Бегачът

Глава 37

Драйдън си спомни вчерашния разговор по време на обяда в апартамента на Одри и Сандра. Как Рейчъл попита другите за Холи, уплашена за нейната безопасност.

Сандра се опита да успокои страховете на момичето. Засега. Поне тази седмица със сигурност, никой няма да я нарани.

Драйдън разбра.

Тази седмица със сигурност.

Толкова време щеше да е нужно на момичето да си възвърне паметта.

Защото Рейчъл беше заплахата за живота на Холи.

Тази мисъл накара Драйдън да се усъмни в своята проницателност.

— През следващите дни — започна Гол отново, — неколцина от тясно свързаните с изследванията, които живееха във Вашингтон и неговите околности, се самоубиха. Поне изглеждаше така. Военните се нуждаеха от тях, за да им изяснят какво се случва. От гледна точка на Одри и Сандра това беше блестящ тактически ход: извади колкото можеш по-бързо ключовите играчи от играта и остави правителството да се почесва по главата, докато се опитва да разбере станалото. Щяха да минат месеци, преди военните и компании като моята и "Уестърн Дайнамикс" да успеят да измислят средство за защита от заплахата, която Рейчъл представлява.

Компютърът продължаваше да работи. Гол протегна ръка под дисплея и го изключи.

— Не можеш напълно да ги спреш да те шпионират - обясни той, — но можеш да предпазиш хората си. Трябва ти специална организационна структура. Никой не бива да знае твърде много, особено обикновените служители, в случай че мислите им бъдат прочетени. А изследователските лаборатории трябва да са на отдалечени места — острови далече от брега или малки постройки сред арктическата пустош. Места, до които някой като Рейчъл не може да се доближи незабелязано. Трябва да станеш наистина параноичен. В този смисъл Холи беше много по-напред от нас.

Драйдън погледна към нея, седнала там, прегърнала се сама.

— Холи напусна Вашингтон само час след насилието във Форт Детрик — обясни Гол. — По онова време имала чувството, че постъпва неразумно, но вероятно това ѝ е спасило живота.

— Моят приятел има вила на Флорида Кийс — обади се Холи. — Изчезнах от лицето на земята за повече от шест месеца, опитвайки се да дойда на себе си. Никой от хората, с които работех във Форт Детрик, не знаеше къде съм. Предполагам, че ако знаеха, Рейчъл и другите две щяха да ме намерят. По това време нямаше да имат никаква логическа причина да ме убият. Вече щяха да са направили достатъчно в това отношение. Обаче си мисля… — Тя поклати глава. Онова, което искаше да каже, ѝ причиняваше болка.

— Разбирам, че Рейчъл ме мрази, но не смятам, че в началото е искала да ме убие. Можеше да го направи, когато изпрати третата бележка. Вместо да пиша, можеше да ме накара да забия химикалката в гърлото си. Мисля, че истинската омраза се е появила по-късно, с течение на месеците и годините. Одри и Сандра са се погрижили за това. Положили са усилия да разпалят онова, което Рейчъл е изпитвала в началото. Разбирате ли каква е причината? Те винаги ще имат нужда от Рейчъл заради нейните способности. Имали са нужда от нея като оръжие, затова е трябвало да бъде хладнокръвна и да не изпитва угризения. Постигнали са го, карайки я да се фокусира върху мен. Върху идеята да ме намерят и убият. Всичко, което знаем сега, потвърждава това.

— С времето — продължи Гол, — когато военните създали специални групи да преследват Рейчъл и другите, за да защитят хората, изложени на опасност, Холи била изпратена в Амарило под ново име.

Драйдън погледна отново черните кръгове под очите на Холи. Хлътналите бузи. Лицето, което носеше отпечатъка на цяло десетилетие живот в страх.

Представи си Рейчъл застанала на вратата на спалнята си със своя плюшен динозавър. Малко уплашено момиче, което просто иска животът му да има смисъл. Видя я на перваза в онзи последен миг, когато погледна покрай него в бездната.

Не е много късно. Можеш да ме пуснеш.

Опита се да примири това момиче с призрака, който преследваше Холи Феръл в нейните кошмари, и най-неочаквано изпита усещането, че ще повърне. Огледа се, но не видя врата, която да води към тоалетна, затова потисна това чувство.

