Бегачът

Глава 43

Драйдън стана и я последва. Влезе в хола точно навреме, за да види как момичето стига при комарника. Одри го подпираше с рамо. В ръцете си стискаше пушка помпа 12-и калибър. Когато погледна покрай Рейчъл, видя Драйдън да пресича хола.

— Нали свършихме с него? — попита Одри и започна да се обръща с насочено към него оръжие.

— Остави го на мира — нареди Рейчъл.

Одри се извърна, за да я погледне.

— Защо?

— Защото ти казвам.

Рейчъл говореше, сякаш беше свикнала да дава заповеди, а Одри реагира така, сякаш беше свикнала да ги изпълнява. Когато Рейчъл мина през вратата, Одри се обърна отново да погледне Драйдън, но пушката вече не сочеше към него.

— Стой на разстояние — каза тя, след това последва момичето.

Драйдън стигна до вратата, когато тя се затвори с трясък. Дръпна я и излезе на верандата в хладния вечерен въздух. На километър и половина в южна посока няколко градски преки бяха залети с море от полицаи и червени пожарникарски коли. От мястото на катастрофата още се виеха струйки дим. Полето около къщата напълно се беше очистило от газа. Нямаше и следа от двете примамки на мястото, където бяха лежали. Без съмнение бяха имали достатъчно време да се събудят и да си тръгнат, сигурно объркани до крайност.

Рейчъл стоеше в горния край на стълбите към верандата. Одри беше слязла и чакаше на метър и половина от тях, насочила пушка към колата.

Фаровете угаснаха.

Двигателят също.

Холи Феръл отвори вратата и слезе. Без да обръща внимание на Одри, тя се вторачи в Рейчъл.

Секундите отлитаха.

Холи стоеше там и мълчеше. Ръцете ѝ висяха отстрани по тялото, стойката ѝ беше въплъщение на беззащитност.

Драйдън не можеше да прочете мислите на Холи, но знаеше какво си мисли. Хрумна му, че гледа най-честното извинение, което човек може да поднесе. Думите могат да бъдат глупави. Мислите и чувствата — не. Холи просто стоеше там, давайки възможност на Рейчъл да попие всичко. Ето какво е в главата ми, приеми го за пълната истина.

Долу, в подножието на стълбите, Одри стрелкаше поглед от Холи към Рейчъл и обратно. Изглеждаше раздразнена и Драйдън реши, че знае защо. Одри чуваше всичко в съзнанието на Холи, но можеше само да предполага какво мисли Рейчъл в отговор.

Обърната към Рейчъл, тя я подкани:

— Какво чакаш?

Рейчъл не ѝ отговори.

Драйдън направи няколко крачки до перилата на верандата близо до старата люлка, заставайки вдясно от Рейчъл. Виждаше нейния профил. Видя в очите ѝ да се отразяват далечните градски светлини.

Те бяха пълни със сълзи.

Одри се приближи още до подножието на стълбите и погледна нагоре към момичето.

— Нали това искаше. Няма значение, че съжалява. Няма значение, даже да е искрена — това не отменя делата ѝ.

Рейчъл не отговори. Дори не погледна към Одри. Беше се вторачила в Холи, а тя отвръщаше на погледа ѝ.

— Ей — подвикна Одри.

Рейчъл трепна. Примигна, за да прогони влагата, и погледна към нея.

— Трябва да се случи — каза Одри. — Знаеш го. Няма защо да продължаваш да слушаш всичко това.

Няколко секунди Рейчъл не отговори. След това си пое дълбоко дъх и кимна.

Одри сякаш изпита облекчение.

— Как искаш да го направиш?

Рейчъл посочи пушката.

— Сложи я в ръцете ѝ.

Одри се усмихна. Обърна се, прекоси алеята и подаде пушката на Холи.

Холи не направи дори опит да я вземе. Продължаваше да гледа втренчено Рейчъл, очите ѝ търсеха. Очите ѝ молеха.

След това просто станаха безизразни.

Обърна се и взе пушката от Одри.

Драйдън се съмняваше, че Холи някога е докосвала оръжие, но тя пое пушката със заучена лекота. Обърна я към светлината, която идваше от къщата, свали предпазителя и дръпна леко полуложата, за да провери дали има патрон в патронника, и авторитетно я пусна да се затвори.

След това опря пушката в рамото си, завъртя се и отнесе горната част от главата на Одри.

Презареди отново, преди тялото да падне на земята. Обърна се към стълбите и насочи оръжието право в Рейчъл.

— Не! — извика Драйдън.

Рейчъл заговори почти шепнешком:

— Това трябва да свърши.

Беше затворила очи. Отпусна се и седна на най-горното стъпало. Обхвана коленете си с ръце и наведе глава.

Холи напредваше с пушката, насочена срещу момичето.

Драйдън се хвърли напред и с две дълги крачки се озова пред Рейчъл. Отпусна се пред нея, прикривайки я с тялото си.

