Без шанс за разпознаване

46.

Убиецът беше на свобода. Болд беше сигурен в това, макар да нямаше убедително доказателство.

Боби Гейнис беше организирала в офиса си временен център за бързо реагиране. Макар Шосвиц да беше определил дежурствата й така, че нямаше как да бъде на разположение на Болд, тя отказа да бъде изключена от разследването и реши да кара по две смени, в резултат на което изглеждаше все по-уморена и съсипана. На стената в офиса й имаше снимки на първите палежи, на отпечатъците от стълбата, както и снимка с увеличение на калните нишки, открити при „Пожара Инрайт“. Имаше и снимки на четирите жертви, в това число и на Бранслонович. Под тях висеше не много ясно снимка на съпругата на Гарман — с невероятната си прилика с трите мъртви майки на малки момченца.

Гейнис остави телефонната слушалка и каза на Болд:

— Лофгрийн потвърди, че среброто по нишките е сребриста боя за платове, синьото под сребристия пласт всъщност е цветът на плата. Второ, пуснатите в търговската мрежа спортни униформени облекла на „Сийхоукс“ не са изработени от смес в съотношение шейсет процента памук и четиридесет полиестер, а двайсет памук и осемдесет полиестер, което значи, че те автоматично отпадат, а това е добре, защото ги продават едва ли не във всеки втори магазин.

— И какво остава?

— Бояджийските цехове и печатници, където се щамповат надписи върху хавлии и спортен тип облекла — каза тя. — От лабораторията са сигурни, че нишките са били спираловидно усукана памучна смес, от която обикновено се изработват хавлиени кърпи или халати. Това само ще ни е от полза. Независимо че спортните униформени облекла на „Сийхоукс“ не са изработени от спираловидно усуканите нишки, проверихме и тях заради комбинацията от цветовете. Сега стигнахме до момента, когато трябва да проверим колко фирми произвеждат боя в интересуващия ни цвят и в интересуващия ни нюанс и колко и кои текстилни фирми им доставят този тип плат.

— Това ми харесва — кимна Болд.

— Най-големите текстилни фабрики се намират на юг и на североизток. Това съм го проучила добре. Лошата новина е, че съществуват много повече бояджийски цехове и печатници, отколкото би могло да се очаква. Има и нещо друго — независимо че хавлиената кърпа или халатът, който търсим, може да са били купени в Сиатъл, а може да са били щамповани на съвсем друго място. Ако са предложили по-ниска цена в Спокейн, Портланд или Боаз, може да са им нанесли сребристата щампа там някъде. А повечето от тези бояджийски цехове и печатници са всъщност самостоятелни малки фирмички, които щамповат надписи върху спортни униформени облекла и каквото се сетим още.

— Колко са? — попита Болд, притеснение замени обхваналия го преди малко ентусиазъм.

Тя избягна прекия отговор.

— Добре е, че „Жълтите страници“ са качени на диск — каза тя и посочи с ръка към персоналния си компютър.

Много малко полицаи биха си позволили да отделят пари от заплатата си, за да си купят свой собствен компютър.

— Колко са? — повтори Болд.

Усещаше нежеланието й да му каже и това разпали още повече любопитството му.

— Това е най-лошата новина! Шестстотин деветдесет и седем бояджийски цеха и печатници само в Сиатъл и околността.

На Болд тази цифра подейства като шамар. Всички седем членове на групата трябваше да проведат между тридесет и четиридесет телефонни разговора — по този начин щяха да надхвърлят отпуснатия им лимит.

Гейнис говореше бързо и развълнувано. Не беше човек, който се поддава на мрачни настроения.

— От тях можем да изключим доста. Защото не всички изработват надписи върху плат, така че списъкът намалява наполовина.

Това означаваше, че трябва да проведат около триста разговора. Невъзможно, помисли си Болд.

— Както се казва, нямаме физическа възможност да го направим.

Болд беше като смазан. Почувства, че се задушава, сякаш яката го стягаше. Беше безполезно да се надяват, че ще успеят нещо да направят.

— Свършени сме — въздъхна той.

