Бойни действия

57.

Вторник, 15:56

Долината Бекаа, Ливан

Когато забелязаха издигащия се от пода на централната пещера неофосгенов облак, командосите от група А спряха. Двамата мъже отпред вдигнаха ръце, за да дадат знак на другите да почакат, и отидоха да проучат района.

Ефрейтор Приментайн и Фалах стояха на входа на пещерата и наблюдаваха отслабващата светлина на сигналната ракета. Облакът жълт газ се носеше малко над земята в почти правоъгълна форма. Единствено топлина можеше да го накара да се издигне по този начин. Топлина от подземно помещение.

Приментайн погледна часовника си. „Томахоук“ щеше да пристигне и да се взриви след шест минути. Дори хората от РОЦ да бяха на половин километър в която и да е посока от пещерата, експлозията щеше да ги унищожи. Нямаха време да се измъкнат. Оставаше им да открият още двама пленници.

Двамата разузнавачи също го знаеха. Единият бръкна в раницата си и откъсна малко парче С-4. Той го залепи на вратата, заби в него малък часовников детонатор и махна на мъжете да отстъпят. Те залегнаха сред бързо разнасящия се газ. Миг по-късно командосът се присъедини към тях. След пет секунди експлозивът избухна.

Във всички посоки полетяха парченца желязо, които изсвириха над главите на неколцина войници и едва не улучиха Приментайн. Отдолу започнаха да стрелят. Ефрейторът отстъпи от входа на пещерата. Мъжете вътре също не можеха да продължат напред.

Приментайн разбра, че бойците на ПКК трябва да са успели да стигнат до противогазите си и да са се скрили долу. Щеше да е трудно да ги измъкнат навън. Нямаше осветление, а бе безсмислено да стрелят безразборно. Гранатите щяха да унищожат всички наред, а доколкото знаеше, Майк Роджърс и турският офицер се намираха там долу.

Командосите трябваше да завземат помещението, при това бързо. Което означаваше, че четирима трябва да тръгнат напред. Двама щяха да скочат долу един след друг, бързо да разпознаят противника и да открият огън. С малко късмет бронираните им жилетки щяха да поемат първоначалния огън. С малко повече щяха да успеят да унищожат противника, преди някой да разбере, че носят жилетки. Щом откриеха основната цел, другите двама също щяха да скочат долу и да им помогнат.

Това беше най-опасният вид операции. Но като се имаше предвид колко малко време им остава, просто нямаха друга възможност.

Приментайн предпазливо се промъкна във входа на пещерата. Сигналните ракети бяха угаснали и той знаеше, че ясно се очертава на фона на синьото небе. Но никой не стреля по него. Бе достатъчно назад и хората от подземната стая не го виждаха. Той вдигна ръце, за да даде заповед, която щеше да подготви четирима командоси за действие: по два пръста на всяка ръка, сочещи нагоре. Войниците потвърдиха заповедта с палци, обърнати надолу. Но преди да успее да посочи напред и да накара хората си да запълзят нататък, ефрейторът забеляза движение в дъното на пещерата.

Сви двата си юмрука, за да даде знак на войниците да изчакат, после проследи с поглед как от мрака бавно изплува първо една фигура, после втора. Мъжът отпред бе кюрд. Той носеше два големи червени, пластмасови контейнера. Другият зад него държеше автомат и пръчка, за края на която беше завързана бяла кърпичка. От устните му висеше запалена цигара. Приментайн тревожно изчака, докато двамата се приближат на светло.

— Генерал Роджърс! — тихо каза той, когато разпозна разгърдения мъж. Другият с него не бе турският офицер. Роджърс притискаше цевта на автомата си към тила му.

— Измъчвали са го — рече Фалах.

— Виждам — отвърна Приментайн.

— Трябва да го измъкнете оттук веднага, щом можете — продължи израелецът. — Аз отивам за другия пленник.

Роджърс спусна бялото знаме и вдигна юмрук. Искаше командосите да почакат. Ефрейторът погледна часовника си. „Томахоук“ щеше да пристигне след пет минути. След три минути трябваше да уведомят Оперативния център, за да имат време да отменят взривяването на ракетата. Приментайн знаеше, че полковник Огъст няма да се свърже с центъра, ако базата не е обезвредена. Ако бяха откарали РОЦ някъде другаде, на полковника щеше да му се наложи да обяснява защо е наредил прекратяването на мисията. И нямаше да може да се оправдае с думите „За да спася групата и пленниците“. В ръцете на врага РОЦ можеше да е далеч по-смъртоносен.

Челото и яката му бяха мокри от пот. Приментайн проследи с поглед кюрда, който прегази вече безвредния бял неофосген. Той остави контейнерите на една крачка зад входа и отвъртя капачките им. Роджърс застана до него. Генералът даде знак на пленника си да вдигне ръце. Уплашеният радист се подчини. Роджърс притисна цевта на автомата си под брадичката му и с босия си крак внимателно преобърна единия контейнер, после и втория. Прозрачното му съдържание се разля по пода и потече в отвора.

Генералът бутна кюрда няколко крачки назад, после небрежно хвърли цигарата в бензина. Той продължи да отстъпва, докато помещението отдолу се осветяваше със силно изсъскване.

Изригна вълна горещ въздух, която принуди командосите да се хвърлят назад. После се разнесоха крясъци и към стълбите, понякога опипом, се запрепъваха обхванати в пламъци тела.

— Помогнете им! — извика ефрейтор Приментайн, който се втурна в пещерата.

Войниците от група А се изправиха.

Фалах се присъедини към тях.

Всички заедно започнаха да издърпват показващите се от стълбите тела. Затичал се към Роджърс, Приментайн заобиколи пламъците.

