Бойни действия

30.

Вторник, 02:32

Мембидж, Сирия

Ибрахим не спря микробуса, докато не измина петнайсетина километра от територията на Сирия. Не беше сигурен дали турският граничен патрул го е проследил. Не ги чуваше, но това не означаваше, че не се движат по следите от гумите им. Дори врагът да ги преследваше обаче, нямаше да посмее да стигне чак до Мембидж. Това бе първият по-голям град от тази страна на границата и дори в този ранен час незаконното нахлуване на чужденци щеше да вдигне населението по тревога.

И наистина, появата на дългия бял микробус разбуди мнозина от местните жители. Те заставаха по прозорците и вратите и тъпо зяпаха преминаването на великолепната кола. Ибрахим не спря, а продължи на юг, тъй като искаше да привлече колкото е възможно по-малко внимание. Пленниците и микробусът не бяха трофей на сирийците, а на кюрдите.

Едва когато спря и погледна към Махмуд, приклекнал над трупа на Хасан, си позволи да поплаче за загиналия си другар. Брат му вече беше казал молитва и сега той произнесе своята част от Корана.

Коленичил и ниско свел глава, тихо рече:

— „Той праща стражи, които ви пазят, и отнасят душите ви, щом ви настигне смъртта. И тогава всички се връщат при Господ, техния истински Бог.“

После погледна назад към човека, който бе извършил това чудовищно деяние. Американецът лежеше по гръб на пода, както го беше оставил Махмуд. Лицето му бе подуто от ударите, но в очите му нямаше скръб. Прокълнатите очи гледаха нагоре невъзмутимо.

— Тези очи няма дълго да останат непокорни — закле се Ибрахим и се пресегна за ножа си. — Ще ги извадя, а след това ще извадя и сърцето му.

Махмуд го стисна за китката.

— Недей! Аллах ни наблюдава и съди. Сега отмъщението не е най-доброто, което можеш да направиш.

Той се откъсна от ръката му.

— На злото трябва да се отвръща със зло, Махмуд. Така е казано в Корана. Този мъж трябва да бъде наказан.

— Този мъж съвсем скоро ще бъде предаден на Божия съд. А ние ще го използваме по друг начин.

— Как? Имаме си достатъчно заложници.

— В този микробус има много повече, отколкото ни е известно. Той трябва да ни каже за него.

Ибрахим се изплю на пода.

— Той трябва да умре по-скоро. И аз ще го убия, братко.

— Някой ще умре заради онова, което се случи с Хасан. Но вече сме си у дома, братко. Можем да съобщим на другите по радиостанцията. Да им кажем да потърсят и да нападнат някой от враговете ни. Този човек трябва да остане жив, за да гледа страданията на спътниците си. Нали видя как омекна, когато го заплаших, че ще отрежа пръстите на жената. Помисли само колко по-жестоки могат да бъдат дните пред него.

Ибрахим продължаваше да гледа към Роджърс. Самият му вид го изпълваше с омраза.

— Въпреки всичко ще му извадя очите.

— След време. Но сега сме уморени и скърбим. Мислите ни не са толкова ясни, колкото би трябвало. Нека се свържем с командира и да оставим той да реши как най-добре да отмъстим за смъртта на Хасан и Валид. После ще завържем очите на пленниците си, ще свършим пътуването си и ще си починем. Заслужили сме си го.

Ибрахим погледна към брат си, след това пак към Роджърс. Накрая неохотно прибра ножа си.

Засега.