Бегачът

Глава 27

Рейчъл също го чу. Фиксирането ѝ върху мислите на Холи се прекрати, тя се обърна, вторачи се във вратата, после в Драйдън.

Драйдън се наведе и вдигна пистолета от пода, където го беше оставил. Отдръпна се от стената и се изправи на три метра диагонално от вратата. Рейчъл дойде и застана до него.

Очите на Драйдън се насочиха към отвора между вратата и прага. Сумрачната светлина от стълбищните лампи беше прекъсната надве места.

Сенки от крака. Някой стоеше там. Не се качваше към горните етажи, нито слизаше към изхода. Просто стоеше на площадката и се опитваше да не вдига шум.

За по-малко от половин секунда Драйдън обмисли възможностите. След това отхвърли всички въпроси. Нямаше време.

Помисли си: Рейчъл, върви в спалнята отзад и отвори плъзгащата се врата. Следвам те.

Тя не се поколеба. Обърна се и изчезна в мрака на коридора. Драйдън я последва, крачейки заднешком с насочен пистолет и без да изпуска вратата от очи.

Когато влезе в спалнята, чу, че плъзгащата се врата се отваря. Маратонките на Рейчъл почти не вдигаха шум по металната повърхност на балкона. Той беше по-скоро противопожарен изход, но без стълба.

Драйдън протегна ръка назад, усети ръба на плъзгащата се врата и мина заднешком през нея. През спалнята и надолу по коридора виждаше входната врата на апартамента. И двойната сянка през отвора между вратата и прага.

Топката на вратата изтрака. Рейчъл трепна от звука.

Драйдън отмести очи и огледа пространството зад редицата градски къщи, чието разположение беше проучил по-рано. Огледа сградите от другата страна и множеството алеи, излизащи между тях. Една от алеите беше по-тъмна от останалите: тесен пасаж между четириетажна къща и двуетажна тухлена сграда. Хареса му като маршрут за измъкване. Беше я харесал още щом я видя преди часове.

На дванайсет метра от него топката на вратата отново изтрака.

Драйдън прехвърли крак през перилото и стъпи на ръба на балкона с пръстите навътре между пръчките на парапета. Прехвърли и другия крак, след това махна на Рейчъл да го последва. Държеше я за здравата ръка, когато се прехвърляше.

Нещо — рамо или стъпало, блъсна силно входната врата на апартамента. Драйдън погледна надолу — плосък празен плочник на три метра под тях.

Пъхна пистолета под колана на панталона си и хвана Рейчъл за ръката.

— Знаеш ли какво ще направя? — прошепна той.

Тя кимна. Беше нервна, но готова.

Вдигна я от балкона за ръката, докато с другата стискаше парапета. Клекна, докосвайки със задник глезените си, протегна ръка колкото можеше повече надолу, докато краката на Рейчъл се озоваха на не повече от половин метър от плочника. Пусна я и чу как тя се приземи тихо. За малко загуби равновесие, но се овладя и отстъпи назад, освобождавайки място за него. Той се изправи, отблъсна се от балкона с крака и скочи, приземявайки се на плочите.

Рейчъл вече крачеше, бързайки към тясната алея, която Драйдън си беше представил. Той извади пистолета и я настигна със спринт. Точно завиха зад тухлената къща, когато чуха далеч зад тях как вратата на апартамента се пръсва навътре. В същия миг чу друг шум, който беше много по близо.

Зареждането на пушка помпа на три метра пред тях в тъмната като рог алея.

Женски глас.

— Не мърдай. Насочиш ли пистолета към мен, ще те застрелям.

Нямаше и намек за блъф в този глас.

Драйдън остана неподвижен.

Рейчъл стоеше точно до него. Всеки изстрел с помпата щеше да улучи и нея.

— Изхвърли пълнителя — нареди жената. — След това изхвърли патрона от патронника. Накрая пусни пистолета на земята.

В по-широкото пространство между редиците сгради подметки кацнаха с плясък върху плочника. Някой току-що беше скочил от балкона на апартамента.

— Направи го — каза жената.

Драйдън натисна бутона и изхвърли пълнителя, след това и патрона в патронника. До себе си чу как Рейчъл издиша дълбоко като човек, готов за най-лошото. Той пусна пистолета на земята.

Чуха се стъпки откъм входа на алеята. Те спряха извън зрителното поле на Драйдън. Новодошлият внимаваше да не застава в линията на стрелба.

Зад Сам издрънча нещо металическо.

— Обърни се към мен — каза жената с пушката помпа.

Драйдън се подчини. В сумрака видя бледия блясък на белезници. Жената ги хвърли и той успя да ги улови във въздуха.

— Сложи си ги. Ръцете на гърба.

Той още не можеше да види лицето на жената. В разсеяната светлина, която падаше от улицата, можеше да различи само Рейчъл. Зад страха в очите на момичето забеляза и силно объркване. Обаче от какво — не можеше да каже.

— Зад гърба. Направи го — повтори жената.

Драйдън закопча ръцете си на гърба. Секунда по-късно блесна фенерче, вероятно монтирано под цевта на пушката. Лъчът се плъзна по гърба на Сам.

— Обезопасен е — каза жената.

Новодошлият пристъпи във входа на алеята. Още една жена. Драйдън можа да види само силуета ѝ в местещият се кръг светлина.

Рейчъл местеше глава напред-назад, поглеждайки от едната жена към другата.

— Не мога да чуя мислите ви — каза тя. — На никоя от вас.

— Разбира се, че не можеш, скъпа — каза новодошлата. Тя хвана Драйдън за ризата и рязко го дръпна напред.

Извади го от равновесие и той падна тежко с лицето напред върху плочките. Жената седна напряко на гърба му и той чу, че нещо щракна. Вероятно малка пластмасова кутийка.

— Какво ще му правиш? — Паника изпълни гласа на Рейчъл.

— Спокойно — каза жената.

Рейчъл не се успокои. Тя изкрещя:

— Какво му правиш? — последната дума беше заглушена, защото другата жена сложи ръката си на устата ѝ.

Миг по-късно Драйдън усети игла да прониква във врата му. Чу как буталото се спуска. Почувства прилив на топлина под кожата си.

— Спри! — изпищя пак Рейчъл, която се беше измъкнала от ръката на жената. — Какво му правиш?

Втората жена вече се надигаше от него. Изправи се и помогна на първата да удържат Рейчъл в мрака. Драйдън чуваше всичко като през спускаща се мъгла. Място, където всички звуци са кухи и без източник. Почувства горещината да се разпростира от врата към скалпа му. Плочките под него се разтвориха в мрак. Приглушените писъци на Рейчъл го последваха там.