— Радвам се да ви видя, сър — каза и отдаде чест.

— Ефрейтор, полковник Седен е в една от ямите в дъното на пещерата — рече Роджърс. — РОЦ също е там, в източното разклонение на тунела. Пазят го шест-седем кюрди.

Приментайн погледна часовника си.

— Насам е изстрелян „Томахоук“, който ще пристигне след по-малко от четири минути. Имаме две минути да вземем микробуса. — Ефрейторът се обърна и извика: — Група А, насам!

Командосите оставиха работата си и се затичаха напред. Той им посочи към източния тунел и откачи радиостанцията от колана си.

— Полковник Огъст — каза. — Трябва ни група Б, за да ни прикрива. Генерал Роджърс се нуждае от медицинска помощ. Има и много ранени кюрди. Насочваме се към РОЦ. Моля ви, оставете линията отворена.

— Прието, ефрейтор — отвърна Огъст.

Приментайн отново отдаде чест на генерала и се затича по тунела. Когато пристигна, един от хората му вече слагаше белезници на поваления от Роджърс кюрд. Другите продължаваха към дъното. Коридорът се разклоняваше наляво и надясно, после завършваше в клисурата. Докато войниците се притискаха до стената зад него, ефрейторът погледна навън. РОЦ беше на петдесетина метра разстояние под скален перваз с предната си част към тях. Сред сухите храсти от двете страни на микробуса бяха приклекнали двама кюрди. Вътре имаше поне още двама. Като че ли никой не използваше електронната апаратура. Навярно не знаеха как.

Командосите имаха малко повече от минута, за да „дезинфектират“ РОЦ. Имаше обаче вероятност да попаднат на мина и кюрдите да успеят да избягат с микробуса. Групата трябваше да го завладее, преди да се свържат с Оперативния център.

„Каква ирония — помисли си Приментайн, — че РОЦ е брониран и огнеупорен.“ В случай че попаднеше в ръцете на врага, единствената възможност бе да го унищожат с ракета. Ефрейторът за пореден път се сблъскваше със ситуация, в която хората му трябваше да нападнат въоръжен и укрепен противник. И да спечелят за шейсет секунди.

— Ефрейтор!

Приментайн се обърна. Полковник Огъст беше пристигнал заедно с редниците Дейвид Джордж и Джейсън Скот.

— Да, сър! — отвърна той.

— Отдръпни се — нареди командирът, докато седналите на земята войници бързо сглобяваха онова, което носеха — частично демонтирания им гранатомет НЧТГБ.

— Да, сър. Но, полковник, това може да не…

— Млъкни, ефрейтор — прекъсна го полковникът. — Разпитах господин Катцен. Не е казал на терористите нищо за външните способности на РОЦ.

— Ясно — отвърна ефрейторът.

— Грей, Нюмайер — продължи Огъст, — заемете позиция за кръстосан огън срещу РОЦ. Ако стрелят, отвърнете им. Но внимавайте да не засегнете микробуса.

— Да, сър — отвърнаха двамата мъже и застанаха в сенките от двете страни на пещерата. Един от кюрдите изстреля кратък откос срещу редник Нюмайер, който отговори на огъня. Куршумите не засегнаха никого.

Когато редниците Джордж и Скот свършиха, Огъст дълбоко си пое дъх и погледна към тях.

— Трябва да позволим на врага да ни види. Аз тръгвам пръв, вие след мен.

Войниците потвърдиха заповедта. Полковникът извади беретата си от кобура и излезе от сянката край стената. Последван от хората си, бързо се насочи към изхода.

Приментайн погледна часовника си. Оставаха им трийсет секунди да поискат от Хърбърт да върне ракетата. Радистът Иши Хонда приклекна до него.

— Готов ли си, редник? — нервно попита ефрейторът.

— Свързах се с господин Хърбърт — отвърна командосът, — а той има връзка с Белия дом по друга линия. Информирах го. Положението ни му е известно.

Приментайн вдигна автомата си, готов да подкрепи групата. Но си мислеше за ракетата и за онова, което бойната й глава щеше да направи с всички тях, ако се взривеше.

Когато Огъст излезе на открито, куршуми се врязаха в пода на пещерата. Той се прицели към РОЦ, стреля и продължи напред. Ефрейторът и Мюзикант също стреляха и кюрдите бяха отблъснати. Редниците Джордж и Скот бързо нагласиха гранатомета. Джордж го насочи към микробуса.

Полковникът прибра пистолета си в кобура. Обърна се към РОЦ и вдигна десетте си пръста така, че мъжете на прозорците да го видят.

— Десет! — извика и сви палеца си. — Девет! Осем… седем… шест… пет… четири…

Когато сви палеца на другата си ръка, кюрдите очевидно го разбраха. Двамата отстрани на микробуса се скриха в клисурата. Другите двама изскочиха през вратата и последваха другарите си.

— Грей, Нюмайер, прикривайте ни! — извика Огъст. — «Страйкър», напред! — заповяда той и поведе хората си към РОЦ.

Приментайн остана в пещерата заедно с радиста. Според часовника му оставаха десет секунди. Някой стреля срещу полковника откъм склона. Но той стигна до вратата на микробуса и се шмугна вътре, последван от редниците Мюзикант, Скот и Джордж.

Сърцето на Приментайн силно биеше, докато гледаше часовника си. Оставаха пет секунди.

Огъст се показа на вратата и извика:

— Наш е!

— Хайде! — нареди ефрейторът на Хонда.

— Тук е група Б от „Страйкър“! — каза по телефона редникът. — РОЦ е наш! Повтарям! РОЦ е наш!