— Как пипнахте Рейчъл преди два месеца? — попита той Гол.

За пръв път на лицето на Гол се появи нещо като срам. Той обаче успя да го потисне, сякаш вече си беше изработил метод за освобождаване от подобни чувства.

— Използвах Холи за примамка — обясни той. — Без нейно знание. Моя връзка сред военните научи къде е прехвърлена Холи и реших да се възползвам от тази информация и да получа контрол върху Рейчъл.

Холи стисна зъби и отклони поглед. Очевидно вече знаеше това.

— Имаше определени правителствени бази данни, в които смятахме, че Рейчъл и останалите бяха успели да проникнат — продължи да разказва Гол. — В една вкарахме данни за местоположението на Холи — все едно по погрешка, за да може Рейчъл да ги намери. — Той сви рамене. — И тя ги намери.

Драйдън се замисли за логистиката на самия капан. Как Холи би могла да бъде в безопасност, когато Рейчъл е в състояние да я убие от всяко място в радиус километър и половина? Как Гол и хората му са установили местоположението ѝ в този радиус, за да успеят да я хванат?

Холи разгада объркването, изписано на лицето му.

— Не им пукаше дали ще бъда убита — обясни тя. — Знаеха, че шансовете да хванат Рейчъл са малки дори ако успее да ме убие. Рискуваха живота ми заради нищожно малката вероятност да я хванат.

По лицето на Гол отново се появи засраменото изражение, но само за малко.

— Сработи — възрази той. — Бяхме скрили камери в апартамента на Холи, в колата и на работното ѝ място. Ако я видехме да се самоубива, щяхме да знаем, че в момента Рейчъл е в радиус километър и половина от това място. В течение на седмици дузина безпилотни самолети обикаляха Амарило отгоре, а сателитите "Миранда" бяха настроени да наблюдават града непрестанно. Накрая просто извадихме късмет. Един от безпилотниците откри Рейчъл в градския парк на две преки от къщата на Холи. Безпилотниците бяха въоръжени с нискозарядни неосколъчни бойни глави. Прицелихме се в точка на пет метра от мястото, където стоеше тя. Взривната вълна ѝ счупи три ребра и ѝ причини мозъчно сътресение. Беше още безсъзнание, когато хората ми я намериха и подчиниха с лекарства.

— Другите две не бяха ли с нея?

Гол поклати глава.

— И да са били в Амарило, не присъстваха, когато изстреляхме ракетата. Да, резултатът не беше идеален.

— Не, наистина не беше идеален — намеси се Холи. — През последните два месеца имах въоръжена охрана и всяка минута се чудех дали тези две жени не ме наблюдават. Знаеш ли, че могат да преценят разстоянието така, че да не чувстваш хлад по слепоочията си? Да, вече са майсторки.

Драйдън се замисли дали да ѝ каже, че са я наблюдавали. Беше логично да го правят след залавянето на Рейчъл. Сигурно Одри и Сандра отчаяно са искали да разберат къде е отведено момичето. Наблюдавайки Холи, са могли да научат имената на военните, които са сменили нейната самоличност и са я скрили в Амарило. Същите хора сигурно са играли някаква роля в организирането на капана за Рейчъл или познават други, които са участвали. Тази верига от връзки със сигурност някой ден щеше да ги отведе до Ел Седеро.

Драйдън запази тези мисли се за себе си. Холи вече беше достатъчно разтърсена.

— Ти наистина ли участваш в спасяването на живота на Рейчъл?

Холи кимна.

— Нищо от случилото се не е по нейна вина. Тя е дете. Това не е неин избор.

— Тя е опасна. Не само за теб, но и за много други хора.

— Този проблем може да се реши.

Гол, изглежда, вече беше уморен от онова, за което Холи намекваше.

Драйдън погледна нея, после него.

— Какво искаш да кажеш? — попита той. — Как може да се реши проблемът?

— По същия начин, както е създаден — отговори тя. — Генетична промяна. Лекарството, което е било използвано върху Рейчъл, се усъвършенства вече дванайсет години. Сега знаем как да го обърнем.