— Имай малко повече вяра, сержант. Преди пет години биха ни потрябвали неколкостотин доброволци, които да ни помогнат с обажданията. Използвали сме и студенти… — Тя не му позволи да я прекъсне. — Но това беше с благословията на Шосвиц. Сега трябва да се справим без него. А с това може да се справи само гений на техниката — каза тя и усмивка озари бледото й лице. — И то не човек, а машина. — И тя продължи, без да си поеме дъх: — Веднъж сме го правили, спомняш ли си? Ла Моя има приятелка…

Кой друг, ако не Ла Моя, каза си Болд, без да я прекъсва.

— … управител на служба „Телемаркетинг“. Нали ги знаеш, онези отвратителни съобщения на запис, с които бомбардират хората на домашните им телефони. Той отиде да се срещне с нея и чакам всеки момент да се върне. Смята, че би могъл да я уговори да отдели няколко часа и да ни свърши тази услуга. Съобщението ще бъде нещо от рода на: „Тук е полицейското управление — Сиатъл, отдел «Убийства». Вашата компания може да разполага с информация във връзка с разрешаването на серия убийства в района на Сиатъл. Вашето сътрудничество може да се окаже много решаващо…“. И така нататък, привлечи им вниманието, като ги помолиш за помощ. Ла Моя каза, че тези машини, при положение че съобщението е кратко, могат да провеждат около двеста обаждания на час и не престават да звънят, докато от отсрещната страна не се отзове човешки глас. Вярвам му, и аз съм получавала няколко такива съобщения.

— И аз — кимна Болд.

— Ето, виждаш ли? Така може да се свържем с всички. Може някой от тях да се вслуша в съобщението и наистина да ни помогне. Добрата новина е, че ако приятелката на Ла Моя ни позволи да наемем нейния номер осемстотин7, ще можем да пратим съобщения и до Спокейн, Боаз и Портланд. — Тя понижи гласа си до шепот. — Ще спестим от парите на дребните информатори и ще ги дадем на този едър информатор и да се надяваме, че ще имаме късмет.

Тя наистина беше обмислила всичко.

— Това е разумно — съгласи се Болд, макар тонът му да не беше толкова оптимистичен. — Може би така ще постигнем резултат. Нека за момент обаче да изиграем една игра на асоциации върху информацията, с която разполагаме досега.

Усети разочарованието й, докато приготвяше лист и молив, за да записва. Щяха да се редуват, първа започваше Гейнис.

— Памучни нишки — каза тя.

— Сребриста боя, син плат.

— Цветовете на „Сийхоукс“.

— Бояджийска щампа.

— Смес. Шейсет към четиридесет процента.

— Текстилните фабрики снабдяват продавачите на едро, а те — бояджийските цехове.

— Работа по договор.

— Какво? — попита Болд.

— Работа по договор — повтори тя.

Той бавно кимна. Работа по договор. Защо това изведнъж беше нарушило мисловната му нагласа?

— Да продължим — каза той, но си записа нейната асоциация, подчертавайки я с две линии.

— Работа по договор — каза той.

— Намерени са едни и същи нишки на твоите прозорци и в калта, до отпечатъците от стълбата при „Пожара Инрайт“.

— Миене на прозорци — каза той.

— Парче плат, може би похабена хавлия.

— Прозорци — повтори Болд.

Това се загнезди в мислите му. Защо?

В това време пристигна Ла Моя и по всичко личеше, че беше изпълнил задачата си.

— Играем на асоциации — осведоми Болд детектива си, като с жест го предупреди да не ги прекъсва.

Детективът кимна. Маниерът му беше напълно сериозен и съсредоточен.

— И аз се включвам.

Сержантът каза:

— Първо аз, после Гейнис, след това ти.

Ла Моя кимна. Болд го въведе в хода на играта със следното обяснение:

— Говорим за нишките, намерени на прозорците и до стълбата.

Гейнис продължи:

— Миене на прозорци. Парче плат, парцал може би.

— Памучни нишки — каза Ла Моя, връщайки нещата назад.

Болд се надяваше, че той няма да ги забави.

— Кофа с парцали. Парцали, затъкнати в колан.

— Кофа със сапунка.

