Бойни действия

50.

Вторник, 15:37

Долината Бекаа, Ливан

Преди да постъпи в «Страйкър», сержант Чък Грей беше ефрейтор в елитната антитерористична група «Делта». Отначало го бяха пратили на обучение във форт Браг като обикновен редник. Но двете специалности му позволиха само за няколко месеца да се изкачи по йерархията до редник първи клас и сетне до ефрейтор.

Първата му специалност бяха скоковете от голяма височина с ниско разтваряне на парашута. Както отбелязваше командирът му във форт Браг в препоръката си за произвеждането му в редник първи клас: „Този човек може да лети“. Грей притежаваше способността да разтваря парашута си ниско и да се приземява по-точно от всеки друг войник в „Делта“. Той го отдаваше на изключителната си чувствителност към въздушните течения. Освен това смяташе, че много му помага втората му специалност.

Тя беше стрелбата. Както пишеше покойният подполковник Чарлс Скуайърс в настойчивата си препоръка до Майк Роджърс да го приеме в „Страйкър“: „Ефрейтор Грей не е просто точен стрелец, генерале. Той улучва десетката точно в средата“. В доклада не се отбелязваше, че Грей също може да издържа без да мига колкото време е необходимо. Бе развил това си умение, когато разбра, че е нужно само едно трепване на окото, за да пропусне „ключалката“, както го наричаше той. Краткият миг, в който целта ти е в съвършена позиция за попадение.

Покатерил се на върха на едно от дърветата няколко секунди преди това, той гледаше през телескопа „Редфийлд“ с дванайсетократно увеличение, монтиран на 7.62-милиметровата му снайперистка пушка „Ремингтън М-401“. Двайсет секунди бяха изминали, откакто терористът излезе от пещерата, притиснал дулото на пистолета си до главата на Мери Роуз Мохали. Двайсет секунди бяха изминали, откакто полковник Брет Огъст му нареди да повали обекта. През това време Грей не само беше наблюдавал всичко, което ставаше, но и внимателно слушаше през слушалките, включени в двайсетсантиметровата параболична антена. Тя бе завързана на един от клоните до него и му даваше възможност ясно да чува всичко в района около празния РОЦ.

Във всяка операция за спасяване на пленници настъпва момент, в който снайперистът извършва онова което трябва по-скоро от емоционални, отколкото от професионални подбуди. Трябва да се отнеме човешки живот, за да се спаси животът на пленник. Това не е точка на необратимост — такива ситуации са променливи и винаги трябва да си готов да се оттеглиш. Но трябва и да успокоиш съвестта си. Ако не умрат противниците — бързо и безболезнено — може да загине някой невинен. Други възможности няма. Нещата не се разглеждат като цяло, не става дума за живота в каузата на терористите. В този момент снайперистът е обхванат едва ли не от свръхестествено спокойствие. Последните секунди преди да стреля са мигове на хладна и ужасяваща решителност. Първите секунди след това са мигове на също толкова безстрастно одобрение със съвсем слаби нотки на професионална гордост.

Сержант Грей изчака въоръжения мъж да произнесе и последното число, преди да стреля. Единственият му изстрел го улучи в лявото слепоочие. Терористът силно отскочи надясно, леко потрепери и после се строполи по гръб. Кръвта му опръска скалния перваз и потече по лицето му. Когато ръцете му безжизнено увиснаха, Мери Роуз падна на колене. Никой не се втурна към нея. Миг по-късно някой започна да се катери нагоре по склона. Той не изчака да види кой е.

Редниците Дейвид Джордж и Терънс Нюмайер стояха под дървото. В момента, в който терористът падна на земята, сержант Грей пусна антената и слушалките на редник Джордж, подаде пушката си на редник Нюмайер и слезе долу. Докато взимаше обратно снаряжението си, си помисли, че предстои да се направи още много.

