Бойни действия

29.

Понеделник, 18:41

Вашингтон, окръг Колумбия

— Не е нужно да ми казваш — изрече Марта Макол, когато Боб Хърбърт влезе в кабинета й. — Регионалният оперативен център е влязъл в Сирия.

Инвалидната количка на Хърбърт се отразяваше в безбройните окачени в рамки златни плочи, които бащата на Марта Мак Макол беше спечелил по време на дългата си музикална кариера. Спря намръщен пред бюрото й.

— Засякохме описанието от радиопредаване на турския граничен контрол. И това ли можеш да прочетеш на лицето ми?

— Не. — Тя почука по монитора на компютъра с гумичката на молива си. — Тук го прочетох. Наблюдавах компютърните връзки, които следим в Турция и навсякъде другаде. Това ми напомня за осемдесет и седма, когато започна рухването на борсата и цялата онази компютризирана търговия още повече влоши положението.

— Ами че то наистина си е като компютризирана търговия — отвърна й. — Само че е компютризирана война. Наричат го КВР.

— Това е нещо ново за мен — каза Марта и разтърка уморените си очи. — Би ли ми го превел?

— Означава Компютризирана въоръжена реакция. Всяко правителство определя подходящата реакция въз основа на своите симулационни програми.

Тя сви устни.

— Адски е напечено. Турските сили за сигурност твърдят, че граничният им патрул преминал в Сирия, загубил целта и се върнал обратно. След нарушаването на границата Сирия обявява мобилизация, Турция също и праща запасните си части към границата. Израел е в пълна бойна готовност. Йордания се готви да насочи танкове към границите си, а Ирак собственически мести войски към Кувейт.

— Собственически ли?

— Готови са за продължително лагеруване — поясни тя, — точно както преди „Пустинен щит“. И отгоре на всичко Колон току-що ни уведоми, че Министерството на отбраната е пратило в Червено море ударна авиационна група.

— Каква степен бойна готовност е обявена?

— Втора.

Хърбърт изглеждаше облекчен.

— Вече е започнало формиране на помощни линии от Индийския океан, просто в случай на нужда. За пред обществеността ние проявяваме подкрепата си за наш съюзник от НАТО. Всъщност се готвим да изритаме който задник се наложи, за да ограничим евентуално разрастване на конфликта. Президентът е решен да не допусне кризата да обхване Турция и Русия.

— Навярно също толкова решен, колкото Сирия и Иран биха желали обратното.

— Те наистина водят конфронтационна политика, но не искат регионът да се превърне във военна зона. Недей забравя, че по време на „Пустинна буря“ Сирия беше на наша страна.

— Дадоха ни два самолета и разрешение да загинем в защита на водоизточниците им. Остави ги. Най-досадното е, че никой друг не иска това. И повечето от играчите съзнават, че са измамени от двама-трима кюрди.

— Това е „Домът, който построи Джак“ — отвърна тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто малка епиграма от моята страна на барикадата. Това са плъховете, които ощипаха котката, която пресече границата и събуди кучето, което погна котката и събуди цялата менажерия, която обърна с главата надолу „Дома, който построи Джак“.

Той въздъхна.

— По-скоро прилича на „Домът на Хълма на призраците“. Кошмар след кошмар.

— Ние се движим в коренно различни културни кръгове — вдигна вежди Марта.

— Иначе животът щеше да е скучен. Добрата новина е, че моят приятел капитан Гъни Елиас от Първа голанска пехотна бригада в Израел ме свърза с агент, който отлично познава Бекаа. Вече пътува натам, като се представя за кюрдски борец за свобода, за да види какво ще успее да разбере. Наредих на Мат да проучи района от географска гледна точка и да потърси вероятни точки за бъдещото местонахождение на Регионалния оперативен център.

— На какво конкретно ще обърне внимание?

— Най-вече на пещерите — отвърна Хърбърт. — По ирония на съдбата, като смущават сателитните ни образи, сирийците ни дават сведения къде е РОЦ. Бяхме сигурни, че се намира в границите на шестнайсеткилометровия прозорец, през който не можем да виждаме. Ще сравним цялата информация с известните ни оперативни бази на ПКК и ще видим дали ще успеем да изберем най-вероятното място. А все още можем и да засечем някоя случайна забележка по телефона или радиопредаванията.

— В такъв случай ще зависи от онзи твой израелец и от „Страйкър“ да ги открият — отбеляза Марта, — или от ракетите „Томахоук“ да ги унищожат.

Докато тя говореше, телефонът му иззвъня. Той се обади. След миг шефът на разузнаването запуши с пръст другото си ухо.

— Какво имало? — попита. — Какво друго? Открили ли са там нещо друго? Абсолютно нищо? Добре, Ахмед. Tessekur. Много благодаря. — Хърбърт затвори. — Мамка му!

— Какво става?

— На турско-сирийската граница имало тясна ивица, оградена с бодлива тел. Турският граничен патрул чул изстрел и се отправил натам. Това било мястото, откъдето РОЦ е преминал в Сирия. Патрулът открил пресни капки кръв до шест дълбоки следи от гуми. Били са засипани с прах. Така става при внезапно потегляне.

— Разбирам — каза Марта. — Шест следи от гуми. Значи е бил РОЦ. — Хърбърт кимна. — И са бягали от нещо.

