Големите малки лъжи

19.

— О, Маделин — въздъхна Ед. Той паркира колата, извади ключа от стартера и се обърна с лице към нея. — Не можеш да принудиш Клоуи да пропусне празненството на приятелката си само защото Зиги не е поканен. Това е лудост.

Бяха дошли направо от училището до плажа, за да изпият набързо по кафе в „Блу Блус“ заедно с Джейн и родителите ѝ. Предложи го майката на Джейн, при това с такова желание, че Маделин, която имаше твърде амбициозен списък с неща за постигане в първия учебен ден на децата, просто не намери сили да откаже.

— Не, не е — отвърна Маделин, макар че вече усещаше първите бодежи на угризение. Когато Клоуи чуеше, че ще пропусне А партито на Амабела, щеше да стане страшно. Миналогодишното празненство по случай рождения ден на Амабела беше великолепно: надуваем замък, илюзионист и дискотека. — Днес съм в много лошо настроение — сподели на Ед.

— Сериозно? — отвърна той. — По нищо не си личи.

— Липсват ми децата — каза тя. Задната седалка на колата бе толкова пуста и тиха. Очите ѝ се напълниха със сълзи.

Ед избухна в смях.

— Шегуваш се, нали?

— Бебчето ми тръгна на училище — изхълца Маделин. Клоуи бе влязла в класната стая с уверена крачка, рамо до рамо с госпожица Барнс, като нейна колежка, и през цялото време бърбореше, вероятно нахвърляше някои предложения за промяна в учебната програма.

— Аха — потвърди Ед. — И то съвсем навреме. Мисля, че точно тези думи използва вчера, когато говори по телефона с майка си.

— А аз трябваше да стоя там, в училищния двор, и да водя учтив разговор с шибания ми бивш съпруг! — Настроението на Маделин се мяташе между сълзливо и гневно.

— Аха, само не знам дали е уместно да се използва думата учтив — отбеляза Ед.

— Достатъчно трудно е да си самотна майка.

— Ммм… Какво?

— Джейн! Говоря за Джейн, разбира се. Помня първия учебен ден на Абигейл. Чувствах се като урод. Имах усещането, че всички са толкова отблъскващо семейни. Всички родители бяха в перфектни двойчици. Никога не се бях чувствала толкова самотна. — Маделин се замисли за бившия си съпруг, който сутринта спокойно оглеждаше училищния двор. Нейтън нямаше никаква представа как се бе чувствала Маделин през всички онези години, в които отглеждаше Абигейл съвсем сама. Но и не би го отрекъл. О, не! Ако тя започнеше да крещи в лицето му: „Беше трудно! Беше ужасно трудно!“, той щеше да потръпне, намръщен, и да си придаде толкова тъжен и разкаян вид, но колкото и да се опитваше, никога нямаше да го проумее истински.

И това я изпълни с безсилен гняв. Нямаше къде другаде да го насочи, освен към Рената.

— Така че просто си представи как се чувства Джейн, когато нейното дете е единственото непоканено на това парти. Представи си го.

— Разбирам — каза Ед. — Макар че след случилото се, предполагам, от гледна точка на Рената мога да…

— Не, не можеш! — извика Маделин.

— Божичко! Съжалявам. Не. Разбира се, че не мога. — Ед вдигна поглед към огледалото за обратно виждане. — О, ето, твоята малка приятелка току-що паркира зад нас. Хайде да отидем да хапнем торта с нея. Това ще оправи нещата.

Той разкопча предпазния си колан.

— Ако няма да каниш всички деца от класа, няма да раздаваш поканите в училищния двор. Всяка майка го знае. Това е неписан закон.

— Бих могъл да говоря на тази тема цял ден. Наистина. Точно днес не искам да говоря за нищо друго, освен за партито на Амабела по случай петия ѝ рожден ден.

— Млъквай!

— Мислех, че в нашата къща не употребяваме „млъквай“.

— Майната ти тогава!

Ед се ухили и я погали по бузата.

— Утре ще се почувстваш по-добре. Утре винаги се чувстваш по-добре.

— Да, да, знам. — Маделин пое дълбоко въздух и отвори вратата тъкмо когато майката на Джейн изхвърча от колата на дъщеря си и се втурна по тротоара към нея, намествайки дамската чанта на рамото си, ухилена до ушите.

— Здрасти! Здрасти-здрасти! Маделин, би ли се поразходила с мен на плажа, докато другите поръчат кафе?

