Бойни действия

41.

Вторник, 14:18

Зебдани, Сирия

Махмуд поспа два часа и го събудиха. Той отвори очи и примижа към тъмното лице на фона на лазурното небе.

— Войниците наближават — каза Маджид Гадери. — Идват точно както ни каза Хамид.

— Слава на Аллах — отвърна той. Протегна се на тревата, после се изправи на крака. Свали манерката си, вдигна нагоре лице и напръска очите си с вода. После силно ги разтърка и погледна към Маджид.

Той бе братовчед на Валид и негов верен помощник. Бяха го инструктирали да не буди Махмуд, докато не наближи времето за нападение. Докато пътуваха през планинския проход, юношата беше мълчал и очите му все още бяха зачервени от сълзите, пролети за мъртвия му братовчед. Но сега, когато моментът бе настъпил, в тези очи гореше вътрешна сила и в гласа му се долавяше нетърпение. Махмуд се гордееше с момчето.

— Да вървим — каза.

Двамата пресякоха браздите, оставени от топящите се снегове, и внимателно заобиколиха големите камъни към позицията на ПКК.

Сред ниските върхове бяха разположени четиринайсет кюрдски снайперисти. Зад скалата под тях беше поставена радиостанция. Бяха запалили огън, който по-късно загасиха. Сирийците щяха да открият мястото. После, следвайки указанията, щяха да слязат от джиповете и да се скрият зад тях. Щяха да открият огън, за да може един от войниците да проучи лагера. И щяха да се окажат под смъртоносния кръстосан огън на кюрдите на петнайсет метра над тях. Първо щяха да бъдат убити онези, които се целеха към върховете. Докато другите се обърнеха нагоре, вече щяха да са мъртви. Беше важно да се стремят да застрелят в главата колкото могат повече сирийци. Надяваха се, че униформите им няма да се изцапат с кръв. Кюрдите имаха нужда от десет от тях.

Махмуд се присъедини към другите и заедно проследиха приближаването на джиповете. Вдигнаха оръжията си. Изчакаха, докато войниците слязат от колите и заемат позиция. Когато кюрдът кимна, снайперистите се прицелиха. При второто му кимване стреляха.

Мнозина от кюрдите на скалата ходеха на лов за диви гъски, глигани и зайци, за да хранят семействата си. И тъй като патроните бяха оскъдни, всички бяха свикнали да улучват от първия изстрел. С първия залп десет кюрди стреляха по най-близките до подножието на хълма войници, включително по онзи, който бе отишъл да огледа лагера. Девет от сирийците умряха на място. Десетият носеше каска и за да го свалят на земята, трябваше да пратят два куршума в гърлото му. Останалите войници вдигнаха глави нагоре. Те замръзнаха за миг, докато забележат нападателите си. И точно в този момент останалите кюрди откриха огън. Всички сирийци бяха повалени.

Извадил пистолета си, Махмуд поведе част от групата по склона. Всички войници бяха убити. Той махна на останалите на хълма и те побързаха да слязат при него. Съблякоха десет трупа и после нахвърляха убитите в един от джиповете. Облечени като редници от сирийската армия, десет кюрди се качиха на останалите две коли. Докато другите от отряда ликвидираха всички следи от схватката, Махмуд изтупа праха от полковнишките нашивки и поведе хората си през безводната равнина.

Тъй като и Турция, и Сирия бяха затворили границите си за туристи и пътници, магистралата M1 беше сравнително пуста. Когато излязоха на модерния път, Махмуд и деветчленната му група поеха на юг за двайсет и пет минутното пътуване до Дамаск… и към края на повече от осемдесетгодишните си страдания.