Големите малки лъжи

76.

В първия момент лицето му не трепна, остана си приветливо и любезно, сякаш това изобщо не го засягаше. Не я разпозна. Като игла в купа сено! Фразата ѝ хрумна съвсем неуместно. Нещо, което би казала майка ѝ.

Но когато изрече името Саксън Банкс, нещо трепна в очите му не защото я разпозна — той все още нямаше представа, не би направил дори усилие да се разрови из паметта си, — а защото разбра, че тя бе една от многото.

Беше излъгал за името си. Никога не ѝ бе хрумвало, че името може да е измислено. Сякаш човек не можеше да си подправи името, но можеше да си измисли самоличност с фалшиви чувства.

— Все си мислех, че може пак да се сблъскаме.

— Пери? — каза Селест.

Пери се обърна към нея.

Лицето му отново се оголи, както в колата, сякаш маската му я нямаше. Откакто Маделин за пръв път спомена името на Саксън след сбирката на клуба у тях, нещо човъркаше Селест, някакъв смътен спомен преди раждането на децата, преди Пери да ѝ посегне за пръв път.

Сега този спомен внезапно изникна в съзнанието ѝ. Напълно непокътнат. Сякаш просто я чакаше да го намери.

Сватбата на братовчеда на Пери. Онази същата, на която Саксън и Пери трябваше да се върнат чак до църквата, за да вземат мобилния телефон на Елени. Седяха около кръгла маса. Бяла колосана покривка. Гигантски панделки отзад на столовете. Слънчеви лъчи пронизваха чашите с вино. Саксън и Пери разправяха истории. Истории от общото им детство в предградията: за самоцелни лагерни колички и как Саксън спасил Пери от училищните тирани или пък онзи случай, когато Пери нагло откраднал бананов сладолед на клечка от фризера на магазинчето за риба и пържени картофи, и грамадният страховит грък го докопал за врата с месестата си лапа и попитал: „Как се казваш? а Пери рекъл: „Саксън Банкс“. Собственикът на магазинчето за риба и пържени картофи се обадил на майката на Саксън и казал: „Синът ти открадна от мен“, а майката на Саксън отвърнала: „Синът ми е тук, до мен“, и му затворила.

Толкова смешно. Толкова хитро. Как се смяха тогава, докато пийваха шампанско.

— Това не значеше абсолютно нищо — каза Пери на Селест.

В ушите ѝ се появи глухо бучене, сякаш се гмурна дълбоко под вода.

Джейн видя как Пери се извърна от нея, за да погледне съпругата си; премахна я от съзнанието си на секундата, без дори да си направи труда да се сети коя е или да отбележи присъствието ѝ. За него тя не бе съществувала никога. Тя нямаше никакво значение в живота му. Той беше женен за красива жена. Джейн бе порнография. Джейн беше филм за възрастни, който не влизаше в хотелската му сметка. Джейн беше интернет порно, където всеки фетиш се задоволяваше. Имате фетиш към унижаване на дебели момичета? Въведете номера на кредитната си карта и натиснете тук.

— Затова се преместих в Пириуи — каза Джейн, — Просто в случай че си тук.

Стъкленият асансьор. Добре изолираната, сумрачна хотелска стая.

Спомни си как се огледа наоколо — небрежно, с удоволствие — за знаци, които да ѝ подскажат що за човек е, издайнически знаци относно парите му и стила му, и още знаци, които да загатнат, че това ще е една възхитително щедра еднократна среща. Нямаше много за гледане. Затворен лаптоп. Малък куфар на колелца, грижливо изправен в ъгъла. До лаптопа лежеше рекламна брошура на агенция за недвижими имоти. ПРОДАВА СЕ. Снимка от имот с изглед към океана. ЛУКСОЗНА СЕМЕЙНА КЪЩА С ИЗГЛЕД КЪМ ОКЕАНА НА ВЕЛИКОЛЕПНИЯ ПОЛУОСТРОВ ПИРИУИ.

