Бойни действия

47.

Вторник, 12:17

Средиземно море

„Томахоук“ е крилата ракета, която може да се изстреля с торпедна тръба или със специално конструирана вертикална ракетна установка. Има четири вида „Томахоук“: ТРКК или ракета „кораб-кораб“, ТРКЗ-Я или ракета „кораб-земя“, снабдена с ядрена бойна глава, ТРКЗ-К, ракета „кораб-земя“ с конвенционална бойна глава и ТРКЗ-Д, ракета „кораб-земя“ с ограничен заряд.

След изстрелването на седем и половина метровия „Томахоук“ с ракетен ускорител отстрани се отварят малки криле. Няколко секунди по-късно ускорителят се отделя и се включва турбореактивният двигател на ракетата. По това време тя вече лети с повече от осемстотин километра в час. Докато се плъзга ниско над земята или океана, насочващият й елемент я приближава към целта с помощта на радар. Следвайки компютризирана траектория, бързо достига обозначената си междинна точка. Това е обект, който позволява на ракетата да засече и да се върже за първия си навигационен пункт — обикновено хълм, сграда или някаква друга постоянна структура. След това вградената система за определяне контурите на терена или ТЕРКОМ пренася „Томахоук“ от точка до точка, често чрез остри завои, резки възвишения или шеметни спускания. Потвърждаването на курса се осигурява от дигитална теренна електрооптична система, малка телевизионна камера, която сравнява действителния образ с данните, съхранявани в паметта на ТЕРКОМ. Ако се появят каквито и да е несъответствия, като например паркиран камион или новопостроена сграда, ДТЕОС и ТЕРКОМ бързо определят дали всичко останало е вярно и дали ракетата продължава да се приближава към целта. При отрицателен резултат компютърът праща в базата сигнал, на който може да се отговори с една от две команди: „продължавай“ или „прекрати“.

Данните за ТЕРКОМ се подготвят от Военната картографска служба, която ги предава на Центъра за оперативно планиране. Оттам чрез сателитна връзка ги пращат в самия боен обект. Когато предварително не е направена карта на целта, ВКС използва моментални сателитни снимки. В зависимост от прецизността на картирането „Томахоук“ е достатъчно точен, за да унищожи цел с големина на автомобил на разстояние от две хиляди и сто километра.

Президентска заповед М-98-13 се получи в свързочното отделение на кораба на САЩ „Питсбърг“ в 12:17 часа местно време. Шифрованото нареждане беше пратено дигитално по секретна сателитна връзка. След бързото му разшифроване го отнесоха на командира на подводницата Джордж Брийн.

В заповедта се указваха бойната задача, целта и кодът за прекратяване на мисията. Една от двайсет и четирите ракети „Томахоук“, които подводницата носеше на борда си, трябваше да се изстреля в 12:30 местно време срещу цел в ливанската част на долината Бекаа. Даваха се точните координати, както и ТЕРКОМ данните от ВКС за самата ракета. Ако целта се преместеше, „Томахоук“ щеше да превключи на програма за връщане. Ракетата щеше да търси визуални, микровълнови, електромагнитни и други особености, които в комбинация можеха да характеризират само целта. След откриването й щеше да я унищожи. Капитанът можеше да нареди на ракетата да се самоунищожи, преди да достигне целта си, единствено в случай че получеше сигнал за прекратяване на мисията с код „ТРУДНОСТ“.

Капитан Брийн подписа заповедта и я предаде на командира на бойната част Е. Б. Ръти. Заедно с оператора на пулт Дани Макс той вкара данните за полета в компютъра на „Томахоук“. След повторната проверка подводницата на САЩ „Питсбърг“ намали скоростта си на четири възела и се издигна на перископна дълбочина. Капитан Брийн даде заповед за изстрелване на ракетата. Разположените в предната част на подводницата хидравлични капаци на едно от дванайсетте оръдия за вертикално изстрелване се отвориха. После се изтегли капакът, предпазващ самия „Томахоук“. Бяха готови за изстрелване.

Капитан Брийн получи доклад за състоянието на ракетата. След като се увери, че в обсега на засичане няма вражески самолети или кораби, нареди на Ръти да стреля. Офицерът прие заповедта и вкара ключа си в пулта, завъртя го и натисна бутона за изстрелване. Подводницата осезаемо се разтърси и ракетата се отправи на седемстотин и трийсет километровия си път.

Пет секунди по-късно, след като се увери, че „Томахоук“ е вече във въздуха, капитан Брийн даде заповед за незабавно изтегляне от района. Докато потъваха все по-дълбоко в морето, операторът на пулт Макс продължи да следи движението на ракетата. През следващите трийсет и две минути нямаше да напусне поста си. Ако получеше заповед от командира на бойната част да прекрати мисията, Макс щеше да носи отговорността да вкара кода за сателитна връзка и после да натисне червения бутон за самоунищожение на „Томахоук“.

През годините „Питсбърг“ беше изстрелял много ракети, включително по време на операция „Пустинна буря“. Тогава всички бяха попаднали в целите си. Подводницата никога не бе получавала заповед за прекратяване на мисията.

Макс за пръв път изстрелваше истинска ракета. Дланите му бяха влажни, устата — пресъхнала. Беше въпрос на чест деветдесет и пет процентовата точност на „Томахоук“ да не изложи стопроцентовото равнище на успех на подводницата по време на неговото дежурство.

Хвърли поглед към дигиталния часовник. Трийсет и една минути.

Макс се надяваше също, че няма да се наложи да прекъсне полета на ракетата. В противен случай колегите му щяха да му се подиграват седмици наред.

Следеше потока от данни, получаващ се от напредващата ракета, която се готвеше да пресече два тесни часови пояса.

Трийсет минути.

— Лети, скъпа — с бащинска усмивка прошепна той. — Лети.