? Носеше ли отговорност за пийналите, чувствителни млади момичета, които Саксън може би все още забърсваше по баровете?

Но тя дори не знаеше със сигурност, че става въпрос точно за този Саксън.

Селест свърна по алеята пред къщата си, отвори дистанционно вратата на тройния гараж и зарея поглед към пищната панорамна гледка: блещукащите светлинки на домовете край залива, могъщото черно присъствие на океана. Гаражната врата се вдигна като завеса, разкриваща осветена сцена, и колата се плъзна на мястото си с кротко мъркане.

Тя изключи двигателя. Тишина.

В онзи измислен живот, който планираше, нямаше гараж. Имаше подземен паркинг за целия жилищен блок, но местата изглеждаха миниатюрни, с големи бетонни стълбове. Трябваше да влиза в местенцето си на заден ход. Отсега знаеше, че щеше да строши заден фар. Никак не я биваше в паркирането.

Тя запретна ръкава на ризата си и огледа синините по ръката си.

Да, Селест, остани с мъжа, който ти причинява това, заради страхотния му гараж.

Отвори вратата на колата.

И все пак Пери далеч не бе толкова лош, колкото братовчед си.