Детето

Двайсет и седма глава

2 април 2012 г., понеделник

Когато си тръгваха, Анжела целуна и двамата за довиждане. Интимният жест изненада Джо, но Кейт го очакваше. Жената бе разкрила пред тях най-съкровените си чувства и мисли, и в момента те бяха най-близките й приятели. Джо се отдръпна от неловката прегръдка с порозовяло лице, а Кейт също я притисна до себе си.

— Много ти благодаря, Анжела. Знам колко трудно беше за теб, но ти се справи отлично — й каза на вратата тя. — Ще ти се обадя да видим кога ще ти е удобно фотографът да дойде за няколко снимки. Пази се. И запомни, ако ти се обади друг репортер, отговорът ти е: „Без коментар“.

Анжела се усмихна, катарзисът от признанието все още командваше емоциите й.

— Ти ми се обади първа, Кейт, затова ще говоря само с теб.

Кейт помисли дали да не й предложи пари, за да купи ексклузивните права върху историята й. Ако се окажеше, че бебето изпод развалините е на Анжела Ървинг, щеше да стане голям бум и другите щяха да хукнат след нея. Носеше празен формуляр за договор със себе си, но докато бе седяла срещу Анжела, осъзна, че само споменаването за някакво заплащане щеше да унищожи създалата се близост. Жената искаше да знае какво бе станало с рожбата й. Толкова.

Трябваше да й се довери.

В колата Джо остана мълчалив. Въодушевлението му бе удавено от човешката трагедия, на която бе станал свидетел.

— Добре ли си? — попита го Кейт. — Беше голям разговор, нали? Но засега поне нищо не доказва, че бебето е нейното. Ох, надявам се да е Алис.

— И аз — съгласи се Джо. — Как ще го преживее, ако не е? Горката жена…

Кейт се пресегна и стисна ръката му.

— Може да е Алис, Джо, но имаме още много работа, докато стане ясно. Не бива да се вълнуваме, преди полицията да направи ДНК тест на Анжела и да сравни данните с тези от останките на детето. Ако има съвпадение, ще знаем, че са свързани.

Джо кимна.

„Това наистина го разтърси“, помисли си Кейт.

— Хайде, ела да пийнем по чаша чай и да се обадим на Боб Спаркс. Нека се поразровим.

Боб отговори веднага, но беше разсеян.

— Спаркс — представи се официално той.

Кейт се усмихна. Тази негова лаконичност се превръщаше в пародия.

— Боб, обажда се Кейт. Аз съм в Манчестър. Видях се с Анжела Ървинг — каза тя.

Тонът на детектива се смени на минутата.

— Здравей, Кейт, радвам се да те чуя. Как ти се видя тя? Какво каза?

— Тя е убедена, че трупът е на нейната Алис. Но това е само вътрешно чувство. Няма нищо конкретно. Няма никакви връзки с района, където е открито детето.

— Горката жена — каза Спаркс. — Не можем да я виним, че иска това бебе да е нейното, като се има предвид колко време не успява да научи нищо за него. Някакви новини от криминологията?

— Още не. Трябва да ги убедим да вземат ДНК от Анжела. Ще се обадя на детектива по случая с намереното дете и ще го помоля, но се питах…

— Какво се питаш, Кейт. Усещам, че ще искаш услуга от мен — засмя се Спаркс.

— Ако му се обадиш ти, ще има много по-голяма тежест. Те не обичат журналистите да си пъхат носа в работата им. А и всъщност ти ме насочи към Анжела. И Алис е отвлечена от твоя район…

Боб Спаркс й отвърна с мълчание. То продължи толкова дълго, че тя реши, че връзката е прекъснала.

— Мога да направя нещо само ако госпожа Ървинг ми се обади и ме помоли да се намеся — каза предпазливо накрая. — Не искам да настъпвам никого по пръстите.

— Ще й се обадя и ще й дам телефонния ти номер — каза бързо Кейт, преди той да размисли.

— Не й давай мобилния ми — каза той. — Кажи й да ме потърси през централата. Не искам телефонни обаждания в два през нощта.

— Разбира се. Как е Ейлийн? — попита Кейт, опитвайки се да придаде невинен тон на въпроса си. Според клюките в участъка Ейлийн Спаркс трудно понасяше двайсет и четири часовата ангажираност на мъжа си.

— Ейлийн ли? Ами, нали знаеш. Недоволства срещу работното ми време. Но като се замисля, аз също недоволствам — отвърна той.

— И, Боб — каза бързо тя, — има ли нещо от детектив Ригби?

— Ах, да, извинявай. Жив е и управлява класически автомобилен клуб близо до Ъшър.

— Идеално. Предполагам, че няма да ми дадеш адреса му?

