Бегачът

Глава 36

Гол я представи на Драйдън. Сам я беше видял отдалеч пред нейната градска къща в Амарило. Отблизо приличаше на човек, който от известно време не си доспива. Под очите имаше тъмни кръгове, а иначе беше бледа. Когато стисна ръката на Драйдън, в хватката ѝ липсваше всякаква сила. Излезе прав за нейната възраст: около четиресет плюс минус някоя и друга година.

— Ти си от учените, работили с Рейчъл?

Тя отговори, без да го гледа в очите.

— В началото не бях част от проекта. Работих в НИР "Фредерик", клон на Националния институт по рака, разположен тук, в "Детрик". Бях там вече от година, когато ми предложиха да се включа… в другото нещо. Казаха ми, че някои грантове за изследванията във "Фредерик", които чаках, щели бързо да бъдат одобрени, ако помогна…

Тя замълча. После поклати глава.

— Това са глупости. Вярно е, но са глупости. Знаех на какво казвам "да". Страхувах се да им откажа, но част от мен наистина искаше да участва. Беше рисковано, беше пленително. Така че го направих.

Не каза нищо повече по въпроса. Очите ѝ продължаваха да са впити в пода.

Обади се Гол:

— Мистър Драйдън, сега ще ти разкажа как Рейчъл и останалите две успяха да излязат свободни от "Детрик". Това е последната част от историята. Обаче трябва да разбереш нещо за Одри и Сандра, както и за майката на Рейчъл. Знаеш, че всички тези обекти са дошли от затвора заради углавни престъпления с дългогодишни присъди. В случая на Ребека Грант престъплението е било свързано с наркотици. Основно притежание, търговия на дребно. Тя не е била много по взимането на решения, но в никакъв случай не е била чудовище. Обаче Одри и Сандра бяха. И двете са били осъдени за убийство. И двете с голяма доза сигурност са социопати. — Той спря, за да събере мислите си, после продължи. — Всъщност от Форт Детрик има два опита за бягство. Единият се провалил, но другият успял. Първият опит бил… по-мила разновидност. Това е, което Рейчъл и нейната майка предпочитали. Не забравяй, че по времето, когато се е случило всичко това, е била на седем.

Драйдън го изчака да продължи.

Гол се обърна към Холи.

— Можеш ли да му покажеш?

Тя кимна, бръкна в джоба си и извади правоъгълна пачка сгънати листове от бележник. Когато ги разгъна, Драйдън видя, че се състои от три листа. Почеркът беше хаотичен и същевременно твърде грижлив, като на дете. Холи отдели един от останалите и го подаде на Драйдън.

— Какво е това? — попита той.

Холи вдигна рамене.

— Ще видиш — отговори Гол вместо нея.

Драйдън обърна листа в ръцете си и зачете.

Холи, аз съм Рейчъл. Страхувам се да те помоля за това, когато си тук, защото знам, че хората тук непрекъснато наблюдават, а мама казва, че вероятно има и машини, които записват звуците тук. Денем и нощем. Това е единственият начин, който зная, за да ти изпратя това съобщение и да те помоля за помощ. Мама мисли да кажеш на репортер от вестник или телевизията какво става тук, всичко което знаеш. Тогава ще стане така, че ще трябва да ни пуснат да си вървим. Мама казва, че е незаконно да ни държат тук завинаги. Холи, моля, говори с репортер и ги накарай да ни пуснат от тук. Знам, че си искрена, когато си мила с мен и че те е грижа за нас. Моля, помогни ни.

Драйдън го прочете и вдигна очи от листа.

— Рейчъл ти е пъхнала тази бележка? — попита той. Беше трудно за вярване, като се има предвид нивото на безопасността в подобна институция.

Холи поклати глава.

— Не съвсем. Бях в кабинета си на другото място в НИР "Фредерик", на няколкостотин метра от мястото, където бяха затворени Рейчъл и останалите. Беше късно през нощта. Разглеждах някакви лабораторни резултати и изведнъж ги бутнах настрана, взех химикалка и започнах да пиша това съобщение. Не се чувствах насилена. Просто… исках да го направя. Все едно ми е хрумнала идея за разказ. От онези, които са съставени от нечии дневници или писма. Как му викаха? Епистоларен роман? Точно така се чувствах. Поток на съзнанието, в който Рейчъл и нейната майка са модели, а аз съм се хванала да запиша мислите така, както са ми дошли. Лошият почерк и грешките това са част от разказа.

Драйдън се вгледа отново в думите. Представи си Рейчъл в клетка, на седем години, а всяка частица от нейните надежди е свързана с тези думи върху листа от бележника на Холи.