— Ще купуваш ли тази къща? — бе попитала.

— Вероятно да — отвърна той. Тъкмо ѝ наливаше шампанско.

— Имаш ли деца? — попита го глупаво, безразсъдно. — Изглежда чудесна къща за деца. — Така и не го попита за съпруга. Нямаше брачна халка. Не носеше брачна халка.

— Нямам деца — каза. — Някой ден бих искал да имам.

Тогава Джейн забеляза нещо в изражението на лицето му: тъга, отчаян копнеж, и си помисли, с цялата си идиотска наивност, че е напълно наясно с причината за тази тъга. Той преживяваше раздяла! Разбира се. Той бе точно като нея, лекуваше разбито сърце. Копнееше да намери правилната жена и да създаде семейство, а на нея, идиотката, дори ѝ хрумна, докато той ѝ подаваше чашата шампанско с ужасно привлекателната си усмивка, че точно тя би могла да се окаже тази жена. И по-странни неща са се случвали!

А после по-странните неща действително се случиха.

През последвалите години ѝ се свиваше стомахът от фразата полуостров Пириуи, независимо дали в разговор или пък написана някъде. Сменяше темата. Обръщаше страницата.

И един ден, внезапно, направи точно обратното. Каза на Зиги, че отиват на плажа, и се качиха в колата, и поеха към великолепния полуостров Пириуи, и тя през цялото време се опитваше да се преструва, че изобщо не се сеща за онази рекламна брошура, макар че не можеше да я изтрие от съзнанието си.

Играха си на плажа, а тя се оглеждаше над рамото на Зиги за мъж с блестяща усмивка и сърф под мишница. Заслушваше се в очакване да чуе как някоя съпруга вика името Саксън.

Какво искаше?

Отмъщение? Разпознаване? Да му покаже, че вече е отслабнала? Да го удари, да го нарани, да го докладва? Да каже всички онези неща, които трябваше да каже вместо онова тъпо „Чао“? Да му покаже някак си, че не му се е разминало? Макар че му се бе разминало, естествено.

Тя искаше той да види Зиги.

Искаше той да се възхити от своето красиво, умно и силно момченце.

Пълно безумие. Това беше толкова глупаво, странно, нелепо и грешно желание, че тя отказваше да го формулира ясно, а понякога направо го отричаше.

Защото как изобщо би се случил този вълшебен момент на бащинско възхищение? „Ехо, здрасти! Помниш ли ме? Родих момченце! Ето го! Не, не, естествено, че не искам да имам връзка с теб, но наистина ми се ще да спреш за момент и да се повъзхищаваш на сина си. Той обича тиква. Винаги е обожавал тиква! Не е за вярване, нали? Кое дете обича тиква? Той е срамежлив и смел и има страхотно чувство за равновесие. И ето на. Ти си копеле и негодник и аз те ненавиждам, но само погледни сина си и ми кажи как е възможно това? Десет минути поквара да създадат нещо толкова перфектно.“

Беше си казала, че е завела Зиги в Пириуи на еднодневна разходка, но е видяла апартамент под наем и „спонтанно“ е решила да се преместят. Повтаряше си го толкова яростно и упорито, че почти си повярва, и докато месеците се изнизваха и изглеждаше все по-малко и по-малко вероятно Саксън Банкс изобщо да живее тук, накрая се случи. Тя просто спря да се оглежда за него.

Когато разказа на Маделин историята за онази нощ в хотела със Саксън, дори не ѝ хрумна да ѝ каже, че той беше част от причината за преместването ѝ в Пириуи. Беше абсурдно и срамно. „Искала си да налетиш на него? — би казала Маделин, опитвайки се да разбере. — Ти си искала да видиш този мъж?“ Как би могла Джейн да обясни, че искаше и не искаше да го види? Така или иначе бе забравила напълно за онази рекламна брошура! Преместването ѝ в Пириуи наистина бе спонтанно решение.

А Саксън със сигурност не беше тук.