— Мамо. — Джейн вървеше зад нея с баща си. — Ти вече видя плажа. Ти дори не обичаш плажове!

От ясно по-ясно беше, че майката на Джейн искаше да поговори насаме с Маделин.

— Разбира се… Ди. — Името се яви в съзнанието ѝ като дар божи.

— И аз ще дойда тогава — въздъхна Джейн.

— Не, не, ти отивай в кафенето и помогни на баща си да се настани и да ми поръча нещо хубаво.

— Да, понеже аз съм немощен старец, който едва стои на краката си. — Бащата на Джейн преправи гласа си и стисна лакътя на дъщеря си. — Помогни ми, скъпа дъще.

— Да тръгваме — отсече Ди.

Маделин хвърли поглед към Джейн, която се поколеба дали да продължи да настоява или не, но в крайна сметка сви рамене и се отказа.

— Не се бавете много — каза тя на майка си. — Ще ви изстине кафето.

— Поръчай ми двойно еспресо и парче шоколадова торта със сметана — каза Маделин на Ед.

Ед вдигна палец и поведе Джейн и баща ѝ към „Блу Блус“, а Маделин се наведе и събу обувките си. Майката на Джейн направи същото.

— Съпругът ти почивен ден ли си взе за празника на Клоуи? — попита Ди, докато вървяха през пясъка към водата. — О, божичко, как блести! — Тя носеше слънчеви очила, но засенчваше очите си с опакото на дланта си.

— Той е журналист в местния вестник — отвърна Маделин. — Има много гъвкаво работно време, а и често работи от къщи.

— Това сигурно е хубаво. Или може би не? Не ти ли досажда понякога? — Ди колебливо пристъпваше по пясъка. — Случва се да изпратя Бил до супермаркета за нещо, което не ми е особено нужно, просто за да остана сама.

— При нас се получава много добре — отвърна Маделин. Аз работя три дни седмично за театър „Пириуи Пенинсюла“, така че Ед прибира децата от училище, когато съм на работа. Не тънем в разкош, но и двамата обичаме професиите си, така че сме щастливи.

Мили боже, защо говореше за пари? Сякаш се оправдаваше за начина, по който бяха избрали да живеят. (Пък и честно казано — не обичаха професиите си чак толкова много.) Дали защото понякога имаше усещането, че целият ѝ живот е едно състезание с амбициозни жени с професионална кариера като Рената? Или просто защото в момента си мислеше за пари заради онази шокираща сметка за електричество, която отвори сутринта? Истината бе, че макар да не тънеха в разкош, не живееха в лишения, а благодарение на умението на Маделин да пазарува онлайн, дори гардеробът ѝ не страдаше.

— О, да, парите. Казват, че парите не купували щастие, но аз не съм убедена в това. — Ди отметна косата от очите си и се огледа наоколо. — Много хубав плаж. Ние не си падаме много по плажовете, а и едва ли някой би искал да види това в бански от две части! — Тя направи погнусена физиономия и махна към напълно нормалното си тяло, което според Маделин бе приблизително същият размер като нейния.

— Не виждам защо не — каза Маделин. Не понасяше подобен тип разговори. Начинът, по който жените търсеха близост чрез ненавист към собствената си личност, я докарваше до лудост.

— Но за Джейн и Зиги ще е хубаво да живеят до плажа, мисля… предполагам… и… просто исках да ти благодаря най-искрено, Маделин, че си взела Джейн под крилото си. — Тя свали слънчевите си очила и впери поглед в Маделин. Очите ѝ бяха сини, гримирани с матоворозови сенки, които не ѝ отиваха особено, но Маделин оцени усилието.

— Ами да, разбира се — отвърна Маделин. — Трудно е, когато се местиш да живееш в нов район и не познаваш никого.

— Да, а през последните няколко години Джейн се мести толкова често. От раждането на Зиги сякаш не може да си намери нито място, нито приятен кръг от приятели, и сигурно ще ме убие, че го казвам, но… просто… не съм сигурна какво точно се случва с нея.

Тя замълча, хвърли поглед през рамо към кафенето и стисна устни.

— Трудно е, когато спрат да споделят, нали? — каза Маделин след известно мълчание. — Аз имам дъщеря тийнейджърка. От предишна връзка. — Тя винаги се чувстваше длъжна да поясни това, когато говореше за Абигейл, а после се чувстваше малко виновна, че го е направила. Сякаш отделяше Абигейл настрана, поставяше я в различна категория. — Не знам защо бях толкова шокирана, когато Абигейл спря да споделя разни неща с мен. Така правят всички тийнейджъри, нали? Но тя беше толкова прямо и откровено момиченце. Е, Джейн не е тийнейджърка, разбира се.