— Нямах представа какво друго да си мисля за това

— Продължи Холи. — Гледах го пет минути, после го бутнах настрана. Трябваше да си върша работата. — Тя измъкна втори лист от тестето. — Половин час по-късно отново взех химикалката и записах това.

Не си измисляш. Мама казва, че има начин да ти покажа, че всичко е истина. Твоят началник в тази сграда има следния имейл адрес: EGraham@detrick. us-abri.mil и са нужни две пароли, за да се отвори. Първата е leanne424miami, а втората murphyhatesthevet 87. Ако си измисляше всичко това, ти нямаше да знаеш неговите пароли. Ние ги знаем, защото го чуваме да си ги мисли, когато ги набира. Отвори електронната му поща с тези пароли и ще видиш, че са истински. И наистина аз те моля да ни помогнеш. Холи, моля те, помогни ни да се измъкнем от тук.

Драйдън отново вдигна очи към Холи.

— Предполагам, че паролите са били верни?

Тя кимна е нещастно изражение.

— Обмисляла ли си наистина да се обърнеш към пресата? — попита Драйдън.

— Да.

— Но не си го направила.

— Бях изплашена — призна тя. — Трябваха ми години да свикна с това, че ми чуват мислите. Колкото и странно да беше това, във втория случай имаше нещо много по-различно. Да си под чужд контрол. Това направо ме потресе. — Тя си пое дълбоко дъх. — И не исках да го правя. Това е истината. Беше ме страх. Знаех какво може да ми се случи, ако се обърна към обществеността срещу военните заради такова нещо. Сетих се за Брадли Манинг⁹. И за други, за които вероятно дори не сме чували. Може би щях да успея да затворя цялата лаборатория, но… просто не исках да опитвам. Всичко се сведе до това.

Гласът ѝ прозвуча така, сякаш всеки момент ще заплаче. След малко продължи.

— Какво щеше да направиш, ако беше на мое място? Честно?

Драйдън помисли малко, после ѝ даде единствения отговор, който можеше.

— Не знам.

— Седях там десетина минути и все повече се разпалвах — продължи Холи — и тогава отидох при началника ми в НИР "Фредерик". Човек, на когото имах доверие и… Не знам. Търсех нечий съвет. Не исках да съм сама във всичко това. Това беше единственото, което ми се въртеше из главата.

— Мамка му — се изплъзна на Драйдън.

— Ще ми се да не бях го правила. Всичко бих дала, за да върна времето.

— Твоят началник го е съобщил нагоре по командната верига, нали? — отбеляза Драйдън.

Рязко кимване за потвърждение.

— После какво се случи? — попита той.

Гол отиде до компютъра.

— Ето това — каза той и натисна бутона за показване на диапозитиви.

Холи обърна гръб на машината, взе един стол и седна настрана със стиснати в скута юмруци.

Драйдън впи поглед в екрана.

Появи се зърнисто изображение. Изглеждаше като заснето от охранителна камера в блок с килии на затвор. Гледната точка беше близо до тавана надолу към редица килии. Зад решетките Драйдън виждаше жени в черни гащеризони. В девет от килиите имаше само по един човек. В десетата бяха седемгодишната Рейчъл и нейната майка.

— Това са кадри от вътрешността на мястото, където са държани — каза Гол. — Сграда № 16 в "Детрик".

Драйдън отново огледа редицата килии и забеляза Одри и Сандра. Всяка беше с различен цвят коса от тези, с които ги беше видял в Чикаго.

Накрая очите му се спряха на текста в долния край на екрана: Детрик 16–06.08.2008 23:30:52.

Миг по-късно диапозитивът се смени с друго изображение. Същата сцена от различен зрителен ъгъл, надписът сочеше няколко секунди по-късно.

В третия кадър, също секунди по-късно, всичко се беше променило. Жените бяха разтревожени в своите килии. Някои бяха станали. В първите два кадъра Рейчъл беше в скута на майка си, а сега се беше вкопчила здраво в нея.

На четвъртия кадър се виждаше екип от мъже в униформи на охранители, които току-що бяха влезли в блока и крачеха към килията на Ребека и Рейчъл. Всички в килиите бяха на крака и пищяха с разкривени усти. Рейчъл бе заровила лице в рамото на Ребека.

Гол започна да разказва ставащото на следващите един след друг кадри. Гласът му беше безизразен и безстрастен. Драйдън откъсна очи от екрана и само слушаше.

