Бойни действия

4.

Понеделник, 07:18

Вашингтон, окръг Колумбия

Матю Стол ненавиждаше традиционните етикети за такива като него. Мразеше ги почти колкото вечните оптимисти, неразумно високите цени на програмните продукти и кърито. И непрекъснато казваше на приятелите и колегите си от Масачузетския технологичен институт от дните му на вундеркинд — прозвище, срещу което нямаше нищо против, че не е компютърен досадник, а технонаркоман.

— Смятам се за техноследовател — каза той на Пол Худ и Майк Роджърс, когато се яви на интервю за работа като отговорник по поддръжката.

— Моля? — попита Худ.

— Изследвам технологиите — хрисимо поясни. — Аз съм като Мериуедър Луис1, само че ми трябва одобрение от Конгреса на стойност двайсет и пет хиляди долара, за да открия обширни технологични територии. Надявам се, че ще доживея до трийсет и пет години, но човек никога не знае.

По-късно Худ призна пред Стол, че неологизмът му се е сторил сълзливосантиментален, но ученият не се обиди. От първата им среща разбра, че „Свети Пол“ няма буйно въображение, нито чувство за хумор. Беше сръчен, умерен и забележително интуитивен. Но генерал Роджърс беше любител на историята и бе спечелен от споменаването на Мериуедър Луис. И двамата признаха, че няма начин да пренебрегнат квалификацията на Стол. Той беше първенец на Масачузетския технологичен институт, при това с успех, който не беше постиган от две десетилетия. Корпоративна Америка енергично го бе ухажвала и го беше спечелила за известно време, но той се умори да осъвременява лесни за програмиране видеорекордери и сложни сърдечни монитори на уреди за физически упражнения. Жадуваше да работи с модерни компютри и сателити и искаше такава изследователска работа и финансиране, каквито частните предприятия не можеха да осигурят.

Освен това желаеше да работи с най-добрия си приятел и съученик Стивън Винс, който оглавяваше Националната разузнавателна служба към правителството. Именно Винс му уреди да се кандидатира в Оперативния център. За ужас на колегите си от ЦРУ, ФБР и Министерството на отбраната той предостави на Стол и сътрудниците му и достъп до източниците на Националната разузнавателна служба. Но те така и не успяха да докажат, че Оперативния център прибира лъвския пай от сателитното време. Ако го бяха направили, бюрократичният рикошет щеше да бъде жесток.

Винс влезе във връзка със Стол в Оперативния център и с Роуз Мохали в Турция, за да се увери, че информацията, идваща от Регионалния оперативен център, е точна. Визуалните образи, предавани от шпионските сателити, не бяха така подробни като онези в Националната разузнавателна служба. Подвижното оборудване осигуряваше по-малко от половината от хилядата линии на мониторите на разузнаването. Но те пристигаха бързо и точно, а подслушаните разговори по клетъчните телефони и факсовете бяха като онези, които се получаваха в Националната разузнавателна служба.

Стол пусна последния тест, благодари на Мери Роуз и й каза, че може да действа. Младата жена благодари на него и на Стивън и прекъсна сигурната сателитна връзка. Винс остана на линията.

Матю отхапа от сусамената кифла, отпи от билковия чай и въздъхна:

— Господи, обожавам понеделнишките утрини. Отново съм впрегнат в хамута на откритията.

— Много добре го каза — призна Стивън. — Сглобяваме пет-шест от тези неща, инсталираме ги в самолети и кораби и в света не остава кътче, което да не можем да наблюдаваме.

— Продължиш ли да го правиш, ще ме оставиш без работа по-бързо, отколкото Сенатската комисия по разузнаването.

Стол погледна в монитора лицето на приятеля си. Екранът беше средният от трите, вградени в стената до бюрото му.

— Само те плашат — каза. — Никой няма да те остави без работа.

— Не познаваш сенатора Ландвер. Той е като малко куче с голям кокал. За него прекратяването на предварителното финансиране се е превърнало в личен кръстоносен поход.

Предварително финансиране, помисли Матю. Трябваше да признае, че от всички правителствени фокуси този беше най-ловкият. Ако парите бяха предназначени за определена цел, а проектите се изоставеха или променяха, средствата би трябвало да бъдат върнати. Преди три години Националната разузнавателна служба получи два милиарда долара, за да проектира, произведе и изстреля нова серия шпионски сателити. Впоследствие проектът беше спрян. Но вместо да бъдат върнати, парите се промъкнаха в разни други сметки на Националната разузнавателна служба и изчезнаха. Оперативния център, ЦРУ и останалите правителствени организации също излъгаха за финансите си. Създадоха малки, тъй наречени „черни бюджети“, скрити във фалшиви подточки на бюджета, и ги потулиха от обществеността. Средствата бяха използвани за финансиране на сравнително скромни тайни разузнавателни и военни операции, както и за подпомагане на конгресменските кампании, заради което Конгресът не се възпротиви срещу съществуването им. Но Националната разузнавателна служба отиде твърде далеч.

