Големите малки лъжи

74.

— Да излезем на балкона? — предложи Селест. — На чист въздух.

— Добре — отвърна Джейн.

Джейн изглеждаше толкова млада и безгрижна тази вечер, помисли си Селест. Като тийнейджърка. В залата беше твърде тясно и твърде горещо. Капчици пот се стичаха по гърба ѝ. Една от обувките ѝ свирепо жулеше кожата отзад над петата и вече имаше противна кървава пришка, точно както изглеждаха раните от залежаване в представите ѝ. Тази вечер нямаше да приключи никога. Щеше да си остане тук навеки, зарината от злобни откъслеци разговор.

И тогава казах, че това е недопустимо…

Пълна некадърност, тяхно задължение е да се грижат…

Разглезени келешчета, ядат само боклуци и нищо друго…

Ако не можеш да контролираш собственото си дете — казах, — тогава…

Селест бе оставила Пери да си говори с Ед за голф. Пери пръскаше чар и съблазняваше всички с нежния си „никой не може да е по-пленителен от теб“ поглед, но пиеше повече от обичайното и Селест виждаше как настроението му постепенно променя посоката, почти неусетно, като бавен завой на океански пътнически кораб. Виждаше го в стягането на челюстта му и изцъклянето на погледа.

Когато станеше време да си тръгват, хлипащият, съсипан от мъка мъж щеше да е изчезнал. Селест отлично знаеше как щяха да се въртят и усукват мислите му, досущ като корените на вековно дърво. Обикновено след тежък „спор“ като вчерашния тя беше в безопасност седмици наред, но Пери вече знаеше за апартамента и го приемаше като предателство. Неуважение. Унижение. Нейна тайна, дълбоко пазена от него. В края на вечерта нищо друго нямаше да има значение, освен нейното предателство. Само това и нищо друго, сякаш те бяха идеалната семейна двойка, а съпругата бе извършила нещо озадачаващо и странно: бе скроила таен и сложен план да го напусне. Наистина беше странно и озадачаващо. И тя си заслужаваше онова, което предстоеше да се случи.

Нямаше други хора на огромната тераса, която се простираше по цялата дължина на залата. Все още валеше и макар че отгоре имаше навес, вятърът не спираше да навява ситни пръски дъжд по мокрите, хлъзгави плочки.

— Тук май не е чак толкова хубаво — каза Селест.

— Не, хубаво е — отвърна Джейн. — Вътре стана много шумно. Наздраве!

Двете чукнаха чашите си и отпиха.

— Тези коктейли са безумно добри — каза Джейн.

— Направо жестоки — съгласи се Селест. Тя пиеше трети. Всичките ѝ усещания — дори сковаващият страх — бяха добре увити в мек памук.

Джейн вдиша дълбоко.

— Мисля, че дъждът най-после спира. Ухае на хубаво. На солено и свежо. — Тя пристъпи към края на терасата и сложи ръка върху мокрия парапет. Гледаше дъждовната нощ с искрено възхищение.

На Селест ѝ миришеше на влага и блато.

— Трябва да ти кажа нещо — започна Селест.

Джейн вдигна вежди. Носеше алено червило, забеляза Селест. Маделин щеше да е очарована.

— Точно преди да излезем тази вечер, Джош дойде при мен и ми каза, че Макс е този, който тормози Амабела, не Зиги. Бях потресена. Съжалявам. Толкова съжалявам! — Тя вдигна поглед и забеляза Харпър, която излезе на терасата и започна да ровичка из чантата си. Харпър хвърли поглед към тях и бързо затрака с токчета към другия край, достатъчно далеч, за да не ги чува, и запали цигара.

— Знам — отвърна Джейн.

— Знаеш? — Селест отстъпи назад и едва не се подхлъзна.

— Зиги ми каза вчера. Очевидно Амабела му е признала и го е помолила да пази тайна. Не се тревожи за това. Всичко е наред.