— Екипът на охраната е млад и неопитен. За разлика от истинските пазачи по затворите тези тук никога не се били сблъсквали със съпротива от страна на затворниците. Носят пушки помпи, заредени с несмъртоносни муниции като торбички с бобчета, които на по-големи разстояния наистина не са смъртоносни, но от упор са унищожителни. Влизат в килията, насочили вниманието си към Рейчъл и нейната майка, без да обръщат внимание на затворничките в съседните килии. Единайсет и половина и девет секунди. Пазачът в най-лявата част губи оръжието си от затворничка, която го издърпва през решетките. През следващите четири секунди те губят напълно контрол върху положението. В края на тази времева рамка двама мъже са повалени, а останалите стрелят. Един все още се опитва да вземе Рейчъл. Единайсет и трийсет и една минути и петнайсет секунди: Рейчъл е измъкната насила от ръцете на Ребека, а в същото време оръжието на пазача идва на едно ниво с лицето на жената. Една секунда по-късно Рейчъл гледа право в очите на майка си, когато пушката помпа гръмва в челото на Ребека от дванайсетина сантиметра.

Холи сякаш се бе свила в стола си. Ръцете ѝ бяха впити една в друга, изглеждаше вкочанена, сякаш седеше някъде на много студено.

— На следващия кадър стрелецът е улучен смъртоносно — отбеляза Гол. — Останалите се оттеглят. Рейчъл остава при трупа на майка си, докато затворниците използват изпуснатите пушки помпи, за да прострелят ключалките на килиите си. Онова, което се случва след това, е от особена важност Драйдън отново насочи поглед към екрана. Хората от охраната лежаха на земята. Ребека се беше свлякла напред, очите ѝ милостиво не се виждаха от камерата. По това време Одри и Сандра вече бяха влезли в килията и отместваха Рейчъл от трупа на Ребека.

— Двете остават с Рейчъл в продължение на повече от три минути — каза Гол, — докато останалите оцелели затворнички — общо четири — излизат от килиите и събират оръжията. Тези четири жени си разменят изстрели с екипите от пазачи в коридора. Сега пазачите стрелят с бойни патрони и в продължение на три минути четирите жени са избити една по една. В единайсет и трийсет и четири и двайсет и осем секунди единствените живи затворнички са Одри, Сандра и Рейчъл. Двете жени не посягат към пушките помпи, макар те да имат още муниции. Продължават да седят до Рейчъл, за да я успокояват, и непрекъснато ѝ шепнат нещо в ухото дори когато пазачите влизат отново в блока.

Диапозитивите свършиха. Програмата се върна на изходния кадър с черен текст на бял фон и остана там.

— Онова, което станало по-късно, е докладвано като избухване на тръба за газ в базата — продължи Го. — Може би си гледал по новините. Шейсет и седем загинали, изгорели до такава степен, че била нужна идентификация по зъбите. Обаче всъщност експлозия не е имало. Никой не е изгорял. Онова, което се е случило вместо обявеното, е, че без предупреждение мъжът, който води екипа пазачи в блока, внезапно се обръща и започва да стреля по своите. Когато в объркването си те започват да падат, с последния си патрон се прострелва в главата. Секунди по-късно друг от пазачите, изглежда, преживява същия необясним душевен срив. Както първия, стреля по своите хора и запазва последния куршум за себе си. В този момент вече цари пълен хаос. Никой не мисли за затворниците в блока с килии. Всички искат просто да се махнат оттам. В следващите минути пред сградата започва насилие. Записи от над сто камери показват как се развива. Как въздействието се съсредоточава само върху един човек, а след две до три секунди се прехвърля на друг. Минава като вихър от Сграда № 16 до най-близкия портал за излизане от Форт Детрик на половин километър от нея. Всички войници по неговия път са убити. Всички от охраната на портала са убити. През цялото това време камерите вътре в затворническия блок показват Одри и Сандра, седнали с Рейчъл. Прегърнали са я от двете страни и ѝ говорят в ухото. Упътват я. По-късно специалисти по разчитане на думи по устните ще установят, че много пъти са казвали стреляй.

Гол се вторачи в белия екран на компютъра. После се обърна към Драйдън.

— Когато след четири минути всичко свършило — каза той, — нямало кой да спре трите да се качат в една кола и просто да заминат. Кадрите от охранителните камери показват как Сандра изнася изпадналата в кататония Рейчъл от сградата. Предполагам, че мозъкът ѝ просто е блокирал от видяното в килията и онова, което двете жени я накарали да направи. По времето, когато отключват вратата, за да излязат, Рейчъл прави вероятно единственото по своя собствена воля. Кара Холи, която като всички в базата се е скрила в кабинета си, да напише трета бележка.

Драйдън се обърна към Холи. Последният лист лежеше смачкан в ръката ѝ. Тя му го подаде, без да вдига очи. Сам видя какво пише още преди да беше изгладил хартията.

Ти си виновна.