Бойни действия

53.

Вторник, 15:45

Дамаск, Сирия

Когато стената на приемната зала изригна навътре, Махмуд се беше облегнал с две ръце на масата до павилиона с преписа на Корана. Искаше му се да участва в защитата на малката им крепост, но нямаше сили. Дори не можеше да провери дали някой в залата е оцелял след бомбата, взривена от техния камикадзе Сабер Мохсени.

Тъй като беше останал без сили от куршумите в крака и левия хълбок, експлозията го повали на земята. Макар да се срамуваше от безпомощността си, Махмуд избягна помитащия огън. Другите кюрди не бяха такива късметлии. Готови за атака, те бяха заели позиции зад столовете и колоните по средата на помещението. Но мощните автомати G3 турско производство ги направиха на решето.

Притиснал бузата си до хладните плочи, Махмуд слушаше как стрелбата утихва заедно с хората му. Останал незасегнат от последната канонада, той леко отвори очи и огледа пода, покрит с разбит кристал и разкъсани трупове. В един от отворите в стената се появиха лица. Долната част на кърпите им беше преметната над носа и устата им. Кюрдът беше предположил, че това не са елитните гвардейци на президента. Сега вече бе сигурен. Тези хора не искаха да ги разпознаят. Освен това президентската охрана не избиваше всички наред, а използваше газ, с който омаломощаваше враговете, за да може да ги залови и да ги измъчва. Сирийският президент обичаше да е информиран за възможни заговори, а неговите инквизитори не можеха да разпитват мъртъвци. И накрая, тези мъже бяха стреляли в стая, в която се пазеше свещеният mahmal. Никой мюсюлманин не би дръзнал да извърши такова светотатство.

Не, тези хора не бяха араби. Подозираше, че са „Миста'аравим“, израелци, представящи се за сирийци.

Пистолетът му лежеше до него в мрака и той го взе. Все още можеше да помогне за осъществяването на целта. Пръстите му напрегнато стиснаха дръжката. Показалецът му се плъзна на спусъка. В сградата имаше още сирийски кюрди и те продължаваха битката. Махмуд също нямаше да се предаде.

Мъжете влязоха в приемната зала. Един от тях остана навън, за да пази коридора, докато другите се разгърнаха вътре. Двама тръгнаха покрай северната стена, други двама — покрай южната. Всички вървяха към него, взираха се в мрака и бързо проверяваха труповете на път за задната стена. Очевидно търсеха някого.

Махмуд бе замаян от загубата на кръв. Мъжете бяха на около шест метра от него. Двамата, които вървяха покрай южната стена, се насочваха към нишата отзад. Другите откъм северната минаха покрай два дивана, чиито облегалки бяха разбити на трески от канонадата. От двете им страни имаше по една керамична саксия с кедрово дърво. Стволовете им бяха прерязани почти по средата.

Изведнъж нещо зад по-далечното дърво се размърда.

— Внимавай! — извика на сирийски мъжки глас.

В този момент Махмуд откри огън срещу двамата мъже до саксиите. Той стреля два пъти в крака на израелеца, който се намираше най-близо до него. После стреля срещу друг мъж, който падна, улучен в бедрото. Но докато се обръщаше, за да се прицели в хората от другата страна на залата, над него се надвеси тъмна фигура. Нечия силна ръка прикова дланта му с пистолета към пода и в зъбите му се заби мощен юмрук.

— Отдръпни се! — извика друг глас.

Тъмната фигура отскочи назад. Махмуд видя, че към него се насочват два автомата. Миг по-късно град от куршуми разкъса тялото му. Очите му инстинктивно се затвориха. Беше улучен в дясното рамо, гърба, врата, челюстта и хълбока. Но не усети болка. Когато стрелбата заглъхна, не изпитваше каквото и да е. Махмуд не можеше да помръдне, да диша, дори само да отвори очи.

„Аллах, провалих се“ — помисли си, обзет от мъка. Но после съзнанието му отстъпи пред забравата и провалът, също както и успехът, вече нямаха никакво значение.