— Знаеш, че не мога да ти давам подобна информация, но съм убеден, че репортер с твоята квалификация няма да се затрудни да го намери.

Тя усети усмивката в гласа му.

— Разбира се — каза тя. — Благодаря ти за помощта.

— Добре. Ще ти се обадя, след като се чуя с Анжела Ървинг.

Връзката прекъсна.

— Дочуване — каза тя в притихналата слушалка.

После моментално набра номера на Анжела, за да й каже новината и да я подкани да се обади веднага на детектив Боб Спаркс.

Възрастната жена се развълнува, благодари й горещо и Кейт трябваше да я успокои, за да свали нивото на адреналина й.

Следващият разговор беше с Тери. Знаеше, че ако не се свърже с него, той ще я потърси в най-неподходящия момент, а тя искаше да го посрещне подготвена и въоръжена.

— Кейт, къде си?

Това неизменно беше първият му въпрос, дори когато знаеше отлично къде са репортерите му. Тонът винаги беше леко обвиняващ, сякаш бяха изчезнали без предупреждение.

— В Уинчестър, Тери. Имам следа… казах ти.

— О, да, да — сети се той, но по гласа му ставаше ясно, че е разстроен. Току-що бе приключил един напрегнат разговор с Главния за състоянието на новинарския екип. Тя се прокле за неудобния момент.

— Къде е доказателството, че това е бебето на Ървинг, Кейт? — озъби й се той. — Това е чиста спекулация, не разбираш ли? Виж, Кейт, искам море, не някаква си локва. Това няма да накара читателите да кликнат на уебсайта ни. Забрави, тези теми вече са извън вниманието ни. Сега имат значение само кралските особи и знаменитостите. Това искат читателите.

Тя го остави да си изпее песента. Да го прекъсне сега, означаваше само да удължи мърморенето. Когато най-после той млъкна, тя каза:

— Хайде, Тери, това ще е фантастична история — „Поуст“ разрешава четиресетгодишна загадка за изчезнало бебе. И имаме ексклузивни права, ако се окаже, че Анжела е майката. Читателите ще го харесат. Остави ме да го напиша, да видим дали ще ти хареса. Съгласен?

Стар трик — в края на спора сваляш картата на смирението. Редакторът оставаше с впечатление, че все още той решава нещата и винаги се получаваше добре.

— Добре, добре. Връщаш ли се вече?

— Току-що седнахме в колата, но ще отнеме няколко часа, защото трябва да се отбия до едно място… да говоря с разследващия случая от онова време. Така че няма смисъл да се връщам в редакцията. Ще напиша всичко от къщи и ще ти го изпратя вечерта. — И добави: — Успех със списъка. Между другото, изпъкналите вени по ръцете на Мадона винаги вършат работа.

Тери се засмя с половин уста.

— Да, да. Моля те, направи ми една услуга. Обади се на твоята позната от Кенсингтън Палас. Виж има ли нещо, което ще направи списъка ми по-привлекателен.

— Няма проблем. Ще ти се обадя след малко — каза Кейт.

— Това беше доста грубо — каза Джо. — Загазили ли сме?

— Стига глупости — сряза го тя. — Имаме отлична история. Просто трябва да оставим Тери да свикне с идеята. Да, и трябва да се обадя по телефона.

Тя набра мобилния на Флора.

— Здравей, Флора, обажда се Кейт. Как си? Реших да ти звънна, да видя как са нещата при теб. Отдавна не сме се чували.

„Бла, бла.“

Връзката й с кралската фамилия, изглежда, бе доволна, че я чува. Флора обичаше да приказва, обичаше и възможността да улови някоя клюка из коридорите на медиите. Кейт си я представи как споделя пикантни подробности за брака на еди-кой си главен редактор по време на делова среща с принц Уилям.

Тя изслуша внимателно Флора, докато се оплакваше от едно заглавие в „Сън“, понеже не било истина, после сподели, че един от младите наследници започва да се мисли за по-важен и от кралицата и с малко подтик от страна на Кейт се изпусна, че една от кралските слугини обича да попипва.

— Продава разни неща в eBay. Не е за вярване, нали? — каза Флора и раздразнението й се предаде по линията.

— Абсолютно не. И какво е откраднала? Вермеер? Не, няма как да го мушне в чантата си — каза Кейт спокойно. Не искаше да качва прекалено градуса на вълнение. — Какъв шок за всички! Кой разследва? Кога мислиш, че ще й предявят обвинение?

Тя разнищи историята докрай и преди да затвори, й благодари и обеща скоро да обядват заедно.

— Ах ти, съкровище! — възкликна триумфално, забравила, че Джо е до нея. Той, изглежда, се разтревожи.

— Извинявай, не става дума за теб. Имам подарък за чичо Тери.