— Не е наред! Ти трябваше да изтърпиш онази ужасна петиция и хора като… нея. — Селест кимна в посока към Харпър. — А горкичкият Зиги трябваше да изтърпи и родителите, които забраниха на децата си да играят с него. Тази вечер ще кажа на Рената и на госпожица Барнс, и на госпожа Липман. Ще кажа на всички. Може дори да изляза отпред и да направя публично изявление: Обвинихте грешното дете.

— Не е нужно да го правиш — каза Джейн. — Всичко е наред. Всичко ще се подреди от само себе си.

— Чувствам се толкова ужасно — повтори Селест и гласът ѝ затрепери. Сети се и за Саксън Банкс.

— Недей — каза Джейн и докосна ръката ѝ. — Всичко е наред. Всичко ще се оправи. Вината не е твоя.

— Не е, но в известен смисъл аз също имам вина — отвърна Селест.

— Не, нямаш — твърдо заяви Джейн.

— Може ли да се присъединим към вас?

Стъклената врата се плъзна встрани. Бяха Нейтън и Бони. Бони изглеждаше както винаги, а Нейтън носеше не толкова скъп вариант на костюма на Пери, само че бе свалил черната си перука и я въртеше върху юмрука си като кукла.

Селест знаеше, че е длъжна да не харесва Нейтън и Бони заради Маделин, но понякога беше трудно. И двамата изглеждаха толкова кротки и услужливи, а Скай беше толкова сладко момиченце.

О, боже!

Съвсем бе забравила. Джош каза, че Макс пак блъснал Скай по стълбите. Макс имаше нова жертва. Селест трябваше да каже нещо.

— Тази вечер разбрах, че синът ми Макс тормози някои от момиченцата в класа си. Мисля, че той е блъснал дъщеря ви по стълбите… хм… повече от веднъж. — Селест усети как бузите ѝ пламват. — Много съжалявам, разбрах го съвсем…

— Всичко е наред — спокойно отвърна Бони. — Скай ми каза. Обсъдихме някои стратегии относно поведението ѝ, какво да прави, ако нещо подобно се случи отново.

Стратегии, помисли си мрачно Селест. Тя звучи като Сузи, сякаш Скай е жертва на домашно насилие. Видя как Харпър загаси цигарата си върху мокрия парапет, а после внимателно я уви в салфетка, преди да забърза обратно към залата, целенасочено вперила поглед напред.

— Всъщност точно днес изпратихме имейл до госпожица Барнс, за да я уведомим за това — намеси се Нейтън с ентусиазъм. — Съжалявам, но Скай е болезнено срамежлива и трудно отстоява правата си, така че искахме госпожица Барнс да е наясно с това. Все пак решенията на тези проблеми зависят от учителите. Мисля, че такава е училищната политика. Нека учителите се справят. Ние никога не бихме те безпокоили заради това.

— О! — каза Селест. — Ами… благодаря. И нека пак кажа, наистина много съжалявам…

— Няма нужда да съжаляваш. Господи! Та те са просто деца! — каза Нейтън. — Не удряй приятелите си. Защитавай се сам. Как да се държим като възрастни.

— Как да се държим като възрастни — повтори Селест с треперещ глас.

— Аз самият все още се уча, разбира се! — каза Нейтън.

— Всичко това е част от тяхното емоционално и духовно израстване — добави Бони.

— Има една книга във връзка с това, нали? — обади се Джейн. — Нещо от сорта на „Всичко, което трябва да знаете, се учи в детската градина: Не бъди подъл, играй честно, споделяй играчките си“.

— Споделянето е загриженост — цитира Нейтън и всички се засмяха на познатото клише.

Детектив сержант Ейдриън Куинлан: Осем души, в това число и жертвата, са били на терасата по време на инцидента. Ние знаем кои са били те. Те знаят кои са и знаят какво са видели. Да каже истината, е най-важното задължение на един свидетел.