Големите малки лъжи

25.

Майките от детската градина се подредиха в нестройна редица на старта за надбягването. Яркото слънце се отразяваше в слънчевите им очила. Небето изглеждаше като гигантска синя раковина. Морето проблясваше в сапфирено на хоризонта. Джейн се усмихна на другите майки. Другите майки ѝ се усмихнаха в отговор. Всичко бе много мило. Много дружелюбно. „Сигурна съм, че проблемът е само в главата ти — бе казала майка ѝ. — Всички отдавна ще са забравили това глупаво недоразумение от деня за ориентация.“

Джейн полагаше огромни усилия да се впише в училищната общност. На всеки две седмици дежуреше в столовата. Всеки понеделник сутрин ходеше като доброволец заедно с още един родител и помагаше на госпожица Барнс да изслушва децата в упражненията им по четене. Бъбреше си любезно с останалите родители в училищния двор. Канеше деца на срещи за игра.

Но Джейн все още чувстваше, че нещо не е наред. Усещаше го в лекото извръщане на глава, в усмивките, които не достигаха до очите, в нежния полъх на предпазливост.

Това не е голям проблем, повтаряше си непрекъснато.

Просто дреболия. Трябваше да пропъди страховете си. Този свят на кутии с обяд и ученически раници, на ожулени колена и мърляви личица по никакъв начин не беше свързан с грозотата на онази топла пролетна нощ и ярката светлина, която я пронизваше като втренчено око от тавана, с натиска върху гърлото ѝ, с прошепнатите думи, които се провираха към съзнанието ѝ. Спри да мислиш за това. Спри да мислиш за това.

Джейн махна на Зиги, който седеше на пейките до страничната линия на игрището заедно с другите деца от детската градина, под зоркия поглед на госпожица Барнс.

„Знаеш, че няма да победя, нали?“ — беше му казала тази сутрин на закуска. Някои от тези майки имаха лични треньори. Една от тях работеше като личен треньор.

— Готови за старт, майчета! — каза Джонатан, симпатичният татко в отпуск по майчинство, който бе ходил с тях на „Дисни върху лед“.

— Колко метра е това всъщност? — попита Харпър.

— Финалната линия изглежда ужасно далеч — каза Габриел. — Хайде да зарежем това и да пием кафе.

— Рената и Селест ли държат лентата „Финал“? — попита Саманта. — Как са се измъкнали от това?

— Ако не се лъжа, Рената каза, че…

— Рената има възпаление на пищяла — намеси се Харпър. — Много болезнено.

— Трябва да се разтегнем, момичета — каза Бони, облечена така, сякаш всеки момент щеше да започне да води тренировка по йога. Жълтата ѝ тениска се изхлузваше от едното рамо, докато лениво повдигаше единия си глезен и го изпъваше назад.

— О, между другото, Джес? — каза Одри или Андреа. Джейн никога не успяваше да запомни името ѝ. Тя пристъпи до Джейн и заговори с нисък, поверителен тон, сякаш възнамеряваше да ѝ разкрие дълбока и мрачна тайна. Редовно го правеше. Онзи ден отново се приближи, сниши глас и попита: „Днес ли ще ходят в библиотеката?“.

— Джейн — поправи я Джейн. (Не че имаше основание да се обиди.)

— Съжалявам — каза Андреа или Одри. — Чуй сега. За или против?

— За или против какво? — попита Джейн.

— Дами! — извика Джонатан.

— Кексчета — поясни Одри или Андреа. — За или против?

— Тя е „за“ — намеси се Маделин. — Развалих смешката.

— Маделин, нека отговори сама — каза Одри или Андреа.

Изглежда като човек, който държи на здравословния начин на живот.

Маделин завъртя очи.

— Ами… обичам кексчета, това „за“ ли е? — отвърна Джейн.

— Подготвяме петиция за забрана на родителите да носят кексчета за целия клас, когато децата им имат рожден ден — каза Андреа или Одри. — Затлъстяването е много сериозен проблем, а децата през ден ядат сладкиши за почерпка.

— Аз пък не мога да разбера защо това училище е толкова обсебено от петиции — рече Маделин с раздразнение.

— Много е враждебно. Не може ли просто да направите предложение?

— Дами, моля ви! — Джонатан вдигна сигналния пистолет.

— Къде е Джаки днес, Джонатан? — попита Габриел. Всички майки бяха леко вманиачени по съпругата на Джонатан след интервюто ѝ в бизнес рубриката на вечерните новини преди няколко дни, където се бе изказала ужасяващо точно и интелигентно относно някакво корпоративно поглъщане, поставяйки журналиста на мястото му. Освен това Джонатан изглеждаше много добре по един джордж-клуниевски начин, така че непрестанните споменавания на съпругата му бяха нужни, за да е ясно, че те не обръщат внимание на външния му вид и не флиртуват с него.

— Тя е в Мелбърн — отвърна Джонатан. — Престанете да разговаряте с мен. Готови за старт!

Жените се придвижиха към стартовата линия.

— Бони изглежда толкова професионално — отбеляза Саманта, когато Бони приклекна в стартова позиция.

— Напоследък тичам много рядко — каза Бони. — Изключително натоварващо е за ставите.

Джейн забеляза как Маделин хвърли поглед към Бони и решително заби върха на маратонката си в тревата.

— Край на приказките, дами! — изрева Джонатан.

— Харесва ми този властен тон, Джонатан — каза Саманта.

— Готови!

— Това е ужасно изнервящо — сподели Одри или Андреа с Джейн. — Как се справят горките деца с…

Във въздуха отекна изстрелът на сигналния пистолет.

Tea: Аз имам собствена теория за случилото се, но предпочитам да не казвам нищо, защото за мъртвите не се говори лошо. Както често казвам на моите четири деца: „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, просто не казвай нищо.“