Без шанс за разпознаване

56.

— Той къде е? — поиска да узнае Дафи.

Бен беше залепил око на шпионката в кухнята на Емили. Оттам обаче не се виждаше входната врата, която Емили беше отишла да отвори след позвъняването.

Бен разпозна гласа на Дафи. Сърцето му се сви и той се почувства отчаян. Защо каквото и да направеше, все някой оставаше разочарован?

— Бен? Не е тук — отвърна с непочтителен тон Емили. — Нали беше при теб?

— Все едно не съм чула какво си казала — отвърна Дафи. — Ще опитам отново същия въпрос, но преди да го направя, нека те предупредя, че като го задържаш при себе си, прикриваш в негово лице свидетел. Много внимателно размисли какво ти казах. Виждала ли си днес Бенджамин?

— Махай се оттук.

Дафи й каза:

— Имам достатъчно основания да претърся тази къща и точно това смятам да направя.

Това беше напълно достатъчно за Бен. Направи крачка към задната врата, но си спомни, че Дафи веднъж вече го беше издебнала точно там.

Затова реши да се измъкне през прозорчето на банята. То се намираше на отдалечената от алеята странична стена, с изглед към съседната къща.

Още докато скочи на земята, и се затича. Със сигурност щяха да претърсят и неговата къща — ако не го бяха направили вече. Може да вземе спалния чувал от стаята си и да преспи на дървото под прозореца. На сутринта щеше да се върне при Емили.

Валеше, но това изобщо не го впечатли. Имаше чувството, че никога не е бягал толкова бързо. Шляпаше по тротоарите, свиваше в алеите и се прехвърляше през познатите задни дворове. Тичаше, сякаш животът му зависеше от това. Тичаше към свободата си.

Нищо по-сладко от това.