— Но пък не са ги преследвали — отвърна той. — Турците твърдят, че РОЦ е преодолял електрическата ограда, като е предизвикана отклоняваща волтова дъга. Патрулът чул изстрела, но когато пристигнал, микробусът отдавна вече го нямало. Нещо друго ги е накарало да избягат.

— Съвсем се обърках, Боб — нетърпеливо рече тя. — Първо, кой според тях е бил застрелян и защо?

— Не знаят — отвърна Хърбърт и затвори очи. — Аз също не зная. Трябва да помисля. Защо се е наложило да бягат? Защото са се уплашили, че някой може да е чул изстрела ли? Възможно е. Но не това е най-важното. Въпросът е кой е бил застрелян? Ако са убили някой заложник, навярно биха изхвърлили трупа извън границата си.

— Ами ако човекът само е бил ранен?

— Малко вероятно.

— Откъде си толкова сигурен?

— Турците казват, че изстрелът отекнал. РОЦ е звукоизолиран. Не би се чуло почти нищо. За да е бил ранен, заложникът трябва да се е опитвал да избяга в мрака. Оръжието щеше да гръмне, той би паднал и РОЦ би се придвижил до него. А не го е направил. Случило се е точно до оградата. Не — заключи, — познавам Майк Роджърс. Предполагам, че те са се готвели да преминат в Сирия и той е решил да се помъчи да ги спре.

— И се е провалил — допълни Марта.

Той я стрелна с поглед.

— Недей да казваш, че Майк е прецакал нещата. Фактът, че той или някой друг изобщо си е направил труда, е от огромно значение. От изключително значение.

— Не съм искала да го обидя.

— Да, ама прозвуча точно така.

— Успокой се, Боб. Съжалявам.

— Няма нищо — отвърна той. — Генералите тиловаци винаги съжаляват. Заради военна грешка загубих съпругата си и краката си. Това е ужасно, но не е по-различно от всичко останало. Много е лесно да ръководиш, когато гледаш записите от мача, но на игрището не е така.

— Никога не съм твърдяла, че е лесно — каза Марта, като барабанеше по бюрото с дългите си пръсти. — Какво ще кажеш да преустановим битката помежду си и отново да се обърнем срещу врага?

— Да, добре. — Хърбърт дълбоко си пое дъх. — Трябва да премисля всичко това.

— Хайде да започнем с някои предположения. Да речем, че Майк е ранил или е убил някой от похитителите си. Това ще предизвика реакция.

— Точно така — съгласи се той. — Въпросът е срещу кого.

— Не трябва ли да е срещу някой от заложниците?

— Не е задължително. Има три възможности. На първо място те няма да убият Майк. Даже да не знаят какъв е военният му чин, със сигурност им е известно, че е главният. Той е ценен заложник и им е нужен. Но пък могат да го измъчват за назидание на другите, за да не се опитват да бягат. Това обаче рядко действа. Гледаш как бият твой другар пленник и толкова се ужасяваш, че веднага ти се приисква да избягаш. — Хърбърт отпусна глава на облегалката. — Това оставя други две възможности. Ако е бил убит някой от терористите, те на свой ред могат да екзекутират заложник. Сигурно биха го избрали с жребий — изтеглилият късата сламка получава куршум в тила. На Майк не биха позволили да участва, макар че биха го принудили да гледа убийството.

— Господи! — възкликна Марта.

— Да, гадно е. Но затова пък подхранва у заложниците желание за съпротива. Обикновено терористите използват това средство само в случай, че искат да пратят трупа на някого, за да му покажат, че исканията им са сериозни. Засега само ние получихме съобщение, че някой е взел наши хора за заложници.

— Тогава и вторият сценарий не е много вероятен — с надежда изрече тя.

Хърбърт кимна.

— Но терористите не могат да оставят безнаказано опита за бягство. И какво правят? Спират се на третата възможност, стара любима практика на терористите от Близкия Изток. Очистват някого, който е равностоен на жертвата от тяхна страна. С други думи, ако е бил убит лейтенант, те ликвидират лейтенант някъде другаде. Ако е бил убит цивилен лидер, те се спират на политическа личност.

Марта престана да барабани с пръсти.

— Ако зад цялата тази операция стоят кюрдите, те нямат много възможности за бърз удар.

— И за това си права. Според нас те не са проникнали в нито една от базите ни отвъд океана и даже да са успели, не биха издали агента си за такова нещо. Навярно ще нападнат някое посолство.

— Привържениците им са най-многобройни в Турция, Сирия, Германия и Швейцария — отбеляза тя и остро го изгледа. — Дали са научили за пътуването на Пол?

— Дамаск е информиран, но докато не се приземи в Лондон, за пътуването му няма да бъде съобщено. — Той насочи количката си към вратата. — Щом знае Дамаск, и кюрдите лесно могат да научат. Ще съобщя на Пол, а освен това ще предупредя посолствата ни в Европа и Близкия Изток.

— Аз ще се заема с посолствата в Близкия Изток — заяви Марта. — А, Боб? Извинявай за това, което казах преди малко. Наистина не съм искала да обидя Майк.

— Зная. Но това не означава, че си проявила уважение към него. — Излезе и я остави да се чуди защо изобщо си е направила труда да му се извинява.

„Защото са те сложили да командваш тук, ето защо“ — каза си тя. Не се предполагаше, че дипломацията трябва да е приятна, а просто ефикасна.

Повика помощничката си Оурора и се зае със сигурността на американските дипломати. Нареди на младата жена да проведе презокеанските телефонни разговори, започвайки с Анкара и Истанбул.