Фредерик Ландвер, сенатор първи мандат и бивш счетоводител, откри предварителното финансиране и незабавно уведоми председателя на Сенатската комисия по разузнаването. Конгресът светкавично поиска онова, което бе останало от парите, при това с лихвите. Но в тази история бяха замесени и водачите на отговорните партии. Макар че не участва в разпределението на средствата, Винс бе приел увеличението на бюджета за своето сателитно разузнавателно поделение, знаейки точно откъде идват.

— На пресата й трябва едно ново лице с нова кауза — рече Стол. — Продължавам да мисля, че когато заглавията станат по-малки, всичко ще се уреди без много шум.

— Заместник-министърът на отбраната Хокинс не споделя твоя оптимизъм — каза Винс.

— Какви ги дрънкаш? Снощи го гледах по новините. Натриваше носа на всеки нахалник с микрофон, който го обвинеше в лошо администриране.

— Между другото, заместник-министърът вече си търси работа в частния сектор.

— Какво?

— И то само две седмици, след като предварителното финансиране беше открито. Ще го последват и други — добави Стивън и отчаяно вдигна вежди. — Тази работа не ми харесва, Мат. Най-после получих «Конрад», а не мога да й се порадвам.

«Конрад» беше неофициална награда, която всяка година на вечеря за ограничен брой поканени се присъждаше на най-изтъкната личност от американското разузнаване. Трофейната кама бе кръстена на Джоузеф Конрад, чийто роман «Тайният агент», написан през 1907 година, беше една от най-забележителните шпионски истории. Винс от години мечтаеше за тази награда и най-сетне я получи.

— Мисля, че ще устоиш. Няма да има истинско разследване. Твърде много тайни ще се разкрият. Ще има извиване на ръце, ще намерят парите, ще ги върнат в хазната и през следващите няколко години зорко ще наблюдават бюджета. Ще бъде нещо като персонална ревизия.

— Мат, има и нещо друго.

— Винаги има. На всяко действие има равно по сила противодействие. Какво друго планират?

— Чух, че ще изискат със съдебна призовка дискетите ни.

Едрите закръглени рамене на Стол леко се повдигнаха. Дискетите бяха закодирани по време и предназначение и щяха да покажат, че Оперативният център получава непропорционално количество сателитно време.

— Достоверна ли е информацията ти?

— Съвсем.

Стомахът на Матю внезапно се сви.

— Ти… не си го направил, нали? — Всъщност питаше дали Винс се е разпоредил да следят Ландвер, молейки се да не е така. — Моля те, Мат.

— Само искам да се уверя. Натискът принуждава някои хора да вършат странни неща.

— Не и мен. Въпросът е, че мога да сторя много за теб до края на бурята. Трябва да дам на другите бюра времето, от което се нуждаят.

— Разбирам — рече той. — Не се престаравай.

Стивън се засмя равнодушно.

— Според психологическия ми профил никога не се престаравам. Най-лошото, което може да стане, е да последвам Хокинс в частния сектор.

— Дрън-дрън. Ще се чувстваш нещастен като мен. Виж какво, хайде да не броим пилците, преди да е дошла есента. Ако Хокинс отърве затвора, може би това ще намали напрежението.

— Вероятността е малка.

— Но съществува — каза Стол и погледна часовника в долния десен ъгъл на екрана. — В седем и трийсет трябва да се срещна с шефа, за да му обясня как действа Оперативният център. Защо не вечеряме заедно днес? За сметка на Оперативния център.

— Обещах на съпругата си да я заведа на ресторант.

— Чудесно. Ще дойда да ви взема. В колко часа?

— Седем?

— Идеално.

— Съпругата ми очаква вечеря на свещи и да се държим за ръцете. Ще ме убие.

— Така ще спести неприятностите на Ландвер. Ще се видим в седем.

Матю затвори. Беше разтревожен. Разбира се, Винс му бе предоставил достъп до Националната разузнавателна служба, но Оперативния център бе претърпял криза, за да оправдае това. И какво значение имаше дали Оперативният център, тайните служби или нюйоркската полиция се нуждаеше от помощ? Всички бяха в един кюп.

Стол се обади на помощника на Худ. Бенет му каза, че шефът току-що е пристигнал. Представителният млад технически отговорник изпи чая, дояде набързо кифлата и излезе от кабинета си.