Детето

Трийсет и първа глава

2 април 2012 г., понеделник

Чайникът фучеше заплашително — беше забравила отново да сложи капака — и тя дръпна щепсела от контакта. Цял ден губеше разни неща, слагаше ги не където трябва. В главата й имаше място само за Уил.

— За бога — извика силно тя, — стара си да се побъркваш така заради мъж.

И се засмя, замаяна от чувството, което познаваше толкова добре.

„Как ли изглежда сега“, запита се тя за стотен път, приглади косата си и изпъна шия, за да заличи бръчките.

После звънна на Ема за не знам си кой път и сложи слушалката на вилката, преди да я свържат с номера. Отчаяно искаше да поговори с някого за Уил. През последната седмица разбра, че дъщеря й не иска да слуша за него, но тя беше единствената, която го познаваше толкова, колкото и тя самата. „Сигурно вече е свикнала с мисълта“, си каза тя и отново вдигна телефона.

— Ема, аз съм — каза, когато й отговориха. — Как върви работата?

— О, здрасти. Щях да ти звъня да ти благодаря за обяда в неделя — отвърна Ема.

— Съжалявам за онова, което казах, Ем — увери я Джуд. Искаше да въдвори мир колкото може по-бързо, за да премести темата към Уил.

— Няма нищо — каза по-ведро Ема. — Аз се извинявам, че бях в толкова лошо настроение. Бях много уморена.

— Предполагам, че имаш много работа. Но много исках да те чуя. И да споделя новината.

Мълчанието на Ема отекна като камбанен звън, но Джуд не пожела да го забележи и заговори бързо за обаждането на Уил, за срещата си с бившето гадже, за това какво да облече и за какво могат двамата да си говорят.

Когато най-после спря да си поеме дъх, Ема каза:

— Чудя се как ли изглежда сега.

— И аз се питах същото, Ем — усмихна се Джуд. — Преди беше толкова хубав, нали? И ние с теб винаги сме го обичали, не можеш да отречеш.

— М-м, аз не съм — каза Ема толкова тихо, че Джуд трябваше да притаи дъх, за да я чуе.

— Какво каза?

— Казах, че аз не съм го обичала — повтори Ема по-силно.

— Ох, Ем, обичаше го. Беше винаги около него, поглъщаше всяка негова дума. Не си ли спомняш?

Тя видя Ема с големите си очи и дълги крака да стои до вратата на кухнята в опит да привлече вниманието на Уил. Джуд се ядосваше, понякога мърмореше, а Уил й се смееше за нейната ревност.

— Той наистина имаше огромно значение за мен — каза Ема.

— Ето, виждаш ли?

— Всеки зрял мъж би имал огромно значение за мен, ако си спомняш — каза Ема.

— Ох, скъпа, хайде да не поемаме по пътя на изгубения баща, искаш ли? Уил не беше твой баща.

— Не, не беше.

Тя се поколеба и Джуд я изчака.

— И те накара да ме изхвърлиш на улицата, когато навърших шестнайсет — каза най-после Ема.

— Не ме накара той — нахвърли се Джуд. — Решението беше мое и се дължеше на поведението ти. Беше невъзможна и отваряше пропаст между нас.

— Между нас двете или между теб и него? — попита Ема.

— И двете. С твоите скандали и лъжи се опитваше да го прогониш.

— Лъжи?

— Да, когато каза, че си го видяла да говори с онази жена нагоре по улицата. Опита се да ни разделиш. Не го отричай, Ема.

— Не го отричам. Наистина го видях да говори с онази жена.

Гневът на Джуд се завърна с пълна сила. Гняв към дъщеря й и към себе си.

— Било е съвсем невинно — изсъска тя. — Жената отрече да е имало нещо между тях.

— Естествено, че ще отрече — каза Ема.

— Виж, знам, че не бях идеалната майка, но и ти не беше идеалната дъщеря.

— Да, но ти беше голямата, Джуд — каза Ема. Разговорът им се връщаше към до болка познатите обвинения. — Но аз се учудвам, че искаш да се видиш отново с него. Той те напусна, забрави ли?

— Сега нещата са различни — каза решително, Джуд, сякаш искаше да приключи с темата. Но едно гласче нашепна в главата й: „И аз съм толкова самотна. Трябваше да продължа да работя. Беше глупаво да се пенсионирам толкова рано“.

Когато родителите й починаха и й оставиха малко пари, тя прекрати адвокатската си дейност. „Писна ми от тази работа. Сега ще съм свободна жена. Ще ходя по следобедни концерти и музеи.“

Но все не можеше да намери време за това. Ядосваше се. Ядосваше се на живота си.

— Ти знаеш по-добре от мен, Джуд — каза Ема. — Но бъди внимателна.

Фразата продължи да отеква в съзнанието на Джуд и след края на разговора, но тя се опита да я заглуши. Повтори си няколко пъти: „Сега нещата са различни“.