Без шанс за разпознаване

15.

Обаждането по мобифона на детектива по палежите Нийл Бейън, за да съобщи за пристигането на химик от специализираното звено по палежите към ФБР завари Болд на път за службата. Той направи обратен завой по „Орора“, пресече „Уолингфорд“ по Четиридесет и пета улица, за момент забелязвайки плакат, рекламиращ филм с Ричард Драйфус.

Не беше ходил на кино от две години. Преди раждането на Майлс двамата с Лиз ходеха на кино по три пъти на седмица. Обади се на жена си по мобифона, защото в колата нямаше телефон, но чу записа с нейния глас на телефонния секретар. Беше й казал колко са му липсвали, тя и децата, как неделя сутринта му се е сторила повече като сряда и как едва ги дочакал да се върнат. С нищо не подсказа наличието на втора жертва, че тревога е свила сърцето му, че не може да диша спокойно и се тормози дали вече не е набелязана трета жертва и че той — водещият следовател по това дело, притежава само едни отпечатъци от стълба и няколко нишки от плат. Само да споменеше това и Лиз можеше да се обади в банката и да поиска цяла седмица — той нямаше да издържи толкова дълго, без да вижда децата си.

Хауърд Кастърстейн изглеждаше като преподавател от университета, където Болд понякога четеше лекции по криминология. Беше с бяла риза и вратовръзка, и потник, който личеше под ризата. Беше с много ниска подстрижка, което правеше почти невъзможно да се определи цветът на косата му, с широките плещи на човек в добра кондиция. Първото впечатление на Болд от химика не беше добро. И той се изпълни с неприязън към намесата на федералните още преди да се е стигнало до някакви обяснения и разяснения. Представи се досами останките от къщата, унищожена от пожара, охранявани от полицията. Вече нищо не тлееше, наоколо се виждаха само двама патрулиращи.

Кастърстейн имаше пронизващ поглед и яко ръкостискане. Представи се като Хауи и веднага премина по същество:

— Ако намереният труп е на Мелиса Хейфиц — притежателката на тази къща, което ние смятаме, че ще се потвърди, то тогава може да се окаже, че някой е прикрил факт на незаконен бизнес и търговия, като е подпалил това място. Хейфиц е варила конфитюри и е подготвяла изпращане на каталози за продукцията си, правила го е за лично облагодетелстване. Това се квалифицира като незаконна търговия, което изисква наша намеса без съмнение. Но аз съм тук в качеството си на химик. Нямам намерение по никакъв начин да се намесвам в разследването, сержант. Споменавам всичко това само за да сме наясно. Нека специалистите си свършат работата, всеки в своята област, и да открият шефа на това шоу — а не да се изпокараме заради него. — За миг спря. — Един от вашите — от специалистите по палежите, Бейън, се свърза с нас във връзка с „Пожара Инрайт“. Вашата лаборатория не била открила въглеводороди в събраните образци — и ни ги изпрати на нас. И ние не открихме нищо такова, така че като разбрахме по телефона за пожара снощи, шефът ме изпрати тук да действам, по линия на Националния спасителен отряд — поясни той. Болд засега не успяваше да произнесе и дума — Националният спасителен отряд действаше в малки градчета, които нямаха звена за разследване на палежи, или в такива случаи като взрива в Оклахома Сити с изключително много жертви и при съвсем явно подпалвачество. — Можем да се ангажираме с който и да било случай, независимо в кой щат, в рамките на едно денонощие и даже по-малко. Толкова за мен. Представих се. Ти какво ще кажеш за себе си?

Болд не беше сигурен откъде да започне.

— Аз съм от отдел „Убийства“ — каза той.

— Много добре знам кой си — беше приносът на Кастърстейн към изкуството да се правят комплименти. — Аз и момчетата участвахме в обсъждането на оня случай в Портланд преди години. Във връзка с обстоятелствата около жертвата. Чудесна работа свършихме тогава.

— Аха, значи обстоятелствата около жертвата — натърти раздразнен Болд. Пак се очертава лошо начало. — Тук си като химик — направи опит да изясни ситуацията Болд — или като шпионин? Как да се разбере ти и твоите момчета кога просто съдействате и кога поемате командването?

— Хауърд — наричай ме Хауи. — Кастърстейн се ухили с малко пресилена усмивка.

— Нещата не стоят така. Бейън поиска и нашата лаборатория да се включи. Разполагаме с всичко необходимо да ви свършим работа — каза той. — Това е всичко, сержант. Нищо повече.

Засега, помисли си Болд. Но смени подхода и каза:

— Всяка помощ е добре дошла. Ако се окаже, че Мелиса Хейфиц е изгоряла в този пожар, ще имаме две убийства и твърде малко събрани улики. Ако вие можете да ни представите нещо, ще сме ви много благодарни. — Знаеха името на жертвата, преди той самият да го е научил! Почувства се направо унизен. — А ако и тя се окаже самотница, ще осъмнем в град, пълен с изплашени жени. Вестниците ще се постараят това да не ни се размине.

— Значи да се хващаме на работа тогава — отвърна Кастърстейн, повдигайки ръце, за да му покаже какво държи — метални кутии, в които да събере нови образци от мястото на пожара. — Това, което досега видяхме, направо ни озадачи и обърка, сержант. А такова нещо не можем да допуснем. — Той се извърна към опожарените останки и додаде: — Ако пожелаеш да ме придружиш, много ще съм ти благодарен, тези обикаляния из местопрестъплението много изтощават.

Лу Болд го последва, готов да научи нещо ново. Хауи Кастърстейн имаше вид на човек, който можеше да му го предложи.

Болд заговори силно, за да бъде чут сред шума на минаващ мотоциклет.

— Ако много си харесваш обувките — предупреди той, — не те съветвам да влизаш там с тях.