И ето го сега. Съпругът на Селест. Трябва да е бил женен за Селест по времето, когато се срещнаха.

„Много трудно забременях с момчетата“ — беше ѝ казала Селест веднъж, докато се разхождаха. Ето защо бе изглеждал тъжен, когато го попита дали има деца.

Джейн усети как лицето ѝ пламва от унижение в хладния нощен въздух.

— Не значеше нищо — повтори Пери на Селест.

— За нея е значело нещо — каза Селест.

Тогава той сви рамене и всичко се срина. Почти незабележимото свиване на раменете, което казваше: На кого му пука за нея? Той смяташе, че става въпрос за изневяра. Смяташе, че са го изловили в средностатистическа еднократна забежка тип бизнесмен-в-командировка. Смяташе, че това няма нищо общо с Джейн.

— Мислех, че си…

Гърлото ѝ пресъхна, не можеше да говори.

Мислеше го за добър човек. Добър човек с избухлив характер. Мислеше, че проявите на насилие са нещо интимно и лично, което се случваше помежду им. Мислеше, че не е способен на случайно насилие. Той винаги се държеше толкова мило със сервитьорки, дори и с некадърните. Мислеше си, че го познава.

— Нека говорим за това вкъщи — каза Пери. — Нека не се излагаме пред хората.

— Ти не я погледна — прошепна Селест. — Ти дори не я погледна.

И плисна полупълната си чаша право в лицето му.

Дясната ръка на Пери се вдигна мигновено, инстинктивно, грациозно. Сякаш бе спортист, който хващаше топка, само дето не хвана нищо.

Удари Селест с опакото на дланта си.

Ръката му се изви в идеална, заучена, светкавична дъга, отметна главата ѝ назад и запрати тялото ѝ към парапета, където тя се стовари на хълбок върху плочките тромаво и тежко.

Маделин остана без дъх. Ед скочи на крака толкова бързо, че столът му се прекатури.

— Ей! ЕЙ?

Маделин се втурна към Селест и коленичи до нея.

— Господи, добре ли си…? Божичко…

— Да — отвърна Селест, притисна ръка към лицето си и се надигна на лакът. — Добре съм.

Маделин се обърна и погледна към малката групичка хора, наредени в кръг на балкона. Ед стърчеше с широко разперени ръце, едната вдигната нагоре като знак „Стоп“, а другата насочена към Селест, за да я предпази.

Чашата на Джейн се изплъзна от пръстите ѝ и се строши в краката ѝ.

Рената ровеше в чантата си.

— Ще повикам полиция — каза тя. — Ще извикам полиция веднага. Това е физическо насилие. Току-що видях с очите си как удари съпругата си.

Нейтън стискаше лакътя на Бони. Пред очите на Маделин Бони се изскубна от ръката му и пристъпи напред. Кипеше от гняв, който сякаш я изгаряше отвътре.

— Не ти е за пръв път — каза тя на Пери.

Пери не ѝ обърна внимание. Гледаше Рената, долепила телефона си до ухото.

— Добре, нека не прибързваме — каза той.

— Ето защо синът ти наранява малки момиченца — продължи Бони. Говореше със същия остър глас, който Маделин бе чула по-рано тази вечер, но още по-решително. Звучеше толкова… звучеше така, сякаш идваше от „лошия край на града“, както би казала майката на Маделин.

Звучеше като пияница. Като пушач. Като побойник. Звучеше истинска. Беше някак забавно да чуеш този гърлен, гневен глас от устата на Бони.

— Защото те е виждал да го правиш. Твоето момченце те е виждало да правиш това, нали?

Пери издиша.

— Виж, не знам какво намекваш. Децата ми не са „виждали“ нищо.

— Децата ти виждат! — кресна Бони. Лицето ѝ се изкриви от гняв. — Ние виждаме! Ние виждаме, мамка му!

Тя протегна двете си малки ръце и с все сила го блъсна в гърдите.

Той падна.