Детето

Седемдесет и шеста глава

1 май 2012 г., вторник

Тя знаеше, че резултатите от новите ДНК проби трябваше да са готови днес. Детектив Синклер ги бе искал приоритетно, защото държеше колкото може по-бързо да върне случая в коловоза, както бе казал на Кейт след разпита на Ема.

Той й се обади да провери дали Соумс живее сам, или при него има някого.

— Изпращам моите хора на адреса и искам да разбера има ли основание да очаквам някакви усложнения.

— Не. Соумс има бивша съпруга и две пораснали и отчуждили се от него деца. Иначе е сам като кукувица — каза му тя и добави: — Как мина с Ема?

Подозираше, че той очаква този въпрос, а и искаше да запази в тайна срещата си с Ема след разговора й с него в полицейското управление.

— Горката жена, не беше на себе си. Тресеше се от нерви. И очите й все бягаха нанякъде.

— Хайде, Анди, нямаше ли и ти да не си на себе си, ако те бяха изнасилили и бе родил бебе, докато самият ти си бил още дете? — отвърна Кейт.

— Да, тя така твърди, но и двамата знаем, че това надали е истина — каза той. — Защото, съгласи се, че е малко странно никой друг да не знае за това. Тийнейджърка ражда и никой не забелязва? Хайде де!

— Случва се, Анди — каза Кейт. — И друг път е имало такива случаи. От хората може да се очаква какво ли не.

— Добре, добре, но тялото е на Алис — учените казват така — и аз искам да се съсредоточа върху това. Не бива да се разсейваме с разни търсещи внимание жени. Такива като нея непрекъснато ни се пречкат в работата. И ако искаш съвета ми — добави той, — не се въвличай в тази работа.

Но тя вече беше вътре.

Тази, от която научи новината, беше Анжела. Детектив Синклер й се бе обадил във вторник да я подготви, че има нова линия на разследване и да я предупреди, че ще има атака от страна на медиите.

За късмет на Кейт Анжела не мислеше за нея като за част от медиите.

— Кейт — обади й се тя почти разплакана, — случи се нещо ужасно. ДНК пробата е свързала бебето с някаква жена от Лондон. Детектив Синклер ми каза, че е отишла при тях и е обявила, че бебето е нейно, но те помислили, че търси внимание. Но след пробите, изглежда, че е казала истината. Ще направят нов тест на моето ДНК, но ми се струва, че изгубих отново детето си — изхлипа тя.

— Каква бъркотия! — каза Кейт. — Много съжалявам, Анжела.

— Полицията не може да свърши една работа като хората — извика в слушалката Анжела. — Първо объркаха времето, сега казват, че бебето е на друга жена. Не мога да понеса повече…

— Хайде, Анжела. Ник при теб ли е? Това е добре. И кога ти се обади Анди Синклер? И кога ще се обади пак?

— Днес сутринта. Не знам вече какво да мисля.

— Съчувствам ти — отвърна Кейт. — Ще затварям, в случай че той ти звънне, но те моля да ми се обадиш веднага, щом разбереш нещо.

Тя не се обади на Синклер. Детективът щеше веднага да разбере, че Анжела й се е обаждала, и можеше да нареди на жената да не говори повече с нея. Беше се случвало в миналото. Трябваше да изчака, докато семейство Ървинг получи нова информация от него.

Тя седна в аквариума и се заслуша в мърморенето на Тери. Нищо, нека изкара всичко от себе си, си каза наум. Така ще е по-добре за него. Насъбра му се доста през миналата седмица, а тя беше „шибаният капак на всичко“, както се бе изразил.

— Историята все още е хубава, Тери — каза тя и го остави да изпусне парата. — Знаех си, че Ема не си измисля.

— Да, явно не си измисля — каза Тери. — По дяволите! Добре, какво можем да напишем?

— Само, че се правят втори ДНК проби. Не можем да публикуваме резултати до утре сутринта. И ако кажем, че отново правят ДНК анализ, ще обърнем очите на всички към случая. Най-добре да изчакаме и да пуснем резултатите ексклузивно — каза Кейт.

— Добре — измърмори мрачно Тери.

Джо я чакаше до бюрото й. Беше наблюдавал шоуто през стъклото и отчаяно искаше да го въведат в интригата.

— Какво каза Анжела? Какво каза Тери?