Тримата мъже се върнаха при полковник Огъст и другите. Командосите бяха оставили машините си на около половин километър назад, за да не ги издадат двигателите им. Двама бяха останали, за да пазят колите и мотоциклетите, докато другите продължиха напред, като се прехвърляха от дърво на дърво в гъстата гора. Направиха инфрачервено сканиране и не откриха часови, така че начинът им на придвижване изпълняваше две цели. Първо, така нямаше да попаднат на мините около пещерата. Второ, ако РОЦ работеше, мониторите щяха да показват, че нещо по дърветата мърда и от това разстояние кюрдите щяха да си помислят, че това са ятата лешояди, обитаващи района.

През трите минути, докато сержант Грей беше на дървото, с помощта на полевите си очила полковник Огъст и ефрейтор Пат Приментайн наблюдаваха какво става на скалния перваз на около триста метра от тях. Останалите единайсет командоси се бяха събрали плътно един до друг зад тях. Когато сержант Грей и двамата редници се върнаха, те се сляха с групата, която сякаш изобщо не се увеличи.

Огъст погледна назад към тях. Ефрейтор Приментайн, детето чудо на пехотната тактика, продължи да следи перваза.

— Добра работа, сержант — каза полковникът.

— Благодаря ви, сър.

— Сър — обади се Приментайн, — никой не се опитва да хване жената.

Командирът кимна и каза:

— Ще трябва да се погрижим. За ваше сведение според нас Фил Катцен и свръзката ни са в подножието на склона. Ще излезем на една или две групи. На една, ако се наложи да щурмуваме пещерата, за да измъкнем нашите. На две, ако пленниците са…

— Полковник — прекъсна го Приментайн, — мъжете излизат.

Огъст насочи бинокъла. Сержант Грей присви очи в същата посока. Трима от заложниците бяха хвърлени по очи на земята пред пещерата. Грей можеше да види мъжете вътре, но те бяха скрити в дълбоката сянка.

— Ефрейтор, сложи си маската и незабавно поведи група А — рязко нареди Огъст. — Не им давайте възможност да излязат навън. Ние ще се справим с външния район.

— Да, сър — каза Приментайн. Затича се към перваза, последван от седем командоси, приведени зад него.

— Джордж, Скот! — изръмжа полковникът.

— Сър? — отвърнаха едновременно и двамата.

— Пуснете им СО.

— Да, сър — каза Джордж.

Редниците се приближиха до сандъка с екипировка, който бяха взели от КБА. Докато Дейвид Джордж сглобяваше металносивия гранатомет, Джейсън Скот извади четири гранати СО — светкавичен обезвредител — от херметичната им чанта. Две секунди след изстрелването кехлибареножълтият газ щеше да повали всеки в радиус от шест метра. Редник Скот помогна на Джордж с тежката подпорна плоскост и след малко повече от трийсет секунди гранатометът беше сглобен и зареден. Докато редник Джордж гледаше през мерника, Скот работеше с ръчките за наклона и издигането.

— Сержант Грей — нареди командирът, — сложи си очилата за нощно виждане и ми кажи какво става вътре в пещерата.

— Веднага, сър.

Той взе пушката си и се отправи обратно към дървото. Нюмайер извади очилата за нощно виждане от раницата си. Ремъкът бе нагласен за каската на сержанта. На телескопа „Редфийлд“ бяха монтирали специален адаптор.

— Сержант — каза Огъст, — като че ли краката на заложниците са завързани и някой вътре държи въжетата. Виж дали ще можеш да го улучиш.

— Да, сър — отвърна той и започна да се катери към големия клон, от който ясно можеше да вижда над другите дървета.

Докато се изкачваше, чу, че радиостанцията на редник Иши Хонда сигнализира. Радистът отговори, послуша няколко секунди, после остави уреда включен.

— Сър — спокойно каза Хонда. — Съобщение «В» от кабинета на господин Хърбърт.

Съобщение «В» означаваше „Внимание!“. Макар че обикновено следваше заповед за незабавна евакуация, Грей продължи да се катери.

— Казвай — нареди полковникът.

— Господин Хърбърт съобщава, че преди седем минути от „Питсбърг“ е изстрелян „Томахоук“. Ракетата ще достигне РОЦ след двайсет и пет минути. Препоръчват да се изтеглим.

— Препоръчват, но не ни заповядват.

— Не, сър.

Командирът кимна.

— Редник Джордж.

— Сър?

— Дай им да разберат на онези копелета.