Големите малки лъжи

8.

ПЕТ МЕСЕЦА ПРЕДИ ВИКТОРИНАТА

— Елените са изяли морковите!

Маделин повдигна клепачи и на ранната утринна светлина видя как Клоуи размахва пред очите ѝ полуизяден морков. Ед, който тихо похъркваше до нея, предишната вечер старателно бе огризал морковите, за да създаде максимално автентични следи от еленски зъби. Клоуи удобно бе яхнала корема на майка си по пижама, с рошава коса, голяма усмивка и грейнал поглед.

Маделин разтърка очите си и погледна към часовника. Шест сутринта. Вероятно най-доброто, на което можеха да се надяват.

— Мислиш ли, че Дядо Коледа е оставил на Фред картоф? — с надежда попита Клоуи. — Защото той беше много палав тази година!

Маделин бе казала на децата си, че ако не слушат, Дядо Коледа може да им остави картофи, опаковани като подарък, и те винаги щяха да се чудят какъв ли е бил прекрасният подарък, подменен с картоф. Клоуи копнееше брат ѝ да получи картоф за Коледа. Това може би щеше да я зарадва много повече от къщата за кукли под елхата. Маделин сериозно обмисляше дали да не опакова картофи и за двамата. Това щеше да е страхотен стимул за добро поведение през цялата следваща година. „Не забравяй картофа“, можеше да им повтаря. Но Ед не ѝ позволи. Той беше твърде добър, да му се не види.

— Брат ти стана ли? — попита тя Клоуи.

— Ще го събудя! — извика Клоуи и преди Маделин да успее да я спре, крачетата ѝ вече топуркаха по коридора.

Ед се размърда.

— Още не е сутрин, нали? Не може да е сутрин.

— Украсете къщата с дрън-дрън и клонки! — запя Маделин. — Тра-ла-ла-ла-лааа, ла-ла-ла-ла!

— Ще ти дам хиляда долара, ако спреш веднага — каза Ед и притисна възглавницата върху лицето си. За един толкова добър мъж бе изненадващо груб относно пеенето ѝ.

— Ти нямаш хиляда долара — отвърна Маделин и възторжено запя „Тиха нощ“.

Мобилният ѝ телефон иззвъня със сигнала за съобщение и Маделин го взе от нощното шкафче, докато все още пееше.

Беше Абигейл. Тази година тя щеше да прекара Бъдни вечер и Коледа заедно с баща си, Бони и природената си сестра. Скай, родена три месеца след Клоуи, бе светлокосо момиченце с вид на феичка, което вървеше по петите на Абигейл като вярно кученце. Освен това много приличаше на Абигейл като малка, което смущаваше Маделин — понякога и до сълзи, — все едно нещо ценно ѝ е било отнето. По всичко личеше, че Абигейл предпочиташе Скай пред Клоуи и Фред, които категорично отказваха да я боготворят, и Маделин често се улавяше да си мисли: Но, Абигейл, Клоуи и Фред са истинските ти брат и сестра, трябва да ги обичаш повече! — което технически не беше вярно. Съзнанието на Маделин просто отказваше да приеме, че трите природени деца бяха еднакво свързани с Абигейл.

Тя прочете съобщението: Честита Коледа, мамо. Татко, Бони, Скай и аз сме в приюта от 5:30 сутринта! Вече обелих четиресет картофа! Прекрасно е да помагаш на другите. Чувствам се благословена. С обич, Абигейл.

— Та тя не е обелила и един проклет картоф през целия си живот — мърмореше Маделин, докато пишеше съобщение в отговор: Това е чудесно, миличка. Весела Коледа и на теб, ще се видим скоро, ххх!

Тя стовари телефона обратно върху нощното шкафче. Внезапно се почувства изтощена и положи максимално усилие да удържи разбушувалия се гняв зад очите си.

Чувствам се благословена… Прекрасно е.

И това от устата на четиринайсетгодишно момиче, което роптаеше, ако го помолиш да подреди масата за вечеря. Дъщеря ѝ започваше да звучи точно като Бони.

— Гадост! — изсумтя тя на глас.

В коледната сутрин Бони бе организирала доброволческо посещение на цялото семейство в приют за бездомни. „Просто ненавиждам целия този ужасен комерсиализъм на Коледа“, бе казала тя на Маделин миналата седмица, когато случайно се срещнаха в търговския център. Маделин пазаруваше за Коледа и на китките ѝ бяха нанизани десетки найлонови пазарски торби. Фред и Клоуи смучеха близалки и устните им лъщяха в аленочервено. Междувременно Бони носеше миниатюрно дръвче бонзай в саксия, а Скай вървеше до нея и ядеше круша. („Шибана круша“, сподели Маделин по-късно на Селест. По някаква причина не можеше да се примири с тази круша.)

Как изобщо бе успяла Бони да изкара от леглото бившия съпруг на Маделин в толкова ранен час, за да отиде да работи в приют за бездомни? Докато бяха женени, Нейтън не ставаше преди осем. Бони сигурно му прави екологично чисти свирки.

— Абигейл се наслаждава на „прекрасно преживяване“ с Бони в приюта за бездомни — каза Маделин.

Ед свали възглавницата от лицето си.

— Това е отвратително — каза той.

— И още как — отвърна Маделин. Тъкмо затова го обичаше.

— Кафе — състрадателно каза той. — Ще ти направя кафе.

— ПОДАРЪЦИ! — изкрещяха Клоуи и Фред от долния етаж.

Клоуи и Фред не можеха да се наситят на целия този ужасен комерсиализъм на Коледа.

Харпър: Можете ли да си представите колко неловко трябва да е било за Маделин да запише детето си в една и съща предучилищна група с детето на бившия си съпруг? Помня как с Рената си говорихме за това по време на късна закуска. Много се тревожехме как ще се отрази това на динамиката в класната стая. Естествено, Бони обичаше да се преструва, че всичко е толкова мило и дружелюбно. „Ах, всички ние обядваме заедно на Коледа.“ О, я стига! Видях ги с очите си на викторината. Видях как Бони изля цялото си питие върху Маделин!