— Анжела каза, че взетото от Ема ДНК съвпада с това на бебето.

— О, не! Ами ДНК на Анжела? Лабораторията ли е сгрешила?

— Трябва да са сгрешили. Горката Анжела, направо е съсипана. Правят повторни тестове и Анди Синклер ще й се обади веднага щом излязат резултатите.

— Значи не е Алис! Каква история само! — въздъхна Джо.

— А ти си мислеше, че ще бъде скучно, когато ти дадох първите изрезки от вестниците — каза Кейт.

— Ами…

— Никога не е скучно, да знаеш.

— Това да не е Златно правило номер две? — ухили се Джо.

— Запиши си го с големи букви. Сега ще звънна на Ема — каза Кейт.

Мобилният й я препрати към гласовата поща. Тя остави съобщение с молба Ема да й звънне.

Сега нямаше какво да прави, освен да седи и да чака, но не я свърташе на едно място.

— Отивам до Ема — съобщи тя на Тери.

Джо извади тефтера от чантата си и тръгна след нея.

Те почукаха няколко пъти, погледнаха отстрани и отзад през прозорците, но не забелязаха никакъв знак от живот. Кейт застана нерешително пред входната врата.

— Няма я у дома — каза Джо.

— Да, и сама мога да преценя — сопна му се Кейт.

— Какво ще правим? — попита кротко той. Като агне на заколение.

— Откъде да знам, мамка му? — ядоса се тя. — Стига си мрънкал, чуваш ли?

Той отмести поглед встрани и се направи, че не му пука. Както бе направил Джейк тази сутрин, когато тръгна за летището. Тя се бе оставила да я целуне за довиждане, после каза: „Предполагам, че ще се чуем, когато свършиш парите?“.

Стив я бе сръгал в ребрата да си мълчи. „Обаждай се, Джаки“, бе казал той, но синът им вече беше на вратата.

— Защо каза това, за бога? — я бе попитал Стив.

— Ти го глезиш — бе отвърнала тя. — А на него му трябва малко от истинския свят.

Но когато влезе в колата, му изпрати съобщение: „Пази се, скъпи. Обичам те. xx“. Джейк не й отговори.

— Здравейте — чу се женски глас от улицата и една делово изглеждаща жена забърза към тях. — Семейство Симъндс ли търсите?

— Да. Исках да се видя с Ема — отговори Кейт.

— Тази сутрин се е качила в метрото със съпруга ми. Той ми каза, когато се обади да ми каже, че отива на работа. Аз съм Линда. Приятелка на Ема.

— О, приятно ми е да се запознаем — каза Кейт, отчитайки, че има съпруги, които изискват от мъжете си да им се обаждат кога излизат и кога се прибират. — Тя казала ли къде отива?

— Не. Дерек сподели, че е била малко отнесена, почти не обелила дума. А линията Метрополитън е много натоварена по това време на деня. Странно е да избереш точно този момент да пътуваш с нея, ако не ти се налага.

Кейт кимна разбиращо.

— Сигурно е един от нейните лоши дни — каза Линда не особено лоялно към приятелката си. — Понякога Ема е доста странна.

— Така е — каза Кейт, благодари и дръпна Джо към колата.

— Къде може да е отишла Ема? — попита Джо, докато слагаше предпазния колан, и добави бързо: — Не хленча, просто питам.

— Извинявай, Джо. Аз самата имам лош ден. Нямам представа къде може да е.

Тя пое към офиса в Западен Лондон и остави Джо да говори за амбициите си и за телевизионното шоу, което бе гледал вчера вечерта.

„Къде си, Ема?“, мислеше усилено тя.

Телефонът й звънна и тя отби.

— Обзалагам се, че е тя — каза на Джо.

Кейт погледна дисплея и видя, че е съобщение от Джейк.

— По дяволите — измърмори тя. Последното нещо, което й трябваше сега, беше още причини да тъгува по сина си.

Съобщението гласеше: „Обичам те, мамо. Извинявай, че съм толкова непослушен син. x“.

Джо изчака търпеливо тя да приключи с четенето.

— Мислех си за майката на Ема — каза след малко той. — Защо да не отидем и да се запознаем с нея? Досега не сме разговаряли с госпожа Масингам, нали? Тя може да знае къде е дъщеря й.

— Чудесна идея, Джо — кимна Кейт. — Намери ми адреса й.