Ди прие това като разрешение да говори свободно. Тя се обърна към Маделин с грейнал поглед.

— Именно! Тя е на двайсет и четири, пълнолетен човек е! Но ние никога не ги възприемаме като пълнолетни хора. Баща ѝ твърди, че се тревожа за дреболии. Вярно е, че Джейн се справя чудесно с отглеждането на Зиги, издържа се сама и не желае да вземе и цент от нас! Пъхам тайно пари в джобовете ѝ като джебчия. Или обратното на джебчия. Но тя се промени. Нещо се промени. Не смея да питам какво. Сякаш се опитва да скрие някакъв огромен проблем. Не знам дали е депресия, наркотици или хранително разстройство, или нещо друго. Тя стана толкова болезнено слаба! А имаше доста пищни форми.

— Ами… — започна Маделин и довърши наум: ако е хранително разстройство, вероятно ти си ѝ го причинила.

— Защо ти разказвам всичко това? — каза Ди. — Ти вече няма да искаш да бъдеш нейна приятелка! Ще си помислиш, че е наркоманка! Тя не е наркоманка! Има само три от общо десетте основни признака на пристрастяване към наркотици. Или най-много четири. Но така или иначе, човек не може да вярва на всичко, което пишат в интернет.

Маделин се засмя, а Ди веднага я последва.

— Понякога ми се иска да размахам ръка пред очите ѝ и да кажа: „Джейн, Джейн, там ли си още?“.

— Сигурна съм, че тя…

— Тя не е имала приятел отпреди раждането на Зиги. Скъса с онова момче… Зак. Всички обичахме Зак, прекрасен младеж, и Джейн беше много разстроена от раздялата, много разстроена, но… боже мой… това бе преди колко, шест години? Не може все още да тъгува за Зак, нали? А и той не изглеждаше чак толкова добре!

— Не знам — отвърна Маделин и с копнеж се замисли за кафето, което може би вече изстиваше на масата в „Блу Блус“.

— После вече бе бременна и по всяка вероятност, Зак не бе бащата, макар че ние винаги сме се чудили за това, но тя категорично заяви, че Зак не е бащата. Повтаряше го непрекъснато. Флирт за една нощ, така каза. Невъзможно е да се установи какъвто и да било контакт с бащата. Беше стигнала до средата на образованието си — правно регулиране в областта на изкуствата, и се наложи да прекъсне. Не беше най-доброто решение, но за всяко нещо си има причина, не мислиш ли?

— Категорично — отвърна Маделин, която изобщо не вярваше в това.

— Лекар ѝ беше казал, че много трудно би могла да забременее по естествен път, така че всичко изглеждаше предопределено. А после скъпият ми баща почина точно когато Джейн беше бременна и затова решихме, че е възможно душата му да се е върнала в…

— Мамооо! Маделин!

Майката на Джейн се сепна и двете едновременно обърнаха гръб на морето и погледнаха към „Блу Блус“. Джейн стоеше на дъсчената пешеходна пътека пред кафенето и махаше енергично.

— Кафето ви с готово!

— Идваме! — извика Маделин.

— Съжалявам — каза Ди, докато крачеха обратно през пясъка. — Говоря твърде много. Моля те, можеш ли да забравиш всичко, което казах? Но просто ми се доплака, когато разбрах, че горкичкият Зиги няма покана за рождения ден на онова дете. Напоследък съм много емоционална, а и днес трябваше да станем толкова рано, та се чувствам като замаяна. Преди не беше така, бях доста коравосърдечна. Може би е от възрастта, вече съм на петдесет и осем. Приятелките ми са същите, онзи ден излязохме да обядваме заедно, неразделни сме, откакто децата ни тръгнаха на детска градина! И всички обсъждахме точно това: че се чувстваме като петнайсетгодишни и плачем за дреболии.

Маделин спря да върви.

— Ди.

Ди се обърна тревожно към нея, сякаш очакваше да я нахокат.

— Да?

— Ще наглеждам Джейн. Обещавам ти.

Габриел: Вижте, част от проблема бе това, че Маделин почти осинови Джейн. Държеше се като обезумяла и твърде грижовна голяма сестра. Ако посмееш да изразиш дори най-безобидна критика към Джейн, Маделин веднага ти се озъбваше като бясно куче.