В отговор Холи смени позицията си. Заизкачва се по широките стълби от другата страна, като внимаваше да държи пушката извън обсега на Драйдън. Докато се качваше, през цялото време цевта ѝ сочеше в главата на Рейчъл.

Беше невъзможно да прикрие Рейчъл от всички страни. Затова просто я придърпа към себе си, притисна главата ѝ към своите гърди, така че всеки изстрел, който улучи нея, щеше да улучи и него.

— Трябва да свърши — прошепна отново Рейчъл. Гласът ѝ беше висок и треперлив и Драйдън почувства как цялата потреперва от беззвучни ридания. — Искам да свърши. Всичко това ужасно ми писна.

Пушката потрепери в ръцете на Холи, но остана насочена към тях.

— Рейчъл, пусни Холи да си върви — каза меко Драйдън. — Сега, когато Одри и Сандра вече ги няма, всичко ще бъде наред.

Холи вече стоеше на дъсчения под на верандата, пушката насочена към лицето на Рейчъл на около метър под нея.

— Пусни я — прошепна той на Рейчъл. Целуна темето ѝ. — Всичко свърши. Пусни я.

Почувства как сълзите ѝ се просмукват през плата на ризата му. Тя трепереше още по-силно, губеше контрол.

— Всичко свърши — повтори той.

Холи стисна пушката по-здраво, после се поколеба.

Рейчъл дръпна ръцете си от коленете, обърна се и прегърна Драйдън. Стискаше го с всички сили.

Секунда по-късно Холи издиша дълбоко и свали пушката. Тялото ѝ се свлече, сякаш някой беше срязал въжетата, които го държаха изправено. Тя се добра до перилата и хвърли пушката в тревата, после се обърна и се вторачи в Рейчъл. За миг се поколеба, не беше сигурна какво да направи или какво да изпитва, след това отиде до края на верандата и седна на най-горното стъпало срещу тях двамата. Рейчъл я усети, обърна се и я прегърна. Холи придърпа момичето по-близо и го прие в обятията си, докато то плачеше.

През следващата минута никой от тях не продума и не помръдна. Драйдън чу как дишането на Рейчъл става ритмично, сякаш е заспала. Предположи, че е нещо повече от това. Сети се за записа от камерите за видеонаблюдение пред Сграда № 16: бяха изнесли Рейчъл до колата, след като кошмарът в живота ѝ беше започнал. Блокирал мозък, беше казал Гол. Може би този момент бе настъпил в другия край на тунела, в който беше влязла през онази нощ. Може би щеше да спи ден и половина. Имаше пълното право да го направи.

Някъде в къщата се чу звън. Телефонът на Драйдън в трапезарията, където Рейчъл го беше оставила.

Звънна втори път, а звукът се разнесе през комарника в нощта.

— Държа я — прошепна Холи.

Драйдън кимна, откъсна се от тях двете и се изправи. Прекоси верандата и влезе в къщата, успявайки да вдигне едва след петото позвъняване.

— Драйдън.

— Сам. — Беше гласът на Харис.

— Коул? Къде си?

— Моля, просто ме изслушай — каза Харис. — Обади ми се Денис Марш и трябва да ти кажа нещо. Каквото и да се случи, не трябва да мърдаш от фермата. Не я напускай. Разбра ли?

Драйдън се беше върнал през къщата до входната врата. Отвори и стъпи върху дъските на верандата. Холи вдигна поглед към него. Рейчъл още беше в безсъзнание в ръцете ѝ.

— Сам? — каза Харис. — Разбра ли?

— Не мърдай от фермата? — повтори Драйдън. — Това ли е цялото съобщение?

— Това е.

— Разбирам — каза Драйдън.

Прекъсна връзката, пъхна телефона в джоба си и отиде до перилата на верандата. Погледна към пътя на юг. Обърна глава наляво и надясно, за да проучи хоризонта във всяка посока.

Светлина на фарове се появи в подножието на нисък хълм на километър и половина в западна посока. На изток светлината беше по-дифузна, но определено беше от друга кола или дори няколко, които идваха насам.

— Трябва да се махаме оттук — каза Драйдън. — Веднага.

Още не беше свършил, и отиде до Холи и Рейчъл.

— Какво има? — попита Холи.

Драйдън приклекна и взе Рейчъл в прегръдките си, докато Холи се изправяше. Момичето остана неконтактно.

— Вземи пушката — нареди Драйдън — и се качвай в колата.

Спусна се по стълбите до автомобилната алея и забърза към малибуто. Холи, която го следваше отблизо, вдигна пушката и го настигна.

— Седни от другата страна — каза Драйдън.

Тя заобиколи предницата на колата. Отвори вратата, седна и остави пушката на задната седалка. Драйдън се наведе и ѝ подаде Рейчъл.

— Кажи ми какво става — попита Холи.

— Хари се обади по телефона.

— Е?

— Не каза "златна вейка".