— Миене на прозорци — каза Ла Моя, гласът му звучеше много по-плътно и някак по-зловещо, отколкото обикновено.

Болд усети детектива си да извръща глава към негов опит да срещне погледа му, но той искаше връзката помежду им да бъде единствено мисловно-комуникативна. Затова още повече сведе глава и каза:

— Стъкло.

— Гумена чистачка.

— Гъба. Парцал.

— Стълба — каза Болд.

— Покрив.

— Стъкло — повтори Ла Моя.

— Прозорци — беше предложението на Гейнис.

— Коли! — извика Ла Моя. — Гуми!

Без да иска, Болд вдигна глава.

— Коли — повтори Ла Моя. — Нали ме натовари да прегледам колите? В рапорта от лабораторията се споменаваше за намерени памучни нишки вътре в колите — изрече той с победоносен тон, очите му бяха широко отворени заради обзелата го възбуда.

На Болд му се искаше да продължи играта на асоциации, но реши, че е по-добре да обсъди тази информация.

— Това е обичайно срещан вид нишка, Джон. Откриваме го на почти всяко местопрестъпление.

Ла Моя изглеждаше някак обсебен от желанието си да помогне на всяка цена. Игнорирайки детектива си, Болд попита Гейнис:

— Какво ще кажеш за рекламния отдел на „Сийхоукс“? Ако сме прави, че сребристосинята комбинация е била от логото на „Сийхоукс“… Нали точно рекламният им отдел издава лицензите за използване на марката им?

Очите й засияха:

— И при тях ще има списък на всички, които притежават официални пълномощия да използват цветовете и логото им.

— Специален агент се занимава с лицензирането. Може би даже юрист.

Ла Моя като че не им обръщаше внимание. Очите му бяха плътно затворени.

— Ще разбера кой е той — каза тя.

Болд съзираше оптимизма в сияещите й очи. Ценеше Гейнис именно заради този неин маниер да проявява самоинициатива — после нищо не беше в състояние да я възпре.

Ла Моя каза безадресно:

— Колите са важни. В рапорта на лабораторията се споменава изобилие от нишки.

Болд изпита гняв. Ла Моя просто не приличаше на себе си! Подобни неща се научаваха още през първата година в Полицейската академия. Да се впуснеш в проследяването на памучни нишки беше все едно да използваш… насъбрала се прах като доказателство.

— А магазините за фланелки? — попита Гейнис. — Те със сигурност не фигурират в списъка на бояджийските цехове и печатниците, но могат да имат собствено печатащо устройство в някое от служебните си помещения. Може да продават например ленти за глава или нещо друго, изработено от усукани нишки.

— Прибави и тях към списъка с телефоните — нареди й Болд.

Ла Моя реагира на това изречение:

— Сделката с „Телемаркетинг“ е уредена.

— Щом Бърни казва хавлиена кърпа или халат, значи ще търсим тях.

— Миене на прозорци — измърмори отново Ла Моя, ядосвайки Болд. — Коли.

— Ами сребристата боя? — продължи Гейнис. — Криминалната лаборатория на ФБР притежава данни за химическите съставки на всяка боя. Сигурно ще могат да ни помогнат, като идентифицират производителя. — След което добави: — Така можем още да намалим списъка на бояджийските цехове и печатници.

— Много добре измислено — похвали я Болд. — Организирай проверката с Бърни.

— Сержант — каза Ла Моя, — и аз трябва нещо да проверя.

— Отивай — каза Болд, доволен да се отърве от него.

Ла Моя се затича. Невероятно за човек, който досега винаги беше държал на бавната и наперена походка, имаща за цел да впечатли всички, покрай които минаваше. Боби Гейнис също го изгледа с почуда, след което каза:

— Със сигурност държанието му може да се нарече много странно.

Болд погледна часовника си. Беше закъснял за аутопсията, на която и без това не искаше да присъства. Дикси трябваше да прегледа това, което беше останало от трупа, открит в скривалището, и да се помъчи да докаже, че е на майката на Бен. Ако Болд не отидеше, Шосвиц веднага щеше да разбере; така че нямаше друга възможност, освен да отиде.