Без шанс за разпознаване

57.

— Вярваш или не, доста сме напреднали с мастилото — съобщи Бърни Лофгрийн на Болд, спирайки го в коридора.

Болд се беше запътил към командно-съобщителната зала, за да обяви отмяната на операцията по наблюдението на къщата, където Мериън Мартинели очакваше Джони Гарман като възможна негова жертва. Той възнамеряваше да остави само Ла Моя на пост и да изпрати Гейнис в „Тунеления парк“, където Дафи беше открила цитатите от писмата — това бяха най-добрите възможни сътрудници, с помощта на които можеше да надуши отново следите на Гарман. Той самият щеше да поеме нощната смяна от Ла Моя — както я наричаха гробарската смяна, а паркът щеше да остави без надзор между два и шест сутринта. Смяташе, че даже и с този рехав екип ще успее да се справи с наблюдението. Не му идваше наум как по друг начин би могъл да постъпи.

Очите на Лофгрийн бяха невидими зад запотените стъкла на очилата му. Личеше си, че е смъртно уморен, и въпреки това маниерът му си оставаше все същият — въодушевен и ентусиазиран. Болд истински му завиждаше за тази способност.

— Не е нито „Бик“, нито „Паркер“, „Пейпърмейт“, „Крос“, нито някой от химикалите, които се произвеждат с хиляди. Това е много добра новина, вярвай ми. Направихме схема на химическите съставки на мастилото и…

— Виж, Бърни. Ценя това, което правите. Наистина. Но Фил прекрати разследването по случая. Никакви съвместни инициативи между отделите, ако не са във връзка с вече задържаните.

Лофгрийн изглеждаше съкрушен.

— Той откъде ще разбере какво обсъждаме с теб? — И зашепна: — Зарежи го Шосвиц. Аз съм цивилен. Да не мислиш, че може да ме уволни? Ще ме хване, ама друг път. — Той застана плътно до Болд. Дъхът му миришеше на кисело. Болд изобщо не беше настроен в този момент да слуша лекциите на съдебния лекар. — Ще кажем, че се опитваме да докажем вината на Стивън Гарман. Никой копче не може да ни каже. Виж, във ФБР имат всичко на файлове — цветовите схеми на всички произведени мастила: за писалки, флумастери, ленти за пишещи машини, касети за принтери, за каквото се сетиш. Снабдихме се с безброй схеми, за да се получи сравнението по-прецизно. — Болд се почувства раздразнен, не му се слушаха подобни обяснения в момента. — Ще успеем да идентифицираме мастилото, Лу — а това е много важно. Защото всичките му писма са написани все със същото мастило. Ако ми доведеш твоя човек с химикал в джоба, ще докажа, че той ни е пращал посланията.

— Изгубихме го, Бърни.

— Защо е бил с велосипед. Чух за това.

— Не. Искам да кажа изгубихме го изобщо. Ако утре се появи в автомивката, което е твърде вероятно, Шосвиц ще му прати призовка за разпит. Ще му поиска да даде показания за избухналия преди години пожар. Сигурен съм, че лейтенантът ще го направи. И това ще бъде краят. Този човек е ужасно предпазлив. С ченгел да му вадим думите, пак нищо няма да измъкнем.

— Страшно съжалявам да го чуя — призна Лофгрийн с видимо понамалял ентусиазъм. — Е, добре — претегли ситуацията той. — Тони и аз просто продължаваме да работим. — Погледна часовника си. — Прибираш ли се?

— Не мога да си го позволя — отвърна Болд.

Искаше му се да се прибере у дома и в същото време нямаше желание да се изправи лице в лице с Лиз. Искаше му се да я успокои, но тя трябваше първа да заговори за болестта, а не той. Не беше сигурен какво точно иска.

Вечерният здрач бързо чезнеше под напора на тъмнината. В скоро време съвсем щеше да се стъмни и наблюдението и на двата поста щеше да бъде силно затруднено. Дафи беше изскочила от боклукчийската кола преди около четиридесетина минути и оттогава нищо не беше чувал за нея. Ако я уговореше да им помогне, тогава щяха да станат екип от четирима — вместо двадесет и нещо допреди часове. Но и четирима щяха да се справят с наблюдението през нощта.

Втурна се към командно-съобщителната зала, за да даде необходимите нареждания. Надяваше се пейджърът му да не звънне — беше си наумил, че ако това се случи, значи щеше да има още един пожар, още една жертва. И макар така да се докажеше твърдението му, че Начетения е още на свобода, не желаеше това да става на толкова страшна цена.

В този случай най-доброто нещо, което можеше да го сполети, беше Начетения да се провали.